2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Копие на най-красивия златен сервиз в света - Панагюрското съкровище, ще бъде изложено в средногорския град 60 години след откриването му. Репликата на превърналите се във визитка на страната ни пред света 9 уникални съда е изработена по поръчка на собствениците на фирма “Градус” - братята Лука и Иван Ангелови. Експозицията ще се открие на 8 декември в специално оборудвана сграда на историческия музей в града. Проектът се реализира от година и половина, но дарителите проговориха едва сега. “Обичаме града си, а съкровището е емблемата на Панагюрище, то е част и от световното богатство. Вече 60 години обаче уникалният златен сервиз пътува в чужбина и представя страната ни, а тук нищо не се случва. Подготвили сме нещата така, че за всеки, който дойде да го види, това да бъде неповторимо преживяване”, казва Лука Ангелов.
Копието е изработено от софийски майстори за една година. Репликата на 9-те съда не повтаря изцяло оригинала, не е и в мащаб 1:1 - разликите са според изискванията на закона.
Сграда от историческия музей в Панагюрище се преустройва специално за експозицията. “Решихме, че отвън трябва да се запази духът на фасадата, която се вписва в общия интериор на музея. Не може обаче да не присъстват и елементи, които говорят за днешното време”, обяснява Ангелов.
Входът е от тъмни стъкла, в предверието посетителите ще стъпват върху прозрачен под, под който е разположена двуметрова обърната пирамида. Дъното й ще бъде засипано с пръст, от която ще се подават изработени от злато амфори и ритони - картина, пресъздаваща откриването на съкровището.
Основната зала е облицована в светлокафяв мрамор. На тавана ще има разгънато платно, по което ще играят разноцветни светлини. Всредата на залата ще бъдат съдовете.
Информация за съкровището е подготвена на 5 езика, на посетителите ще се раздават слушалки. Парите от билетите ще бъдат събирани във фонд, с който ще се подпомагат даровити панагюрски деца.
Както при всяко съкровище и около Панагюрското витаят мистерии. Това, че братя го връщат днес на града, не е случайно, казват местните жители. Пак братя - Павел, Петко и Михаил Дейкови, откриват златния сервиз на 8 декември 1949 г. Някога той е използван и при ритуала побратимяване, твърдят учени - на амфората има отвори, от които побратимите са пиели вино.
Любопитен е и фактът, че още преди да се натъкнат на златното съкровище, Дейкови са кръстили дъщерите си с името Златка. Те попаднали на съдовете в мразовит ден, докато копали глина до фабриката за тухли “Меркул”. Първоначално взели изровените жълтеникави предмети за музикални инструменти. Дошли работници от фабриката и някои дори се опитали да извлекат звуци от ритоните, но те не просвирили.
Пристигнал и археологът Петър Горбанов, служител в читалището, и заключил: “Съкровище!” Съдовете били изложени вечерта в набързо скована витрина в центъра на Панагюрище. На другия ден, петък, изпратили телеграми до археологическите музеи в София и Пловдив. Софиянци прочели своята чак в понеделник, но шефът на пловдивския музей Димитър Цонков пристигнал в Панагюрище, прибрал съдовете в една раница и се качил на влака. Околийските власти се уплашили, че пътува без охрана, и изпратили кола да го догони. В Пловдив съкровището трябвало да бъде изследвано и изложено само временно, след което да бъде върнато в Панагюрище. Това така и не се случило и до днес то се води собственост на музея в града под тепетата.
Панагюрското златно съкровище се състои от 9 съда с богата украса, изработени от чисто злато. То тежи 6,164 кг. Най-големият съд е амфора-ритон. Според най-популярната теория съдовете са майсторени в известните Ахеменитски ателиета в Лампсак, Мала Азия, през IV в. пр. Хр. Изработени са от злато от 18 до 23 карата. /Труд