Хората са дружелюбни, открити, обичат да говорят за политика, но не демонстрират агресивност в разговора. На окичилите цялата страна антиамерикански надписи и плакати реагират с кротки усмивки като на част от пейзажа. Което пък навява на мисълта, че при евентуална американска военна инвазия може би ще реагират по-скоро с мирната съпротива на Махатма Ганди, отколкото с открито насилие.

Толкова са любезни, че често обещават  и неща, които не могат да изпълнят. Затова трябва да се внимава при получаване на упътвания от случаен минувач на улицата - понякога той въобще не знае къде е мястото, за което го питате, но от желание да ви услужи ще ви посочи съвсем грешен път.

От Вашингтон усърдно се стараят
да подготвят терена
с “човешкия фактор”

на радиопропагандно ниво. След като “Свобода” и “Свободна Европа” станаха вече ненужни заради падането на соцлагера, сега техните екипи са се пренастроили за предавания на фарси (персийски) и съвместно с “Гласът на Америка” подготвят емисиите на радио “Фрада” (“Утре”). За да тръгне то обаче, е било спряно радио “Азади” (“Свобода”), което по-рано излъчвало от Прага.
“Азади” е насочено главно към младежката аудитория, защото 70% от населението на Иран нямат 30 години. Радиото излъчва предимно западна музика, прекъсвана само от време на време от информационни емисии. В страна, където музиката от Запад по начало е забранена, дори само пускането є носи политически смисъл, убедени са в “Азади”.



Реалността обаче е малко по-друга. В Иран винаги сравнително лесно се е намирала западна музика. Не е никакъв проблем и да се свали от интернет. А отгоре на всичко пусканата от  “Азади” всъщност си е персийска музика, написана от емигрирали на Запад иранци. Онова, което наистина липсва на аудиторията в страната, е да чува повече алтернативни анализи, както биха искали опозиционно настроените интелектуалци. Критериите им обаче не съвпадат с тона на “Азади”, където явно слабо познават интересите на слушателите си и се водят повече от стереотипни американски представи.

Засечка има и с прословутото положение на иранските жени, за което се вдига толкова шум на Запад. Вярно, когато чужденка тръгне към Иран, обикновено още на борда на самолета я подсещат да се забради - защото нормите за обличане в Ислямска република Иран важат и за нея. Но самите иранки

често се смеят, като чуват
пледоариите на западните
феминистки

в своя защита. И изобщо не се смятат потиснати. Необходимостта да покриват главата си приемат като нещо естествено за местната традиция. В същото време обичат да изтъкват, че никъде в Корана не пише, че мъжът има повече права от жените. А те са точно половината от 65-милионното население на Иран.
Факт е, че преди Ислямската революция от 1979 г. във висшите учебни заведения почти не е имало жени, а сега университетските банки са пълни със студентки. Нещо повече - в правителството на омразния на САЩ сегашен президент Махмуд Ахмади Неджад има няколко жени министри.  “Неженски” професии вече няма. Дами с мюсюлмански кърпи на главите служат и в полицията, работят и като шофьори на такси - вярно, в такситата може да се качват само други жени.
Впрочем автомобилът все пак може да служи и като средство за междуполово запознанство. Един от специфичните местни начини за “свалка” е петима-шестима младежи да се напъхат в някоя от популярните в Иран малолитражни коли и да започнат да обикалят около главния площад на града. Неизменно се появява и друга такава кола, но натъпкана с момичета. Остава момчетата да чакат

кога ще се отвори прозорецът на “момичешкото” возило

за да подхвърлят там бележка със своите телефони. И - после чакат обаждане. Тоест пак младите дами избират дали и на кого да се обадят.
Стряскащата европейките възможност иранските мъже да имат по 4 жени не предизвиква никакви вълнения у иранките. Те са наясно, че разходите по сватбата и издръжката на една само жена са предостатъчни за силите на един иранец и са категорични, че дори и да иска, той не би могъл да си позволи дори втора съпруга, какво ли пък остава за четири. В същото време нежният пол вече има заковано в закона право и да се развежда, и да получава издръжка. А ако не иска да се развежда, може прекрасно да си живее в съюз, подборно регламентиран от брачния договор - до такива детайли като примерно задължението на съпруга да є купува по 3 кожени палта годишно.
Проблемът, който никой не може да отрече, са децата. Според действащия закон, ако нямат 15 г. при раздялата на родителите, те задължително остават при бащата и чак след това, ако желаят, може да изберат да живеят с майката.
По принцип иранските мъже винаги с много голямо внимание и любов се отнасят към децата, което особено личи по време на обичайните пикници сред природата, с които се разтоварват иранските семейства в края на работната седмица. Дори и да не могат да излязат извън града, фамилиите задължително разстилат одеяла и салфетки в най-близката квартална градинка и го удрят на гощавки и смях. Естествено - без вино. Алкохолът наистина е забранен. Продава се само абсолютно безалкохолна бира.



От пет години насам е вдигната забраната жените да използват козметика и сега и без това славещите се с хубостта си иранки подсилват природните си дадености с всички съвременни постижения - чак до пластичната хирургия. Особено

модерно напоследък е жените в Иран да “изправят” носовете си

и затова масово се срещат забрадени лица с лепенки на носа след съответната хирургическа интервенция, която струва между 400 и 1500 долара.
Западният стил на обличане също не е непознат - просто се прилага отдолу, под покриващото фигурата наметало (чадра), което обикновено се хвърля на събирания на близки приятели, за да лъснат модерните дрешки, включително дънки.
По сергиите се продават същите списания за мода като в Париж - и Elle, и Vogue, само че струват по около 30 долара и малцина си ги позволяват.
Появата на гологлава жена на улицата не води до ексцесии, а просто до всеобщо порицание и поява на нравствената полиция, която веднага придружава нарушителката до най-близкия магазин, за да си купи кърпа за главата, и я глобява.



Поредният мит за иранците, избуял покрай карикатурните страсти - че нямат чувство за хумор, съвсем изветря през тази седмица, когато ирански вестник пусна карикатура на президента Ахмади Неджад. Обкръжен от кокошки, той удря с юмруци в ръкавици по боксьорска круша с ядрена емблема върху нея. Авторът на рисунката - 29-годишният карикатурист Бозоргмер Хосеинпур, пояснява, че е искал да изрази как президентът се оправя с международното положение и с птичия грип.
Това е първата карикатура на ирански държавен глава за последните 25 години.  Просто предишният президент беше духовно лице и не беше редно да се изобразява. Сегашният пµ не обича цензурата и с повече лекота буди смях. Е, у Буш буди кошмари, де...

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=66&aid=1862