Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
01.09.2009 10:29 -
Православната църква чества днес Симеоновден
Православната църква чества днес Симеоновден. Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като “Симеон орач” и “Нова земеделска година”, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба. Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни благочестиви християни. На осемнадесетгодишна възраст той постъпил в манастир и не след дълго се усамотил в една трудно достъпна планинска пещера. Заживял като пустинник и се отдал на пост и молитви. Благ и смирен, Симеон искал да се изолира напълно от хорските очи и си построил каменна кула, висока 40 лакти. Заживял на върха й в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Там починал на 103-годишна възраст. Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка св. Марта. Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. В ранно утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата му. Спретнати, облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св.Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После отваря широко портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено. Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата и нищо да не се дава на заем. Тази забрана се спазва строго, за да не “излезе берекетът от дома”. През целия ден жените не поставят на огнището почернели котлета и съдове, за да не заболяват посевите от “главня”. Не перат и простират бяло пране, за да не поникнат житните класове празни. Често домакините следят какъв човек ще дойде първи през този ден в къщата им. Ако той е добър и имотен, годината ще е спорна и плодовита. По същия начин, отивайки на нивата, орачът гледа кого ще срещне най-напред. Ако види бременна булка или жена с “пълни ръце”, вярва, че житата ще родят много зърно. В Западна България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през месец януари през следващата година. В Пиринския край на празника се гадае каква ще бъде зимата. Ако през този ден кучето лежи свито на кълбо, селяните очакват ранно застудяване и мразовита дълга зима. Тъй като обикновено на Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, празникът често се нарича и “Симеон брульо”.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
