В средата на седмицата Светият престол обяви сериозни промени в ръководството на Ватиканската банка, съобщи в. "Уолстрийт джърнъл". Стъпката е част от инициативата на папа Бенедикт XVI за внасяне на по-голяма прозрачност в делата на най-потайната финансова институция в света.Новият ръководител на банката ще стане досегашният президент на италианското звено на Банка Сантандер - Еторе Готи Тедески. Дълги години постът се заемаше от италианския банкер и икономист Анджело Калоя. Той беше първият президент на банката, който не е духовник. Заеманата от него длъжност обаче го направи един от най-влиятелните хора във Ватикана. Бордът на институцията, наречена Istituto per le Opere di Religione (IOR), също ще бъде изцяло заменен. Според източници на "Уолстрийт джърнъл" Готи Тедески е участвал в изготвянето на последния трактат на папата, засягащ глобалната икономика. Той се нарича Caritas in Veritate и в него се призовава към засилване на надзора над финансовата система.

Целта на промените в ръководството е и да се модернизира дейността на банката. Началото на промените беше поставено от папа Бенедикт XVI преди няколко месеца. Тази стъпка се противопоставя на дългогодишната традиция на Ватикана да пази финансовите дела на църквата в тайна. "Въпросът е много деликатен, но очакваме промените да са значителни", коментираха от Ватикана, без да уточняват какви стъпки ще бъдат предприети в бъдеще.

Ватиканската банка е основана през 1942 г., а основната й цел е да увеличава финансите на Светия престол, предназначени за религиозни дейности. IOR прилича на всяка друга международна търговска банка. Тя приема депозити, трансферира средства във и извън Ватикана и предприема различни инвестиции. IOR обаче не отпуска кредити и не публикува финансовите си отчети. Клиентите й са главно високопоставени духовници от Ватикана. Регулира се от комисия от кардинали, които отчитат дейността й пред папата.

Банката се намира в кула, построена през XIV век от папа Николай V. Каменните й стени са дебели близо 9 метра. В IOR се влиза през дискретна врата, върху която няма никакви надписи и символи. Във вътрешността на кулата е разположена огромна компютърна зала, едно гише и един единствен банкомат. Тъй като отчетите на банката не се публикуват, финансовото й състояние е обект на множество спекулации. Според една от най-умерените оценки депозитите във финансовата институция се равняват на 5 млрд. евро. Поради консервативната й политика се смята, че банката не е сериозно засегната от глобалната икономическа криза. Поради липсата на прозрачност в делата си банката се е замесвала в редица скандали през годините. През 1982 г. IOR е обвинена от италианските власти, че с действията си е допринесла за фалита на Banco Ambrosiano, в която е акционер. Ватиканът отрича тези твърдения, но в крайна сметка изплаща 250 млн. долара на кредиторите на банкрутиралата финансова институция. Ръководителят й Роберто Калви, известен като Банкера на Бога поради близките си връзки с Ватикана, е намерен обесен под моста "Блекфрайърс" в Лондон през същата година. Смъртта му се приема за самоубийство, но съмненията остават.

През годините банката на Ватикана се превръща в успешна и печеливша финансова институция. Смята се, че до 1990 г. е инвестирала 10 млрд. долара в чуждестранни компании. Част от успеха й обаче се отдава на факта, че предлага незаконни услуги. Срещу 5% банката пере пари на индустриалци и на приближени на католическата църква. Тези нейни операции стават достояние на властите през 1968 г. след промени в италианските финансови разпоредби, осигуряващи по-голяма прозрачност. За да се предотврати скандал, който би възникнал, ако обществеността научи мащаба на спекулациите и операциите на IOR, папа Павел VI назначава Микеле Синдона за папски финансов съветник, който да разпродаде собственост, да премести парите отвъд океана и скрие целия размер на богатството на Ватикана. Синдона обаче се замесва в друг международен скандал. Той започва да пере парите от хероин на престъпното семейство Гамбино, взимайки дял от 50% чрез пирамидалната корпорация "Мабуси". Това пране се осъществява чрез помощта на менинджъра на Banco Ambrosiano - Роберто Клави.

Оттук произтича и една от най-притеснителните мистерии около Ватиканската банката. През 1978 г. глава на римокатолическата църква става папа Йоан Павел I. След като е информиран за злоупотребите в IOR, той предприема разследване. Папата умира само след 33 дни управление, което води до спекулации, че е бил убит, след като е разкрил огромния скандал. Официалната версия е, че той умира от естествена смърт. Някои медицински експерти обаче вярват, че е починал от белодробна емболия или от лекарствата, които е вземал, а не от сърдечен удар, както се казва в официалните съобщения за смъртта му.

Интересни факти: Бившият директор на Банка Сантандер ще оглави IOR Депозитите в банката се оценяват поне на на 5 млрд. евро Седалището й се намира в средновековна кула Основната й цел е да управлява средствата на Светия престол

Източник: Дневник онлайн