България да запази възможността си да търгува с натрупаните от нея излишъци от емисии по Протокола от Киото. Това трябва е приоритет за страната ни на срещата в Копенхаген, обясни зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков. Излишъците се появяват, след като част от индустрията спира да работи като следствие от преструктуриране и приватизация.

На срещата в Копенхаген се очаква ЕС да предложи намаление на емисиите от 30% до 2020 г. вместо обявяваните досега 20%. Според българското екоминистерство този ангажимент трябва да е поне от 25% намаление на емисиите спрямо нивото им от 1990 г. Полша, Унгария, Чехия, Румъния и България настояват за пълно банкиране - всички неизползвани единици да се прехвърлят в следващия период, а по-богатите страни - нищо да не се прехвърля от 2013 г. до 2020 г. Под банкиране се разбира употребата на емисионни права за покриване на задълженията.

В механизма за чисто развитие, който е един от четири начина за участие на предприятията в търговията с емисии, се включват страни без ангажименти по Протокола от Киото. Опция за страната е включването в международната търговия с предписани емисионни единици. "Потенциалът на България за подобни сделки би надхвърлил 1 млрд. долара", обясни Бранков. Чрез нея те може да си набавят недостигащите им квоти и да реализират печалби. Търговията може да започне, след като Европейският съюз одобри плана на България за разпределение на квотите. Досега Брюксел го отхвърля два пъти.

"Последният план вече е готов, предстои да бъде съгласуван с министерствата и да се одобри от Министерския съвет", обясниха от БСК. Според плана предприятията си разпределят 42.3 млн. тона емисии годишно. От БСК се опасяват, че вредните емисии могат да нараснат заради ангажименти за намаляване на други вещества за изпълнение на директивата за големите горивни инсталации. Например "Лукойл Нефтохим" в момента инвестира в нова сероочистка, която ще намали количеството на изхвърляната в атмосферата сяра, но ще увеличи въглеродния диоксид.

Преди около седмица парламентът реши вносителите на горива в България задължително да ползват лицензирани данъчни складове и трябва да се пререгистрират. Тогава представители на бранша коментираха пред "Дневник", че от поправката ще пострадат компании като Shell, Еko, Rompetrol и други, които купуват част от нефтопродуктите си от рафинерии извън България. Според експертите обаче това ще обремени легалните играчи на петролния пазар, като увеличи разходите им и намали оперативната им гъвкавост. Това ще увеличи и количеството на вредните емисии в атмосферата.

"Досега с една цистерна можехме да зареждаме няколко наши бензиностанции една след друга. Сега за всеки отделен обект трябва да ходи отделен камион. Длъжни сме и да регистрираме всичките си 80 обекта в 80 различни митнически бюра, и то в условията на съкращаване на разходите на митниците", коментира търговският директо на "Еко" Димитър Тортопов. Според Николай Белчев от "Ромпетрол" увеличената натовареност на цистерните в доставките на нефтопродукти повишава и рисковете от екологични щети и количеството на вредните емисии, отделяни в атмосферата.

Бизнесът се опасява, че инвестициите в намаляване на емисиите, ще увеличат разходите им и ще повишат цената на продукцията. Според изчисленията на "Неохим" средното увеличение за европейските предприятия от торовата индустрия ще е около 17-20 евро на тон амоняк. "Ситуацията ще се усложни от високите цени на суровините и от нарастващата конкуренция на производители от страни, които не спазват въглеродно законодателство или са в много ранен стадий от прилагането му", коментира изпълнителният директор на компанията Димитър Димитров. Той допълни, че възможностите на сегашните технологии, които позволяват спазване на изискванията без финансови санкции, не са безгранични.

Предприятията изразяват съмнение, че едва ли сериозните производители ще могат да печелят от търговия с въглеродни кредити, а дори и да има печалби от нея, те най-вероятно ще се насочат към модернизация на производствата и покриване на разходи, когато предприятията спират работа. Според ръководството на "Неохим" икономии на кредити могат да се направят само ако се въведат технологии, които изпреварват изискванията на Протокола от Киото и на европейското законодателство, или ако заводите спират работа за определени периоди. Андон Димитров, директор на отдел "Продажби" в дружеството, обясни, че засега инвестициите им са подобряване на старите производства, защото внедряване на изцяло нови технологии е много скъпо.

*****
1 млрд. долара е потенциалът на страната в сделки с предписани емисионни единици

42.3 млн. тона емисии си разпределят предприятията годишно

17 евро повече ще струва тон амоняк след екоинвестиции, сочат разчети на "Неохим"