На 1 януари православната църква почита паметта на Св. Василий Велики - знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател. Той е един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.
Той бил роден около 330 г.н.е. в малоазийския град Кесария. Живял е по времето на християнския император Константин. Като епископ на Кесария Кападокийска Василий извършил през живота си много добри дела и положил основите на благотворителната християнска дейност. Бил наречен Велик още приживе от съвременниците си заради благите си дела. Той бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт. Именно на този ден – 1 януари, днес християните почитат паметта на този светец.

На този ден българите посрещат новата година и извършват множество обреди. Още преди зазоряване децата между 5 и 12 години, въоръжени със сурвачки – дрянови пръчки, украсени с пуканки, цветни конци и ошаф, тръгват от къща на къща и извършват обреда сурвакане. Със сурвачката се удря леко по гърба сурваканият човек, докато детето нарежда пожеланията си за здраве и берекет. Понякога се сурвакат и животни за плодородие. Празникът е свързан и с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания. На този ден се извършват и някои гадания. Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача, петел или пуйка, мед, жито, орехи и ошав. Пече се и баница или пита с дрянови късмети.Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.

Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.

Днес имен ден празнуват Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Василена.