Италианският правосъден министър Анджелино Алфано обеща пълно разследване на скандалните твърдения на анти-мафия прокурора Паоло Грасо, че в началото на 90-те години държавата е водела тайна преговори с лидерите на организираната престъпност.

Джовани Фалконе и Паоло Борселино  


При посещение в сицилианската столица Палермо министър Алфано обеща да стори всичко възможно за установяване на истината. Някои политици призоваха парламентарната анти-мафия комисия да извика Грасо да даде подробности.

Ройтерс посочва, че за пръв път магистрат от толкова високо ниво твърди, че с мафията са обсъждани условия, при които тя да спре серията от кървави атентати.

"Направо съм вцепенен", коментира Антонио ди Пиетро, бивш магистрат, който днес води Партията на ценностите. "Държавата е преговаряла с мафията за гарантиране на обществения ред, докато в същтото време верни държавни служители бяха избивани", заяви той.

Интервюто на Грасо бе дадено след седмици на публикации в пресата за новооткрит "списък с желания", съставен под диктовката на бившия "капо ди тути капи" Тото Риина преди ареста му през 1993г.

Текстът с 12 точки, написан от сина на Риина най-вероятно през 1992г., изброява какво иска мафията в замяна на спиране на атаките си срещу държавата.

Ако е вярно, че по това време е имало преговори с мафията, скандалът е още по-голям поради факта, че точно тогава в бомбени атентати бяха убити Джовани Фалкони и Паоло Борселино. "Казаното от Грасо ме шокира. Защо хората започват да говорят са преговорите с мафията цели 17 години по-късно. Как може брат ми да е бил жертвен агнец в сделка за спасяване на политици", заяви Салваторе Борселино, брат на убития магистрат.

Смята се, че първите контакти са започнали след атентата срещу Фалконе от март 1992г., а според Грасо мафията е ликвидирала Борселино четири месеца след това, за да вдигне залозите. Престъпниците решили да не убиват политици, за да държат отворени каналите за комуникация с държавата и да има кой да изпълни исканията им, твърди още Грасо.

Публикациите в пресата посочват, че условията на мафията били да се смекчат присъдите срещу чат от близо 400-те мафиоти, осъдени в масови процеси през 1987г., както и да бъде премахнат законът, определящ строги затворнически условия за тях.

Залавянето на Риина слага край на шансовете за сделка. Като отмъщение, няколко месеца по-късно мафията взривява бомби в Рим, Флоренция и Милано.

През юли Тото Риина наруши дългото си мълчание по повод убийствата от 1992г. и специално това на Борселино. Делото за атентата бе размразено, след като мафиотът обвини като извършители италианските спецслужби. В изявление, прочетено от адвоката му, Риина заяви, че е уморен да си измиват ръцете с него. "В затвора попаднаха невинни, а на свобода се разхождат виновните", цитира думите му неговият защитник Лука Джанферони.

Това съживи спекулациите за това имало ли е преговори между държавата и мафията. Борселино може да е бил ликвидиран заради категоричната си съпротива срещу предоставянето на по-леки условия на затворниците мафиоти в замяна на спиране на насилието, обяснява агенция "Франс прес".

Черната дупка

Тая програма Da Vinchi, откакто ми влезе в главата, по цели нощи ме кара да се рея из безкрайността, напрягайки сетива и ум да вдяна, от къде се пръкват тези космически чудесии в съзнанието ми, и "вън и независимо" от него?
Прозренията, както се знае добре, се пръкват неочаквано и просто, подбутнати от понякога банални делнични събития. Както при Архимед и преливането на ваната му. Както при Нютон и крушата, събудила го от следобедна дрямка.
Великите неща са гениално прости. Но са резултат от количествени натрупвания на познания, опит, съзерцание..
Така стана и с мен.
Пътувал бях десетки пъти по магистралоподобния път край Дупница, но никога не ми бе направил впечатление един пътен знак, представляващ плътен черен кръг в средата на жълт триъгълник, рамкиран в червено. /Като проверих после се оказа знак А40-„Участък с концентрация на ПТП” - /.
Та един ден, както си натисках педала покрай Дупница и се оглеждах за катаджийска засада, дъщеря ми, пътуваща с мен, внезапно реши да ме изпита по Закона и правилника и ме застреля с въпроса:
- Татко, какъв е този знак?..
- Тунел, казах аз"едно към гьотере".
– Не. На знак тунел си има нарисуван тунел, ми вика тя.
– Да бе. Каква беше тая черна дупка?..
В този момент влязохме в дупката на дупнишкия пътен тунел и точно когато ослепителното южно слънце от другия край ме блъсна в очите, ме озари и прозрението за черните дупки.
Докато оставя града зад гърба си, вече бе ме обзело преклонението към дълбоко научния подход и творчески гений на МВР и КАТ. Те, казах си, са чели теориите за относителността на Айнщайн, може би. А може да са си направили и труда да гледат Da Vinchi по „Евроком”. Според теориите, черните дупки са място, където гравитацията /засмукването/ става непреодолимо голяма и в дупката изчезва всичко, дори и светлината. С този знак КАТ ни предупреждава за опасността да изчезнем в небитието на, необяснимо защо и за самите служители на КАТ, участък от концентриращи се ПТП-та.
Изпаднах в умиление пред грижовноста, с която несправедливо хулените, като корумпирани и злонамерени, пътните полицаи обграждат водачите на МПС.
Изпитах угризение на съвестта, защото и аз бях се подлъгвал да критикувам катаджиите, че нехаят за неволите на водачите, за дупките по пътищата, че нарочно слагат пътни знаци зад храстите така, че да не могат да ги видят шофьорите и после да изскочат иззад следващите храсти и да им махат палаво с палките „Стоп! Ела, че ми трябваш”.
Засрамен и развълнуван, усмирих скоростния си нагон и примерно заследвах постановките на Закона и Правилника, в очакване да видя знакът „Край на черната дупка”. Не знам дали изобщо дали има такъв, защото стигнах преди Симитли, а отмяна на космическата опасност не бе дадена. Напротив, на завоя при шкембеджийницата, отново ми се озъби галактическо предупреждение !!!... По Предела –пак. Преди Разлог-пак.Преди Банско – пак. И пак никъде нямаше знак за отбой..
Тогава се усъмних, че е възможно черните дупки да имат начало, но не и край.
Че влезнеш ли веднъж, после можеш да влизаш от една черна дупка в друга, от там в трета, но никога да излезеш от тях. Но не бях сигурен.
Затова се опитах да надхитря и Айнщайн и МВР, и КАТ, и да избегна черните дупки, като на връщане за София, минах през Велинград –Пазарджик-Цариградското-Младост. По онова трасе още не бяха наслагани такива мъдри предупреждения. Не че нямаше дупки.
Стигнах до София обнадежден, че съм надхитрил законите на вселената, когато на завоя, под моста при Mediterranean Hotel, внезапно се натресох в една такава дупка, че ми причерня пред очите..А на входа на София, знак нямаше.
Беше елементарно да предположа, че Всеобхватността на теорията на относителността на Айнщайн, предполага наличието на черни дупки и на относително, всяко място във вселената, където липсата на rationality е достатъчно голяма, за да се наслагат знаци А40 , вместо да се отстранят причините за „..концентрация на пътно транспортни произшествия”.
И като се замислих върху това, взех, че направих аналогични съждения и за куп други, български практики, когато човещината, добротата, истината, справедливостта, , почтеното, моралното, нормалното, правилното, резултатното, смисленото, очевидното.. потъват в черните дупки на корумпираните:
Политика, Парламент, Президент, Правителство, Съд, Прокуратура, Следствие, Служби, Полиция, Финанси, Преса, Телевизия, Екология, Задравеопазване, Образование, Спорт , Икономика, Държавен апарат, Култура, ....и никога не се показват обратно, защото Там и свободата не се завръща.
В нашата , пространството и времето са така усукани, че другия и край повръща нещо нечовешко, злонамерено, лъжливо, несправедливо, непочтено, изкривено, грешно, неефективно, глупаво, безсрамно, просташко... и всичко това трансформира живота ни в една голяма дупка.
Когато събрах всичкото в едно и се огледах, разбрах, че и за мен , връщане назад няма, защото съм се натресъл в голямата ЧЕРНА ДУПКА Б... ...я.

- Да беше заобиколил дупката, папа..щадящо ме укори дъщеря ми.
- А! Но ти виждаш ли я..? Е. Това си светлинка все пак.


Demograph.blog.bg
20.10.2009.