Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2009 15:00 - Ген. Тодор Бояджиев: Американците поставиха началото на края на бг разузнаване*
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 1158 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 07.12.2009 15:18


Ген.Тодор Бояджиев е завършил радиоинженерство в МЕИ. След това работи в системата на МВР. Минава по цялата йерархична стълбица от разузнавач до зам.началник на ПГУ, а в паралелния си живот под легенда стига до зам.търговски представител в системата на външната търговия и пълномощен министър в Министерството на външните работи. Посланик на добра воля на американския щат Оклахома. През 1990 година е произведен генерал. Депутат е във ВНС. Става главен секретар на МВР през 1991 г. Напуска сам през май на 1992 година. Президент е на създадената от него асоциация "Български евроатлантически разузнавателен форум" (БЕРФ). Автор е на книгата "Разузнаването".

image

- Ген. Бояджиев, вашата статия “Раждането на Научно техническото разузнаване” във в. “Труд” предизвика полемика. От последвалото интервю на полк. Любчо Михайлов оставаме с впечатление, че вие нещо криете?

- Наистина читателите остават с такова впечатление, защото в карето към въпросното интервюто се казва, че това, което е казал. ген Тодор Боядживе се е случило доста след закриването на научно-техническото разузнаване (НТР). Но аз никъде не казвам, че т.н. „нон пейпър” е началото на екзекуцията. Това е неофициален документ, писмо, ама не точно писмо. Така аз бих превел на български този термин. Това писмо се връчва, но то не може да се цитира, защото този, които го дава и който му е автор, си запазва правото да отрече, че е връчвано такова писмо. То няма печати, няма изходящи номера, не е официален документ. Такъв нон пейпър е направен опит да бъде връчен на министъра на външните работи Виктор Вълков в коалиционното правителство на Димитър Попов от Бил Монтгомъри, втория човек в американската мисията тогава.

- Извинете, но Бил Монгомъри не е ли ваш личен приятел?

- Между Виктор Вълков и Бил Монтгомъри, както между мен и Бил до ден днешен има добра приятелска връзка.
Аз и сега се чувам с Бил Монтгомъри. Виждаме се от време на време. Той влезе в конфликт с американското правителство заради нападението над Югославия и политиката в Близкия Изток. След напускане на дипломатическата служба си купи къща до Дубровник и живее там. Срещаме се с него, пишем си, говорим си по телефона. Монтгомъри е голям познавач на проблемите на Балканите. Имаше много сериозни шансове лично Обама или Хилъри Клинтън да го поканят в екипа на Държавния департамент. В тази връзка аз се опитах да го склоня да даде интервю пред камера за един български журналист – не го споменавам. Но очаквайки, че може да бъде поканен в новата администрация на САЩ, Бил Монтгомъри отказваше да дава интервюта.

- Да се върнем на темата и на въпросния нон пейпър?

- Говорим за 90-та година. Монтгомъри е втори човек в американското посолство. Посланик е Хю Кенет Хил. Тогава Монтгомъри управлява мисията, защото Хю Кенет Хил отсъства. Монтгомъри се среща с Виктор Вълков и му казва: “Получих от САЩ нон пейпър, изпраща го министерството на правосъдието. Връчвам ти го”. Виктор Вълков реагира: “Бил, разузнаването не е към мен. Аз съм външен министър. Разузнаването е на подчинение на президента. Аз не съм връзката”. Така или иначе документът стига до разузнаването. В него се говори с недопустим, недипломатичен тон. Какво искат да научат те? Искат да знаят кои са българските разузнавачи, кои са техните агенти, кои са работили с тях, кои от Русия са работили с българските разузнавачи, какво са придобили като информация, къде е внедрено, да отидат да го видят и така нататък. Неща, които никоя суверенна държава не би разкрила. Аз започнах публикувания си материал с този „нон пейпър”, защото това е първият документ, които открих и който се отнася за екзекуцията на българското научно-техническо разузнаване. За мен това е конкретика, а не „говори се на “Позитано”.

- Що за нахалство от страна на американците да искат да научат тайните на разузнаването ни?

- Абсолютно! Това е недопустимо. Тук ще отправя едно предизвикателство към журналистиката. Никъде досега аз не съм открил черно на бяло документ, записка, нареждане, президентски указ, решение на Министерския съвет, на Народното събрание за закриване на НТР. И затова за мен самият факт на неговото закриване е юридически нелегитимен. В разузнаването има управление НТР, то не може устно да бъде закрито. Хайде, опитайте вие, журналистите, да откриете такъв документ! Това не значи, че не знам предисторията. Няма какво да скрия, затова сега казвам нещата едно към едно. На мен ми е известна срещата на четири очи между министър-председателя Андрей Луканов и държавния секретар на САЩ Джеимс Бейкър. Такава среща е имало. Но тя е на четири очи, за нея няма запис, няма протокол, няма следа. Луканов го няма, за да може да бъде запитан и да каже какво е говорено. За мен е най-малкото неетично да започвам от тука, след като човекът го няма и няма как да се получи потвърждение за това Бейкър наистина ли му е казал: закривайте НТР, защото ако не го направите, ще последва много тежък удар срещу България. Допускам, че е имало такова нещо. Допускам, че в разговора е имало такава тема. Защото по същото време заместник-държавния секретар Игълбъргър казва, отново на четири очи, същото на ген. Любен Гоцев, тогава министър на външните работи. Любен Гоцев е жив и здрав и винаги може да бъде запитан по тази тема.
От думите на Михайлов излиза, че Андрей Луканов еднолично е наредил (очевдино устно) да бъде закрито НТР.

- Това се твърди в интервюто с Любчо Михайлов, който във в. “Труд” е представен като последният шеф на НТР?!

- На практика той е последния зам. шеф. Последният шеф е генерал Георги Манчев. Той беше началник управление НТР. Този нон пейпър стигна до бюрото на Георги Манчев. След закриването на НТР той все още работеше в разузнаването. Имаше кабинет. Документът стига до него. Малко след това Гецата получи масиран инфаркт, отиде си за броени секунди, остави семейство, съпруга, три дъщери, приятели. И аз не изключвам, това да е допринесло за смъртта му. Все пак е стресово преживяване – някой да иска да издадеш хората, които са работили за теб. Това е супер предателство и той нито го е направил, нито е могъл да го преживее. Манчев поиска среща с президента Желю Желев. Тази среща се състоя. На нея Георги Манчев отказва да изпълни такова нареждане.

- А каква е била позицията на Желю Желев за закриването на НТР?

- Като президент Желю командваше разузнаването. Това е негова институция. Аз не мога да приема, че Луканов еднолично е разпоредил закриването на НТР. Той не би могъл. Това би бил антиконституционен акт, той не може да разпорежда закриване на нещо, което е на командване на президента Желю Желев. Има разделение на властите. Изпълнителната власт не може да се намесва в съдебната и не може да изземва функции на президента. Така че, ако е имало решение, то е взето със знанието на президента Желю Желев. Не може иначе, познавах лично Луканов. Той не е дребен играч, беше изключителен ум и най-важното - държавник. Луканов никога няма да поеме риска да каже: закривайте НТР, след като разузнаването се командва от президента.

- А защо Любчо Михайлов хвърля такава огромна вина върху Андрей Луканов?

- Аз не мога да говоря от негово име. Попитайте него. Аз не изключвам, че Луканов е съпричастен към това решение. Но то не може да е само негово, не е еднолично. То най-малкото е съгласувано с президента, може да го разпореди президента или чрез свои представител. Желю Желев може да бъде попитан - знаел ли е за закриването на НТР, тъй като Луканов очевидно е знаел. Каква е ролята на Желю Желев, има ли негово разпореждане, това може да каже само той.

- А как се появи този секретен документ в медиите тогава?

- Изтича отнякъде. Аз казах какъв е пътят – първо се прави опит да се връчи на Виктор Вълков. Той като опитен дипломат казва: това не е в моя ресор, разузнаването е към президентството. И е възможно от там този нон пейпър да е стигнал до Георги Манчев. Някъде по тези канали изтича информация.

- Вие споменахте за тайна среща на Любен Гоцев с американски дипломат, която е предшествала закриването на научно-техническото разузнаване?

- Първо срещата не е тайна, но е на четири очи. Любен Гоцев сам в едно интервю я коментира. Тогава Игълбъргър е зам.-държавен секретар и е съвсем нормално да се срещне с колегата си външния министър, тогава Любен Гоцев. Дипломатическата практика предвижда и разговори на четири очи. Не съм чул Любен Гоцев да разказва за това какво са си говорили по време на цялата среща. Но на нея Игълбългар казва на Гоцев почти същото, което Бейкър е казал на Луканов: ако не закриете НТР, ще имате сериозни неприятности. Американците винаги са поставяли нашето НТР на второ място след руското разузнаване. То е било е изключително силно, работило е активно и ефективно, включително и в САЩ. Затова американците поставят въпроса за закриването му. В потвърждение на това, което казвам, аз също имам среща, за която сега мога да разкажа. Тази среща се различава от другите две, които са на четири очи. Моята среща бе поискана от другия зам. министър (зам. държавен секретар), отговарящ по въпросите за човешките права в Държавния департамент. Говоря за Ричард Шифтър. Тази среща има интересна предистория. Посланик Шифтър много преди промените в България и в Източна Европа работеше в Държания департамент и отговаряше по въпросите на третата кошница в Хелзинки - човешките права. Той винаги е бил остър критик на нарушаването им в Източна Европа и конкретно в България. По време на така наречения възродителен процес Шифтър дойде на официално посещение в България, за да проучи проблема. България го приема. Нещо повече – стига се до среща между Шифтър и Тодор Живков. На тази среща Шифтър се оплаква на Живков, че Министерство на вътрешните работи не му съдейства да си свърши работата. А той е дошъл да види какъв е този възродителен процес и доколко се нарушават правата на човека. В негово присъствие Тодор Живков вдига телефона, звъни на Георги Танев, министъра на вътрешните работи и му казва: “Георги, организирай посещение на посланик Шифтър в Кърджали. Нека отиде там, за да види как стоят нещата”. Разбира се посещението е организирано. Но “мислейки” за сигурността на посланик Шифтър, му се осигуряват сериозна охрана. Шифтър е заобиколен на десет, петнайсет метра с достатъчно представителни физиономии, така че никой не смее да се приблжи до него. Кои са го пазели? УБО, контраразузнаването, кой ли не. Представи си какво ще стане, ако някой от възродените вземе, че го „нападне”. Мислят хората за неговата сигурност. Така Шифтър не успява да осъществи прекия контакт с хората и да получи информацията, която търси. Връща се в САЩ и на конференцията по човешки права в Отава характеризира България като тоталитарна държава със силен репресивен полицейски апарат. Шифтър става рупора на американското правителство за критики към България за нарушаване на човешки права. Веднага след промените от Вашингтон идва съобщение. Тогава бях главен секретар на МВР. От Вашингтон подготвят посещение на зам. министър Шифтър в България. Но той поставя условие: ще дойде в България да говори с когото трябва. Искам среща във Външно министерство, с министър - председателя, но няма да дойда ако не ми осигурите среща на високо ниво в МВР. Аз искам да видя полицейския апарат и това репресивно министерство как се променят. Това е неговото условие.
Съобщават на вътрешния министър, че идва Шифтър и че иска среща на високо ниво. Атанас Семердживев вика главния си секретар Тодор Бояджиев и му казва: ген. Бояджиев, аз не владея английски език. А един толкова отговорен разговор е добре да се води не само през преводач. Така Семерджиев ме помоли да поема Шифтър, да се срещна с него. Каза: ти си зам.-министър и Шифтър е зам. министър. Тогава функциите на главния секретар много се различаваха от тези, които бяха при Бойко Борисов. Така, че аз трябваше да приема Шифтър. Той влезе в МВР на 27 април 1990 г. в 8.45 часа сутринта. Пристигна с двама отговорни дипломати от американското посолство, а ги придружаваше Иван Гарвалов - зам.-министър на външните работи. Аз също водех група от трима отговорни служители на МВР. Аз като главен секретар, ген. Леонид Кацамунски като шеф на Главно следствено управление, и полковник Орманков като шеф на пресцентъра.
Тук има няколко любопитни момента. Как започна срещата? Моята секретарка имаше перфектен английски, тя е живяла и учила в Англия и беше един от най-добрите компютърни оператори в МВР. Тя посрещна американската делегация, а аз ги посрещам на вратата на кабинета и моя първи въпрос към посланик Шифтър на английски е (работил съм в САЩ 11 години) : “Г-н зам.-държавен секретар къде искате да седнете - с поглед към пристанището на Ню Йорк или с поглед към една от хубавите български църкви?” Кабинетът ми гледаше към Паренсов и църквата “Свети Седмочисленици”. Шифтър реши, че нещо не разбира. Какъв Ню Йорк, какво пристанище?! За какво става въпрос. На стената виси акварел от известна американска художничка, която оформяше корицита на списание “Театър”. И по едно стечение на обстоятелствата, аз я познавам лично, въпросната картината е подписана от нея. В кабинета, който наследих и който беше с твърде много соцреализъм, реших да направя разместване и занесох любими картини от моята колекция. Посочих на Шифтър стената. Той се обърна, погледна картината и върна топката в моето поле, ама с абсолютен фалц. “Какво?!”, възкликва – той позна художничката – “Ама г-н Бояджиев, вие имате Бети Гайс!”. Оказа се, че той я познава лично. Срещата започва от позиция реми, но в създадената атмосфера официалният тон се разчупи. Той седна съответно с гръб към църквата, за да си гледа пристанището на Ню Йорк. Второто – на срещата аз имах стенографист и магнетофон с микрофон. Казах : ако не желате да записваме, веднага го махаме. Което не означава, че СРС-та не действат. Но правя това демонстративно. Той казва : не възразявам. Така аз притежавам аудиозаписа на тази среща. Срещата започна в 9 сутринта. На нея аз разказах какво се е променило в МВР от октомври до април (половин година). Той се впечатли от промените, които Семерджиев вече беше направил. Разузнаването, УБО, затворите бяха изведени от МВР. Шесто беше закрито. Голяма част от функциите на министерството ги нямаше. Тези работи го впечатлиха много. Той слуша. Тук-таме задава по някой уточняващ въпрос. Хората му записват. Срещата върви към приключване. В десет без десет аз съм свършил, колегите му също. В десет без десет Шифтър взема думата и казва : благодаря ви много за информацията. В 10 часа той има среща с министър-председателя Андрей Луканов и нашата срещата не може да продължи. И почти размахвайки пръст и с поучителен тон той заявявя: господа, вие променяте много неща, но българската Държавна сигурност е имала възможност да организира атентата срещу папата и го е направила. Докато вие не признаете публично, че вие бяхте тези, които се опитаха да убият папата, никой няма да ви повярва. Каза това и стана, дипломатите тръгнаха заедно с него, нямах никаква възможност да реагирам. Чака го министър-председателят и той тръгна. Отвътре всичко ми кипи. Не ми дава възможност да кажа една реплика. Тук пръста на съдбата ми помогна. Излизаме в коридора и Шифтър вижда в съседство на вратата на моя кабинет голямо бяло правоъгълно платно - очевидно там нещо е имало. Той е наблюдателен, забелязва го и казва с леко язвителен тон : Тодор Живков ли висеше тука?! И на мен ми се отвори шанса. „Посланик Шифтър, не беше Тодор Живков,тук беше Дзерджински и само заради вас го преместихме, за да не ви дразни. Но не сме го махнали. Всичко това ми напомня един хубав американски анекдот”. Америкнаците обичат хумора, анекдотите. Шифтър спря. И казах вица – „в американски съд е повдигнато обвинение срещу един човек за касоразбивачество. Прокурорът твърди, че човекът е касоразбивач, защото в гаража му са намерили оксижен, ъглошлайф и други инструменти, които се ползват за много неща, но се използват и от касоразбирачи. Прокурорът свърша с обвинителната си реч, при което подсъдимият се обръща към съдията: ваша светлост, а кога ще ме съдите за изнасилване? Съдията веднага пита – кога, къде, коя…? Подсъдимият отговаря : няма коя, няма къде, няма кога, но имам необходимия интрумент.
Казвам: “Г-н посланик, ако говорим за интрументариуми и възможности то ЦРУ има много по-големи възможности от българското разузнаване. Ако на това ще базираме изводи то ЦРУ да признае, че са се опитали да убият папата.” Шифтър не реагира. След един час звъни ВЧ-то (правителствения телефон) в кабинета. Високо честотната система ВЧ, която свързваше министър-председателя с министрите и правителството за разлика от петолъчката не можеше да се подслушва. Това беше червеният телефон на Варшавския договор. По ВЧ-то можеш да звънеш и на Горбачов. Та звъни ми ВЧ-то. Вдигам - Андрей Луканов, министър-председателят. Току-що е свършила срещата му с Шифтър. В гласа му долавям лек смях въпреки, че звучи много сериозно. Г-н Бояджиев какво си направил с Шифтър?! Той ми заяви, че от най-голям критик на България става приятел на България. Убедил се е, че в МВР промените ще вървят, защото имате силно чувство за хумор. Тук ще вметна, че на бюрото на шефа на асоциацията на американските разузнавачи ветерани във Вашингтон Дейвид Уипъл – голям американски разузнавач и мой приятел, стои бюст на Дзерджински. Американците го уважаваха, ами това е ЧК, мечът на революцията.
За да завърша цялата тази история ще разкажа какво се случи шест години по-късно. Бил Монгомъри, вече посланик в България, се готви да заминава. По линия на тероризма с него станахме приятели и така до ден днешен. Тогава той ми каза : Тодоре, ще ти кажа нещо което ще те изненада. Пред 1990 г най-разказваният виц в Държавния департамент е твоя виц за касоразбивача. Шифтър страшно го е харесал. Всичко това е любопитно, но изводът е, че американците Бейкър, Игълбъргър, Шифтър, внушаваха настойчиво и целенасочено доста неща, едното от които е: закривайте българското научно-техническо разузнаване. Това е масирана, предварителна артилерийска подготовка и месеци по късно последва и злополучният „нон пейпър” – писмо ама не е писмо! Аз никъде не съм твърдял, че нон пейпърът е предизвикал екзекуцията на НТР. Аз го давам като факт. Иначе цялата тази фактология сега я разказвам и никога не съм правил опит да я скрия.

*Заглавието е променено
http://www.blitz.bg/news/article/65472



Гласувай:
0
0



1. orinavi - Ха ха ха ... :)))
07.12.2009 15:22
Тъй рече ген. Тодор Бояджиев:
..." Всичко това е любопитно, но изводът е, че американците Бейкър, Игълбъргър, Шифтър, внушаваха настойчиво и целенасочено доста неща, едното от които е: закривайте българското научно-техническо разузнаване. Това е масирана, предварителна артилерийска подготовка и месеци по късно последва и злополучният „нон пейпър” – писмо ама не е писмо! Аз никъде не съм твърдял, че нон пейпърът е предизвикал екзекуцията на НТР. Аз го давам като факт. Иначе цялата тази фактология сега я разказвам и никога не съм правил опит да я скрия."
.....
^^^
Не бее.. Тодоре /Бояджиев/ , аз ликвидирах българското разузнаване. Аз свалих Тодор Живков, аз разбих българското общество, аз накарах толкова много българи да бягат от България. Аз докарах банковата криза през 1996 година. Аз създадах СДС, ДСБ, ДПС, БСП, ГЕРБ, Атака, РЗС и прочие партийки.
Ц.ц.ц.ц.ц.ц.... как не си се досетил до сега !?
Ми не сте се досетили щот` "таковах" сам самичък цялото българско разузнаване. И то целокупно седеше пред вратата ми, вместо да гони, преследва и тормози тези с антибългарски планове.
-:)))))))
цитирай
2. magmarieta - hi
07.12.2009 15:31
i like this
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 11129244
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 36719
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930