На 4 януари 1878 г. е освободен град София по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Първите руски части влизат около 14 ч. в града. Същия ден в катедралния храм “Св. Неделя”, тогава "Свети Крал" е отслужен тържествен молебен в присъствието на командващия руските войски генерал Гурко. На 7 ноември 1877 г. руският император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсиран Балкана. На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София след разгрома на резервната Арабаконашка армия. На 3 януари 1878 г. Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се запали градът е осуетен с помощта на френския вицеконсул Леандър льо Ге и италианския вицеконсул Виторио Позитано.

В първите месеци на Руско-турската война (1877-1877) София е превърната в главен снабдителен пункт на османската  армия. Тук са складирани значителни количества боеприпаси. След разгрома на Арабаконашката  армия и приближаването на Руската армия през месец декември 1877 г. е планирано града да бъде изгорен. Чуждестранните дипломати са предупредени да се евакуират. Тогава френският вицеконсул Леандър льо Ге и италианският Виторио Позитано започват да водят  последователни преговори с командващите османските сили в града - маршал Сюлейман паша и заместника му Осман Нури паша, да запазят града от разрушение.

Не е малка ролята за спасяването на града от унищожаване и  на софийския равин Гавриел Алмозлино. Той успява да убеди маршал Сюлейман паша, по произход френски евреин, приел исляма,  да не превръща София в крепост, както е направил с Плевен друг прочут османски военноначалник, маршал Осман паша.

В най-критичния момент, когато става ясно, че руските войски са близо до София и османското командване планира да унищожи града за да не се превърне той в база на руската армия, софийският равин застава зад каузата на френския и италианския консули, които успяват да убедят представителите на другите дипломатически мисии, че само ако останат в града, ще го запазят от унищожение. На Сюлейман паша  и Осман Нури равинът заявявава че той и софийските евреи също няма да напуснат града. Алмозлино предупреждава Сюлейман паша, че ако той  дръзне да унищожи града, то върху него ще се стоварят всички проклятия на дедите му.

На 3 янури последните османски части под командването на Осман Нури паша се изтеглят. Въпреки поетия ангажимент пред равина и консулите да не опожаряват, отделни черкезки части  палят къщи в София и покрайнините. Пожарите са потушени сравнително бързо благодарение на организираните пожарни команди под ръководството на италианския вицеконсул Позитано.

На 4 януари на обяд влизат първите руски части, посрещнати тържествено от софийските свещеници и граждани пред църквата "Света София", превърната за дълго време от османците в джамия. Последните деситилетия преди освобождението сградата на "Света София" се използвала за склад и болница.

Църквата днес няма камбанария. Камбаната й е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа. Твърди се, че това е знак на почит и памет именно на освобождението от османско робство, защото камбаната е биела точно от това място за благодарствения молебен при посрещането на руснаците.

По-късно в църквата "Свети Крал" бил отслужен тържествен молебен в чест на победоносната руска императорска армия.

Руското командване  и благодарните граждани на София  отдават дължимото на спасителите на града .

Виторио Позитано е награден с висш руски орден, връчен му от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков. На 20 декември 1878 година вицеконсулът е обявен за почетен гражданин на София. По-късно централна софийска улица е наречена на  неговото име.

Софиянци отдават дължимото и на вицеконсула Леандр льо Ге. Общинският съвет на София с протокол от 26 май 1878 г. го обявява за почетен гражданин на София и наименува една от най-големите тогава търговски улици на негово име. И до днес тази улица в центъра на столицата се нарича „Леге“.

Третият спасител на София, равинът Гавриел Алмозлино, също е награден с руски орден от княз Александър Дондуков. Впоследствие равин Алмозлино е избран за член на Учредителното и първото  Велико народно събрание. Алмозлино участва и в подготовката и приемането на Търновската конституция през 1879 г.