2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Диамантена Коледа в 30-градусова жега преживя Христо Стоичков в Южното полукълбо. Българският треньор на южноафриканския клуб "Мамелъди Съндаунс" получил скъпоценен дар от своя шеф Патрис Мотсепе - един от най-богатите мъже в ЮАР.
"Имахме среща, преди да отпътувам за България - довери Стоичков пред "Труд". - Познайте защо мистър Мотсепе ми заприлича на Дядо Коледа? Въпреки че подаръкът не тежеше нищо - диамант..."
Най-известният българин се прибра в родината и директно от летището се отправи към едно от най-любимите си места в страната - ловното стопанство "Елен" край Етрополе.
"Ще изключа телефоните, ще отида на лов, ще дишам дълбоко балкански въздух и ще се веселя с приятели", мотивира избора си Камата.
През юни в баровския квартал на Йоханесбург - “Сантън”, Христо Стоичков си купи за късмет златни обувки, преди да подпише с “Мамелъди Съндаунс”.
Снимка Боян Бойчев
И през настоящите празнични дни щастието за душманите на Христо Стоичков няма да е пълно. И как да е, като отново не ще го видят поне... наполовина умрял. Напротив - хапва, пийва и диша дълбоко въздух около новата си къща в Етрополе.
Камата пристигна на 24 декември следобед да зареди батериите в България след фурора си в южноафриканското първенство. Там неговият “Мамелъди Съндаунс”, борил се за кожата си през миналия сезон, сега е кандидат за титлата.
Директно от летището Стоичков “хвана гората” за празниците, но преди това даде интервю за “Труд”.
- Не сте давали интервю за “Труд” от лятото, г-н Стоичков. Как е положението?
- Тежко, много тежко (б. а. - маха си якето и позира като манекен на “Армани”). Отслабнах 15 килограма за шест месеца. Бъхтя се на най-тежката от деветте мини на клубния ми президент. Моята е номер 8. От сутрин до вечер сме на стадиона с екипа ми, с който работихме и в “Селта”. От два месеца берем вече само добри резултати - всички в клуба говорят за шампионска титла. А преди сезона подобно нещо бе смело дори и като мечта.
- В началото на първенството през септември дадохте шанс на враговете ви да се усмихнат. С възможно най-големите букви у нас се публикуваха информации, че местни фенове искат да ви линчуват. Едва ли не сте били във врящ казан, а край вас са танцували зулуси с копия и е било въпрос на часове да ви сварят...
- Да, ама не! Жив е той, жив е! Наистина първите шест-седем кръга имахме колебания. Трудно наложих промените, които трябваше да се направят. И след една загуба фенове ни освиркаха пред съблекалните, преди да се качим в автобуса. И мен, и играчите. И за да не стане инцидент, ченгетата изместиха до ултрасите полицейския джип, който се движи пред автобуса след всеки мач. Това беше историята. Другото са едни голи мечти на враговете ми.
- Сега отборът ви бие наред, много ви хвалят, ама английският ви бил смешен, коментират у нас.
- Много важно! Не си гледат голите задници, а се правят на полиглоти. След всеки мач давам интервюта в ефир и никой в ЮАР не се е заяждал с мен. Мога да говоря на испански и да използвам преводач за английски, но предпочитам да се справям сам. И с грешки или без грешки се справям, докато други цял живот ще гният в калта от завист и злоба. А, щях да забравя - ако искат, могат да дойдат и на перфектен английски да им тегля една майна.
- Вече сте го направили пред варненски журналист. Казали сте “Да го лапат българите” или нещо такова. Така писаха поне някои медии.
- Пред кой варненски журналист? Кой? Покажете го! Веско Варненчето от Пловдив ли? Тъпотия до шия. Познавам само един варненски журналист - Стефан Янев, когото, да е жив и здрав, не съм виждал или чувал поне три години. Моя южноафрикански номер на телефона го знаят малко хора. И представяте ли си как ми се обаждат от Варненско, от Трънско и аз вдигам и почвам да приказвам, да псувам и други подобни. И казвам точно думите, с които Марадона се изцепи. Толкова ли не мога някаква друга псувня да измисля. Да не съм умрял (б. а. - смее се силно)? Ама какво се обяснявам! И на кого? В България за пет лева пишат как някой рекъл, че онзи чул как друг казал... Жалка работа, малко сериозни медии останаха. Докато няма закон за клевети в печата и не съдят тези гадове, аз си има свой закон.
- Какъв?
- Юмруци!
- Е, празници са все пак.
- Да, затова съм си дошъл - да празнувам с хора, дето не завиждат, не злобеят, не крадат. Да изкараме хубаво. Да дишаме балкански въздух. А знаете ли в Етрополе какъв оркестър има? Страхотни песни пеем.
- Какви?
- Различни са. Има обаче и такива: “Христо Стоичков хапва печено прасе...”
- И по-нататък?
- Е, народно творчество. Ще дойдете и ще чуете. Има и политически песни даже, всичко пеем. Но няма да ви ги издам, защото уважавам авторските права.
- Политически щом има, не може да не изкарате някоя за НДСВ?
- Не някоя. Няколко има! А и каква стана тя, май познах за НДСВ. Преди 4 години още казах, че няма да ги има в парламента? И още, че хората ще напъдят този мошеник попа към Мадрид и ще трябва да връща и горите, и планините? А ето сега държавата иска и хотела на Миленчо. Дано го вземат и там срещу 1 лев на ден да пращат пенсионери да си почиват в него на морето.
- Нещо им гоните гарез на “царската свита”?
- Не аз, оня, началникът там горе! Аз какво? Набедиха ме за неплатени данъци и ги осъдих. Да ми връщат пари ги осъдих. Но после обаче им тръгна на още по-лошо. Народът го е казал: “Който нож вади - от нож умира!”. Мръсно не съм направил на никого през живота ми. И затова, който ме е заял, добро не е видял. Тези, дето злобеят срещу мен, ги шамарят, уволняват ги, закриват ги. Кой каквито гадости е надробил, си ги сърба. Казах ви - началникът там горе всичко вижда.
- Вие да не искате да говорят само хубаво за вас? Не сте ли наясно, че в България да сте прав като Господ, пак ще има хора срещу вас. А и колкото и да сте грешен, ще има и такива, които ви обичат...
- Никога не съм искал да се харесвам на всички. Напротив - понякога нарочно провокирам злобата. Това ми вдига адреналина. А понякога така се забавлявам, да става интересно. Искам обаче честна битка. Да кажат - от него нищо няма да излезе! Но ги е страх мишоците и измислят истории с варненски журналисти. А защо е така, знаете ли?
- Защо?
- Навремето предричаха, че ще се проваля в “Барселона”, а аз спечелих всичко! После ме охулиха след първия мач на световното, а отборът стана четвърти. А аз благодарение на момчетата - голмайстор! И сега мушмороците ги е страх вече да кажат - ще пробия ли като треньор, или ще се проваля. Яли са ми попарата и затова мишкуват и съчиняват тъпотии. Но и аз измислих номер да ги шашкам. Разреших на журналисти да ми публикуват и заплатата, и неустойката. И като разбраха в България цифрите, не знаеха кое е по-лошо за тях - да побеждава Стоичков и да взема много пари или да го изгонят и да вземе още повече? Системата е ужасна - отпред змия, а отзад да не казвам какво.
- Какви изпитания ви е изпращал Господ?
- Много и винаги. Последните са, откакто съм треньор. Например в “Селта” можеше и аз да поискам от президента да извади пари за последния кръг. Да дадем бонус на тези, дето не играеха за нищо, за да направят равен с наш конкурент. А не да падат. Можеше да вляза в комбинация и така да останем. Избрах да играем честно. И пострадах - изпаднахме след 4 победи и 5 загуби при мен. А можеше и да съм спасител. Да стана фалшив герой. Не, благодаря. Не пожелах да си сложа на сърцето подобна измама. И знам - все някога Господ ще ми помогне, че не се поддадох на изкушението.
- За този последен кръг вървя разследване в Испания? Разкри ли се нещо?
- Не знам, не се интересувам. Минало. Аз никога не гледам назад. Знам само, че при мен отборът беше седми-осми в Сегунда, а сега са 17-18-и. Въпреки че се изредиха осем треньори, положението не става по-добро. Жалко, защото хората в този град заслужават футбол от елита.
- Как е животът в ЮАР?
- Страната е прекрасна, невероятна красота. Що се отнася до стандарта, има един лаф:“Южна Африка не е... Африка”. В Йоханесбург има силна престъпност и е опасно, но главно за тези, които не са запознати с рисковите места. Условията за мен са супер. Имам най-много приятели българи от всички места в чужбина, където съм живял. Начело с посланик Володя Нейков идват с трибагреници на стадиона, подкрепят мен и отбора. Братята Симо и Васко Калоянови дори правят барбекю за отбора преди мачовете за късмет. И както върви само на победи, ще им фалирам месарницата. Семейството ми често е при мен, но не за дълги периоди, защото се съобразяваме с учебната програма на децата в Барселона.
- Чувства ли се в ЮАР пулсът на световното?
- Яко тупти вече. Ще бъде невероятно световно. Аз ще подкрепям Аржентина заради моя приятел Марадона и Сърбия като съседи. Очаквам Англия с треньор като Капело да е на финал, но кой може да прогнозира футбола днес?
- Какъв подарък ви донесе Дядо Коледа?
- Голям диамант и три оферти за договор догодина. На тръгване бях при президента и той ме пита: “Как ги преобрази да бият наред?”. Казах му, че плаша играчите, че слизаме в мината да работим, ако не бием. Той се смя много и хоп - Дядо Коледа дойде за мен с голям диамант и оферта за нов контракт.
- Какво ще пожелаете на читателите на “Труд”?
- Да са живи, здрави, да си носят новите дрехи и да не им пука от душманите!
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=325651
Стоичков продължава да прославя България...
ЖРЕБИИ ЗА СВЕТОВНОТО В ЮАР 2010