2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Временната анкетна комисия, която трябваше да провери имало ли е нарушения и опорочаване на проведените това лято парламентарни избори, излиза с предварително известния извод, че е необходимо "неотложно изработването и приемането на ново изборно законодателство със съответни гаранции за законосъобразното протичане на изборния процес”.
Проектодокладът на комисията, оглавявана от депутата от "Атака” Явор Нотев, трябва да бъде обсъден и гласуван в пленарна зала до края на седмицата. Там е записано, че контролираният вот е явление, придобило сериозни размери на парламентарните избори на 5 юли. Изброяват се три доминиращи форми на принуда, основана на "икономическа зависимост”.
Едната е свързана със запазване на работното място, втората, която се проявява "най-често в аграрни райони”, е свързана с "възможностите на изкупуване на селскостопанска продукция", а третата – разпространена "сред ромските групи и е свързана с практиката на лихварство”.
Това са установили депутатите, които 4 месеца проверяваха дали има изборни нарушения, къде са те и какви са.
"Чрез мрежите на местните лихвари и отделни части на регионални и местни структури на организираната престъпност, имаме основание да твърдим, че е оказан натиск върху сравнително големи групи от избиратели да подкрепят една или друга политическа партия или коалиция”, пише още в проектодоклада, с който Mediapool разполага.
Според народните представители ефективно може да се противодейства срещу тези форми на корпоративен вот, най-вече ако "има по-висока степен на съгласуваност в действията на разследващите и правоохранителни органи, както и трайно установяване на екипния принцип при разследването на подобни престъпления срещу политически права на българските граждани”.
Изводът е, че предприетите мерки от страна на прокуратурата са в добра посока, но въпреки това наказанията за такива изборни нарушения са много малко.
В документа е констатирано още, че промените в изборното законодателство няколко месеца преди вота, не е добра практика и тя се прилага от почти всички мнозинства досега.
Отбелязано е още, че по закон може в някои случаи да се наказва събирането на лични данни на гласоподавателите, "което ще освободи правозащитните органи от необходимостта да намират доказателства за "купуване на гласове” в контекста на материалната изгода. Достатъчно би било санкцията за нарушаване на горната разпоредба да се изравни със санкцията предвидена в НК”.
Като основна слабост при опорочаването на изборния процес, комисията е записала още, че избирателният закон не съдържа конкретна разпоредба за оспорване на решение на ЦИК за обявяване на резултатите от изборите.
"В този контекст административното решение не е предмет на съдебен надзор”, което противоречи на международни спогодби, подписани и от България.
"Има обстоятелства, при които потенциален ищец може да не е в състояние да се обърне към Конституционния съд в съответствие с член 150 от конституцията, дори и да има сериозни причини да се оспори законността на изборите”, пише още в доклада.
Голяма част от констатациите в него повтарят изнесените данни и заключения на неправителствени организации, направени след изборите, но прогнозирани преди тях.
Очаква се докладът на комисията да бъде отправна точка за промени в изборното законодателство, които след спечелването на изборите ГЕРБ обяви за свой важен приоритет.
Миналия месец, в телевизионно интервю за стоте дни на правителството, премиерът Бойко Борисов заяви, че до края на декември ще е готов новият Избирателен кодекс, но в действителност такъв дори все още не е започнат да се готви.