На третата година от втория си мандат президентът Георги Първанов лансира идеята си за създаване на консенсусен национален документ за развитието на българската икономика през следващото десетилетие. По негова инициатива днес се провежда дискусия "България - накъде след кризата", в която се включиха премиерът Бойко Борисов, министрите на икономиката и социалната политика Трайчо Трайков и Тотю Младенов, депутати, евродепутати, представители на синдикалните и работодателските организации.

Според Първанов стратегията за икономическото развитие ще помогне при изхода от кризата България да има бързоразвиваща се икономика. В едночасово изявление в началото на форума той посочи, че е уважил лансираната по-рано като антикризисна мярка от правителството бюджетна политика и е подписал бюджета и данъчните закони. Отбеляза обаче, че минималният бюджетен дефицит, който е силен аргумент за влизане в ERM2 и еврозоната, не трябва да е за сметка на работещата икономика, каквато също ще се очаква от България при влизането във валутния съюз. 

Ниският бюджетен дефицит не бива да е за сметка на вкарване на реалния икономически сектор в криза, каза Първанов. По думите му, ако се стигне до преразглеждане на бюджетния дефицит от 0.7% както е досега, например на 1.5%, биха могли да се създадат сериозни стимули за бизнеса и нови работни места. 

Според Първанов преди да започне работата по стратегията "България 2020" трябва да е ясен  отговорът на въпроса за структурата и характера на икономиката. Той отбеляза като приоритетни икономиката на знанието и иновациите. Държавният глава се обяви за изграждане на мрежа от информационни центрове и паркове, мрежи за пренос на информация, за внедряване на високоскоростен и широколентов интернет.

В сферата на образованието той поиска качество и стимули за творческото начало. Повтори тезата си, че науката и образованието на могат да се финансират само на пазарен принцип, а е нужен нов модел, свързан с качеството на продукта. Според него и държавата и бизнесът трябва да се ангажират с това, както и да се помисли за стимули за бизнеса да внедрява научни продукти.

Първанов отбеляза и първостепенната грижа за заетостта, като според него трябва да се стимулира търсенето и разкриването на нови, качествени работни места. "Това го казва не ранният Георги Първанов, а късният Барозу", посочи Първанов, който през първия си мандат се обяви за социален президент. Според него най-трудно преодолимото препятствие в кризата ще бъде високата безработица и отбеляза тревожната прогноза на БСК, че до края на годината ще се изчерпят "меките" мерки - намалена заплата, намалено работно време, отпуски.

Първанов се обяви и за законодателни и административни мерки за насърчаване на чуждестранните инвестиции и борба с нерегламентираната заетост.

В "няколко думи за енергийната политика на България" Първанов изрази удовлетворение, че сериозната дискусия през есента е формирала единна позиция, която правителството отстоява пред  партньорите. Той се похвали, че постигнатото споразумение с Азербайджан за пренос на компресиран  газ през Черно море до България, а може би и до Европейския съюз, дава необходимата сигурност на страната чрез  диверсификацията на трасетата и източниците. По думите му кризата не е срещу, а в полза на проекта АЕЦ "Белене".

По думите на президента кризата не само ще изостри социалната чувствителност в обществото, но може да създаде условия за нови радикални популистки движения. Не е изключено да се върви към преформатиране на политическото пространство, в което влияние да имат крайни радикални формации, предупреди Първанов и призова за политическа стабилност и тясно взаимодействие между институциите.

Цялото изказване на Георги Първанов    Изтегляне

Дневник