Стратегията за развитие на културния туризъм, приета в сряда от правителството, разделя България на 13 културно-исторически области, чието развитие ще е в основата на този туристически сегмент до 2013 г. Документът е разработван 3 години от повече от 40 италиански и български експерти, а за изготвянето му са дадени 1.4 млн. евро. Това съобщи в сряда при представянето на стратегията посланикът на Италия в София Стефано Бенацо.

Археологическите находки и културно-историческите паметници на територията на България са разделени в 13 туристически системи: Велика София, Долината на царете, Възрожденският град (Велико Търново и Пловдив), По бреговете на Дунав (Плевен и Русе), Каменно сърце (Стара Загора и Сливен), Старите столици (Мадарския конник), По бреговете на Черно море, Странджа планина, Мечът и Кръстът (Перперикон), Пловдив и Римската империя, Портата на Родопите, Големите планини и Вкаменената гора.

В стратегията са включени досиетата на 300 археологически обекти в страната, които представляват 80% от археологическото наследство на страната. Има и раздел за местната власт – всяка общинска управа може да види кои туристически обекти на нейна територия трябва да развива приоритетно, както и какви средства от еврофондовете са предназначени за тази дейност.

Основната пречка пред развитието на културния туризъм у нас с дял от 15%, е лошата инфраструктура – разбити пътища, хотели и места за отдих без канализация. Друг недостатък на туристическия продукт у нас е ниско квалифицирания персонал.

По отношение на инфраструктурата по оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) до 2013 г. за облагородяване на туристически райони са предвидени 200 млн. евро. За следващия програмен период Европейската комисия е изявила готовност да удвои средствата при положение, че тези се усвоят 100%.

Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов каза, че освен средствата по ОПРР по мярката за туризъм всички средства за пътища и канализация по други мерки и програми всъщност ще спомогнат за осъществяването на стратегията за туризъм.

Мартин Димитров, председател на парламентарната икономическа комисия, каза, че след една година кани присъстващите на среща, на която да се представят конкретните резултати от изпълнението на стратегията.