Част от фискалния резерв може да се сложи на депозит в търговски банки за по-висока доходност, каза вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков на международна дискусия  “Новият дневен ред за реформи на новите страни-членки на ЕС”. На конференцията се обсъждат реформите в страните нови членове на ЕС. Форумът е организиран в София от Институт "Отворено общество" и Световната банка. Водещ е съпредседателят на КРИБ Иво Прокопиев.

Според Дянков фискалният резерв от близо 8 млрд. лв., който е депозиран в БНБ срещу годишна лихва от 0.5%, трябва да се използва по-ефективно, без да бъде харчен. Въпросът е дали може да се получи по-голяма доходност, като с този резерв се оперира по друг начин, което не означава харчене, обясни финансовият министър.

Ако част от него се сложи на депозит в търговски банки, тъй като по закон не може да се ползва целият, доходността му ще бъде около 6%. Средствата, придобити по този начин, могат да закърпят дупката в здравеопазването, например, отбеляза министърът.

Той посочи, че фискалният резерв стои в БНБ от 1997-98 година. Ако една малка част от него тогава е отишла като депозити в търговски банки, досега той е щял да се удвои, смята Дянков. За десет години от неефективно управление на тези пари ние сме изпуснали няколко милиарда лева, добави той.

Дянков не посочи към кои банки би могъл да се насочи част от резерва и на какви критерии те трябва да отговарят за тази цел.

И резервът на Здравната каса с по-гъвкаво управление

Министърът обясни още, че подобна операция би могла да бъде санкционирана от Народното събрание, ако бъде предложена от правителството. Минималният фискален резерв се посочва в закона за бюджета и в тазгодишният бюджет е посочено, че той не трябва да бъде под 6.3 млрд. лв., като в момента е близо 8 млрд. лв.

Министърът повтори и друга своя идея – малка част от резерва на Здравната каса, който е в БНБ, също да се вложи в търговски банки за по-висока лихва, а останалата да се използва за целите на здравеопазването. В момента в централната банка има близо 700 млн. лв. на касата.

Това са значителни пари на фона на големия дефицит, към който върви здравната каса, коментира министърът. Той поясни, че се обмисля в бъдеще цялата сума от осем процентната здравна вноска ще отива изцяло за здравеопазване, вместо както е досега - 6% да се използват за здраве, а 2% да влизат и да се държат на сметка в БНБ.

Решението как да се използват парите от резерва на Здравната каса също ще се реши от Народното събрание, защото то е това, което трябва да разблокира средствата.

Подуправител на БНБ сдържан съм идеите на Дянков

Избраният неотдавна за подуправител на БНБ Калин Христов, който ще встъпи в длъжност до дни, посрещна сдържано идеята на министър Дянков за депозиране на част от фискалния резерв и на резерва на Здравната каса в търговски банки.

По-добре е фискалният резерв да продължи да е в БНБ, каза пред журналисти Христов, като уточни, че все пак това е неговото лично мнение.

"Въпросът е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед“, каза той. По думите му, ако част от резерва се съхранява в търговски банки, лихвеният процент няма да бъде 6%, както смята министърът, а по-малък. Според Христов в БНБ резервът не се съхранява срещу 0.5%, а срещу повече, но не каза колко.

Той изрази опасението, че ако тези пари бъдат вложени в търговски банки, те ще рефинансират частни дългове с държавни средства.

Според Христов тепърва ще се водят разговори по темата между БНБ и министъра на финансите, но от думите му стана ясно, че в централната банка не са изненадани от лансирането на идеята.

Пари от фискалния резерв бяха влагани в банки още от кабинета на НДСВ

Така министър Дянков възкресява стара идея от времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Тогава финансовото министерство начело с Милен Велчев предложи като елемент от активното управление на фискалния резерв част от него да се депозира в търговски банки, а зам.-министър Красимир Катев дори успя да вложи 250 млн. лв. в 11 търговски банки, без да вдига шум. Това стана през 2003 г.

За разлика от Дянков обаче, който сондира идеята публично, правителството на НДСВ взе решението за влагане на част от резерва в банки с поверително постановление с обяснението, че ако се вдигне шум, търговските банки щели да се наговорят и да предложат по-ниска лихва. При операцията, по думите на Катев, са били постигнати лихви от 5.5-6.2%. От операцията са били спечелени 15 млн. лв.

Преди месец Симеон Дянков заяви, че ще поиска през ноември българската валута да бъде приета в Европейския обменен механизъм ERM2, припомня електронното издание "Всеки ден". Страната трябва да остане поне две години в “чакалнята”, преди да въведе еврото, като през това време трябва да покрива определени критерии за ниски лихви, инфлация, държавен дълг и бюджетен дефицит, обясни тогава Дянков. Според него декември месец 2009 г. можем да очакваме потвърждение от страните в еврозоната.

Решението за влизане в “чакалнята” дойде няколко месеца след като бизнесменът от кръга “Капитал” и съпредседател на КРИБ Иво Прокопиев за пореден път настоя за приемането на подобна стъпка. Още в края на 2008 г. Прокопиев заяви, че приемането ни в ERM-2 e чисто политическо решение и е крайно наложително. Позицията му беше, че ако това е невъзможно, добре е да потърсим политическа подкрепа за постепенно въвеждане на еврото при сегашния курс, като втора равностойна валута за разплащане.

През март месец тази година Прокопиев поиска от групата на Европейската народна партия, която заседаваше в София, България и страните от Източна Европа да получат пътни карти за влизане във валутния механизъм ERM-2 и за приемане на еврото.

При съставянето на новото правителство за министър на икономиката се спрягаше името на Бисер Боев от кръга “Капитал”, в чиято основа е бизнесменът Иво Прокопоев. Боев е бивш изпълнителен директор на “Икономедиа”, издателят на “Дневник” и “Капитал”. Заради медииния шум, той не стана министър, но по-късно стана член на Управителния съвет на „Информационно обслужване” АД.

РЕАКЦИИ
На въпрос дали е запознат с предложението на Дянков, Борисов отговори- “С какво съм запознат няма значение.”

“По всяка вероятност министърът иска да раздвижи икономиката и търси пари. Ситуацията е много тежка. За да стигнат до това решение, означава, че експертите имат детаилна информация по отношение на баланса на банките. Ако валутният борд се пипне обаче, ще стане много лошо. Системата ще стане неконтролируема”, категорично заяви пред “Всеки ден” финансистът Кольо Парамов.

“Има и един друг момент. Никой до момента не дава обяснение къде се намира валутният резерв, по какъв начин се управлява и ако е инвестиран- къде е инвестиран. Фискалният резерв също няма правила на ползване и не ми е ясно по какви правила ще се депозират тези пари в банките. Всяко пипане на борда внася напрежение”, допълни Парамов.

Според него в момента нямаме никакъв потенциал да влизаме в “чакалнята” на еврозоната, както иска правителството. “Мисля, че едва 2011 г. може да ни пуснат в ERM2. Догодина ще имаме сериозен дефицит. Не може при това положение да влезем “чакалнята”, каза още той.

“Стар апетит на всяка изпълнителна власт е да стигне до резерва и да го управлява, само че стабилонстта на валутния борд се крепи на независимостта от изпълнителна власт. Тук поставяме борда изцяло на изпълнителната васт. Да напомням ли какво се случи с някои търговски банки в света”, заяви пред “Всеки ден” бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според него ако резеврът отиде в такива банки, а повечето от тези банки са чужда собственост, рискът дори няма да бъде у нас, а се изнася в централите банките в чужбина. “Устойчивостта на българските клонове зависи от устойчивостта на банките майки в чужбина. Ами ако тези търговски банки в следствие на кризата фалират, какво ще стане”, коментира той. Димитров обяви, че подкрепя Иво Прокопиев в становището, че влизането в ERM2 е политическо решение.