МВР са склонни да приемат част от предложенията на неправителствените организации за намаляване на кръга от престъпления, за които да се допуска достъп до трафични данни от мобилните оператори и Интернет-операторите, научи Mediapool в понеделник от източници в министерството.

Очаква се между първо и второ четене в скандалния законопроект за промяна на Закона за електронните съобщения да остане правото на МВР да иска трафични данни за разследвания на тежки престъпления (с полагаем затвор над 5 години). Освен тях обаче вътрешното министерство иска достъп до информацията при разследване на компютърни престъпления и няколко други състава в Наказателния кодекс, които ще бъдат изброени детайлно.

До този момент МВР държеше да получава информация за всички престъпления с полагаем затвор над 2 години, което драстично нарушава конституционните права на гражданите.

Детайлното изброяване на престъпленията обаче няма да отхвърли критиките, че законопроектът противоречи на конституцията. В чл. 34 ал. 2 от конституцията ясно се посочва, че разкриването на тайната на кореспонденцията се допуска само за разкриването на тежки престъпления.

При подновяването на дебатите в Народното събрания ще остане и другият голям спорен казус – интерфейсът, който ще свързва компютрите на МВР с тези на мобилните оператори. Така полицията ще може да получава данни с кого говори "заподозреният абонат", в колко часа, както и къде се е намира, което ще се засича по клетките на GSM-операторите.

Законопроектът предвижда този достъп да става само със санкцията на съда. Практиката обаче показва, че в повечето случаи магистратите подхождат формално към издаването на такива разрешения.

Министерството държи интерфейсът да остане в закона, за да се гарантира бързината и достоверността на получаваната информация.

Единственият компромис, който МВР е склонно да направи в тази част на закона, е да се запише, че при проверка в системите ще остава неизлечима следа за намесата. "Дирята" ще съществува както в компютрите на МВР, така и при мобилните оператори.

В нито една държава членка на ЕС няма действащ интерфейс, който да дава връзка в реално време между службите за сигурност и мобилните оператори.

По другите два спорни въпроса МВР са склонни да удовлетворят напълно исканията на неправителствените организации.

Бъдещата парламентарна подкомисия за контрол върху използването на трафични данни ще бъде натоварена със задължението да уведомява гражданите, ако има злоупотреба с техните права. След това те ще могат да потърсят обезщетения по съдебен ред. За злоупотреба се счита намеса в личния живот и личната кореспонденция, които не са довели до образуване на наказателно производство.

МВР смята да отстъпи и по въпроса за съхранението на трафичните данни, за които е поискан достъп. Сега в законопроекта е записан срок от 1 година за запазване на цялата трафична информация, но няма изричен срок за данните с оперативен интерес. Те на практика трябваше да бъдат пазени вечно. Това, според неправителствените организации, нарушава правата на гражданите и създава значителни разходи за операторите.

От МВР смятат да предложат "интересните" данни да бъдат съхранявани не по-дълго от 2 години.

Очаква се дебатът по законопроекта да продължи в средата на януари, а заседанията на водещата парламентарна комисията по вътрешна сигурност ще бъдат при открити врата.

В същото време граждански организации свикват протест пред парламента на 14 януари.

От думите " склонно към компромиси " тръпки ме побиват. Интерфейсът трябва да бъде предварително показан и обществено обсъден, без тази стъпка всичко са празни приказки както и трябва да се обясни незалиличимостта на следите оставани от следенето. Относно парламентарната комисия която ще следи "следенето" самата процедура и метода по който се осъществява трябва да бъде публично одобрен като работеща и изпълняваща изискванията.