Една съботна вечер през август елитен столичен ресторант посреща група мъже. Общото между тях е, че преди четвърт век са били курсанти в разузнавателния профил на великотърновското военно училище. Днес някои са в армията, други в МВР и ДАНС, трети дипломати от Външно, а четвърти - бизнесмени. Повечето не са се виждали с години и при срещата се прегръщат по братски. За учудване на персонала на заведението обаче вечерта минава без шумни наздравици. Разговорът е сериозен. Компанията обсъжда възможности да помогне на своя съвипускник и приятел Петър Зикулов.
 

 
Между 7 и 15 г. затвор грозят Петър Зикулов
Фото "Стандарт"

На 28 август тази година се навършиха точно 6 месеца от ареста на Петър Зикулов. Сливналията бе задържан от румънските специални служби в края на февруари. В момента той е обвиняем за шпионаж в полза на Украйна и може да получи присъда между 7 и 15 г. затвор. Наказанието е минималното, след като, според румънските медии,  Зикулов е направил самопризнания и е съдействал на следствието. Заедно с него румънците арестуваха и своя подофицер Флоричел Аким, който е изнасял класифицирана информация. Според официалните власти в Букурещ двамата са предавали данните на украинския военен аташе, заради което последният бе екстрадиран от Румъния.

По време на шестте месеца арест в Букурещ, в родния Сливен почина майката на Зикулов Янка. Бившата учителка си отиде, без да бъде изпратена от своя единствен син. На погребението в началото на май от Букурещ успя да се върне само нейната снаха.

Веднага след ареста на българина говорителят на външното министерство Драговест Горанов обяви, че Зикулов е гражданско лице и не е свързан с българската държава. Така на практика страната ни показа, че няма нищо общо с шпионския скандал. От тогава до сега българската страна спазва принципа "мълчанието е злато". Някои факти около скандала "Зикулов" обаче трябва да се кажат гласно. Преди всичко арестът на бившия помощник на нашето военно аташе и настоящ бизнесмен е удар по имиджа на България. Не случайно официалното обявяване на ареста стана няколко дни по-късно, навръх националния ни празник 3 март. Според запознати това е класическо активно мероприятие на румънските спецслужби. То може да се класифицира като удар по кокалчето от страна на настоящия ни съюзник в НАТО. Върху масата България и Румъния естествено демонстрират стискане на ръце по основните стратегически цели на пакта. Под масата обаче ритането направо може да доведе до травми. Защото официално румънската страна твърди, че Зикулов е предавал тайни на Украйна.

Неофициално обаче медиите на север от Дунав съобщиха, че краен адресант на шпионската мрежа е ... Русия. Като как медиите в Букурещ са стигнали до тези "добре информирани източници" от специалните служби не е ясно. На нормален език това се нарича контролирана информация. Целта е максимален шум, който да стигне максимално далеч. Крайната цел не е Брюксел, а направо Вашингтон. Защото, макар и съюзници в НАТО, България и Румъния в момента са конкуренти. В двете държави се установяват американски военни бази. През следващите 10 години САЩ ще похарчат между 1,5 и 2 милиарда долара за строителство, поддръжка и логистично осигуряване на базите в двете съседни балкански страни. Големият въпрос е кой ще обере каймака за поръчките по тези говори. В момента у нас трябва да се установят повече щатски войници. А това означава повече похарчени пари и консумативи, които да останат в страната ни. Ако обаче във Вашингтон започнат да се съмняват, че София издава тайни на своя някогашен съюзник Москва, ситуацията може и да се промени. Именно това е крайната цел на медийния шум около скандала "Зикулов". Някой в Букурещ се надява, че подобен шпионски екшън може да промени отношението на Вашингтон към военното сътрудничество със София, твърдят фуражки. Освен за пари в случая иде реч и за престиж. Изобщо не е без значение къде ще бъде съвместното командване на базите

Дали около Констанца или източно от Сливен. В този случай Зикулов наистина се оказва "идеалната жертва" на замисъла. Дори само заради фамилията, която носи. Първи братовчед на неговия баща е Васил Зикулов. Това е най-дългогодишният шеф на българското военно разузнаване по времето на Варшавския договор. Самият Петър е бил военен парашутист, а впоследствие работи в нашето посолство в Букурещ. Апропо в момента военен аташе на страната ни в Румъния е съвипускник на Зикулов от военното училище в Търново. Тези факти не се изричат официално, но услужливо някой в Букурещ ги поднася на медиите. На всичко отгоре това е вторият подобен случай през последните три години. През 2006 г. съюзниците ни в Букурещ заловиха наш бизнесмен, който бе обвинен в икономически шпионаж. След случая "Станев" българската страна на практика спази християнския принцип от Новия завет - удряйки я по едната страна, тя си подаде и другата буза за скандала "Зикулов". На север от Дунав обаче сигурно знаят, че освен Новия, има и Стар завет, където важат други принципи.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-09-02&article=292161


5 г. е командир в парашутен полк
48-годишният Петър Маринов Зикулов е завършил икономически техникум в Сливен и военното училище във Велико Търново. Впоследствие в продължение на пет години той е командир на диверсионно-разузнавателна група в някогашния парашутен полк в Пловдив, който бе на пряко подчинение на командването на Сухопътни войски. Впоследствие Зикулов е изтеглен на работа в столицата. По-късно става помощник на военния аташе в Букурещ. След напускането на системата Зикулов остава да живее в румънската столица със своята съпруга и единствения си син. В момента синът му е студент по икономика в букурещкия държавен университет. Зикулов има регистрирани няколко фирми като е съдружник с различни български граждани. Според бизнес партньорите му той разполагал с добри контакти в румънската столица и им помагал в износа на захарни изделия и консервни продукти. Неговият баща полковник Марин Зикулов почина преди година и половина. В средата на месец февруари тази година Петър Зикулов за последно се върна да види своята майка в родния Сливен. Тогава цялото семейство организира помен по повод една година от смъртта на бащата. Съседи казаха, че Зикулов е пристигнал въпреки изключително силната буря и лошите пътища. Само седмица по-късно той бе арестуван и оттогава е в румънски арест.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-09-02&article=292162

не се знаят действителните факти по заплетени случаи , мненията, особено на лаици по въпроса, биха били най-меко казано смешни. Още повече, че по казуса И държавата спазва известния принцип.