Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2010 17:31 - Расистките нагласи се засилват в Западна Европа
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 1045 Коментари: 2 Гласове:
2



Проучване за антисемитизма и ислямофобията в Европа на проф. Дарио Падован, който преподава в университета в Торино (Италия), сочи, че в Западна Европа напоследък започва да се наблюдава засилване на расистките нагласи като антисемитизъм, антиислямизъм и ксенофобия.
  В проучването на професора от Торино са взели участие 1528 души, които са били интервюирани от него по телефона. интервюирани по телефона. Изследването му бе представено на Международен форум за европейските измерения на етническия диалог между еврейската и мюсюлманската общности, организиран от Центъра за сравнителни изследвания в София.

"В западноевропейското общество се очертават основно три вълни на расистки настроения - в началото срещу евреите, втората вълна са антиислямските настроения, а последната трета вълна на расизъм е насочена срещу циганите", посочи Падован. "Расизмът е свързан не само с гражданското общество, а също и с междуличностните отношения, понякога той е проява, продиктувана от съображения за социална кохезия", смята Падован.

"Около 50 процента от участвалите в проучването, показват нагласи на враждебност спрямо евреите, негативизмът спрямо мюсюлманите е около 80 процента. Предразсъдъците спрямо евреите се обяснява от една страна със затворения характер на еврейската общност, другият мотив е внушението за конспирация - тайните заговори на евреите спрямо външния свят, посочи експертът. Третият стериотип е възприемането на самите евреи като перфектната жертва, в исторически план това е свързано с катастрофалните събития, на които е бил подложен този народ", отбеляза Падован.

Според изследването новите антисемитски настроения произтичат от неодобрението на военния конфликт в ивицата Газа и политиката на Израел спрямо Палестина. "С неодобрение се възприемат и действията от страна на Палестина", обясни специалистът.

"В голямата си част расистките настроения не са насочени към конкретен субект и се дължат на вътрешни проблеми, липсата на сигурност, опасения и страхове", уточни Падован. Около 80 на сто от интервюираните показват систематичен всеобщ расизъм или безразборна дискриминация. Наблюдават се все по-големи форми на расизъм в западното общество, дължащи се на несигурността в бъдещето, недоверието сред обществото по отношение на социалното развитие - хората имат усещането, че вместо да се придвижват нагоре по социалната стълбица, слизат надолу, на следващо място са авторитарността, национализма и цинизма, допълва БТА. Разширяването на ЕС на Изток и засилващият се приток на емигранти към Европа води до все по-рязко изразена мултирелигиозна общност в Европа, каза Ибрахим Османи от Асоциацията за изследвания и обучение в Торино Османи. Макар и различни в изповеданията, културите и традициите си ние споделяме една и съща цел - да живеем заедно и да градим общо и мирно бъдеще, допълни Османи, който представи европейския проект "Различен по различен начин". Основната цел на проекта е очертаване на микроконтекста на диалога между еврейската и мюсюлманската общност в Германия, Италия и България.

Председателят на израилтянския духовен съвет у нас Роберт Джераси отбелязва в писмо активизирането на контактите между еврейската и мюсюлманската общност в последните години. Според Джераси при взаимните посещения в чужбина религиозните общности у нас оставят впечатление за толерантност, разбирателство и взаимно уважение помежду си. По думите му, това се потвърждава и със създадения преди две години Национален съвет на религиозните общности в България, в който влизат представители на българската православна църква, арменската апостолическа църква, алианса на евангелистките църкви, католическата църква и еврейското и мюсюлманското изповедание.

Джераси отбелязва със съжаление отсъствието на представители на православната църква при съвместните прояви, което според него обезсмисля наименованието национален съвет. В писмото си той призовава българската православна църква да заеме своето място в духовен съвет, за да може пълноценно да бъдат решавани поставените задачи. Джераси оценява отношенията на еврейската общност с представителите на Главно мюфтийство като перфектни. "Участваме взаимно в много религиозни празници, обсъждаме различни насоки за взаимно сътрудничество, посочва той. Само в атмосфера на взаимно приятелство може да забравим за антисемитизма и ксенофобията, за омразата и ненавистта към отделните етноси в страната", допълва Роберт Джераси.

Бившият президент Жельо Желев открои българския народ като толерантен и посочи интересен факт, който по думите му говори ясно за толерантността и търпимостта на българина. При първото Велико Народно събрание след Освобождението от османско владичество, въпреки кланетата две години по-рано по време на Априлското въстание, за Учредителното събрание българите поканват петима турски депутати, двама от тях представляват турското малцинство тогава, а другите са избрани на общо основание, разказа Желев. Тази толерантност е не само на държавно ниво, но и между обикновените хора, пример за това е добросъседството и взаимната помощ между българи и турци, отбеляза той. Желев припомни и факта, че през Втората световна война България е единствената страна, която спасява всичките си евреи - общо 50 000 души. Той опроверга твърдения, преписвани на България, за депортирането на 11 343-ма евреи в Германия. Тези евреи са депортирани от Беломорието и Македония, това е подготвено в дълбока тайна със сътрудничеството на част от българския държавния апарат и милицията и не е било известно на българското общество, категоричен е Желев. Според него в началото българското обществено мнение не е реагирало адекватно на възродителния процес поради дезинформация или липса на такава, но през 1988-1989 г. създадените граждански движения от екологичен правозащитен и синдикален тип надигат глас. Първа българската интелигенция възбужда общественото мнение и изиграва ролята на защитник на правата на българските турци - срещу забраната да се говори турски език на публични места, носенето на традиционни облекла и изпълняването на религиозни обичаи и традиции, разказа Желев. Той определя възродителния процес като културен и духовен геноцид.

Според председателя на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп при създаването на комисията през 2005 г. водещ признак на дискриминация у нас е бил етническия. Сега този признак заема 7-8 процента от всички постъпили в комисията сигнали. Еюп отчете, че дискриминация по признак вяра и религия заема 1 процент от всички сигнали. В България може би най-голяма е толерантността между различните религии, смята той. Според него атеизмът по време на тоталитарното управление по-трудно е пробил сред малцинствените общности, тъй като вярата и религията е била тяхна естествена защитна реакция.



Гласувай:
2
0



1. bogolubie - Нищо не става случайно.
26.01.2010 19:55
Трябва да се търси причината за процесите, които се развиват. Не може да се говори за толерантност, а на дело да се постъпва с нетърпимост към другите. Естествено, че това ще поражда негативно отношение. Лицемерието и подмолните процеси рано или късно се разкриват и предизвикват антисилите. Дори една топка да удариш, тя отскача. В Библията е казано много, но малко са хората, които обръщат внимание на някои много важни и специални писания.
цитирай
2. bogolubie - Нищо не става без причина.
26.01.2010 19:58
Виждат се последствията, но не се търсят причините. Всяко действие си има противодействие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 11118447
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 36715
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930