Най-малко 12% от 50 на сто от общото годишно програмно време на националните телевизии (без новините, спортните предавания, телевизионните игри и рекламите) трябва да е предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти. В тези 12% влиза и българската продукция, без да се изисква специална квота. Това гласуваха народните представители днес при приемане на промените в Закона за радиото и телевизията.

Така на практика ГЕРБ отхвърли предложението на БСП, направено от Петър Курумбашев и Стефан Данаилов, 40  на сто от тези 50 % да са определено за българска продукция. Червените депутати дори се съгласиха 40-те процента да паднат на 25, но и това не мина в зала.

Червените се проявиха като патриоти и поискаха повече време за българска продукция. Както трябва да има български земеделски производители, така трябва да има и български телевизионни производители, обясни от парламентарната трибуна Петър Курумбашев. Той допълни, че те не са евродепутати, за да защитават европейските производители.

Асен Агов от Синята коалиция се възпротиви на исканите повече проценти за българска продукция от депутатите на БСП. По думите му не може да се задължат българските радиа и телевизии да излъчват българска продукция. Все едно в италиански или суши ресторант да ги задължиш да имат 50 % мешана скара, нервира се Агов.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
http://www.vsekiden.com/?p=64416
 

Очаквано парламентът днес гласува поправка на своето решение от първото четене на промените в Закона за радиото и телевизията. И така отпада задължението за частните и националната телевизия да излъчват 25 процента оригинална българска продукция в годишните си програми. Както “Всеки ден” писа, такова бе предложението на правителството, което бе подкрепено от депутатите-социалисти.

Срещу него още при първото четене се обявиха народните представители от ДСБ с аргумента, че изискването за национална продукция противоречи на основни постановки в европейското законодателство. Това възражение бе прието от народните представители от управляващото мнозинство, които направиха поправка на предложението на своето правителство и телевизионните оператори вече няма да имат задължението за 25 на сто чисто българска годишна програма.

Европейската продукция в телевизионните програми трябва да обхваща половината (50 на сто) от годишното програмно време, когато това е практически възможно. Най-малко 12 на сто от тази квота обаче задължително трябва да бъде предназначена за европейски произведения от независими продуценти, прие днес парламентът при второто четене на измененията в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

С тази промяна депутатите се отказаха от спорната 25-процентна квота за европейски продукции, която беше приета при първото гласуване на законопроекта на Министерския съвет. При дебата на първо и второ четене за дела на европейските продукции се оказа, че левицата предлага промени, които се доближават повече до
законопроекта, внесен от правителството. От ГЕРБ и Синята коалиция защитаваха понижаването на прага на 12 процента.

В 12-процентния праг, който парламентът одобри на второ четене, не влизат новините, спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, както и повторенията на европейските предавания. Квотата няма да важи за местните телевизионни оператори.

Депутатите отхвърлиха предложението на левицата в квотата от 50 процента да влиза задължителен 25-процентен дял за оригинално произведена българска продукция. Въвеждането на подквота не третира равнопоставено продукциите от европейските страни, заяви Гинче Караминова от ГЕРБ. Около десет държави в ЕС имат задължителен дял за оригинални национални програми, заяви Стефан Данаилов, който заедно с Петър Курумбашев правят поправката. От левицата защитиха предложението си, като посочиха, че това ще стимулира българското производство, което защитава националната идентичност.

Ние не сме “против” българските продукции, но в законопроекта не може да има думи като “български”, което е дискриминационно, каза Искра Фидосова - съпредседател на ПГ на ГЕРБ. Тя обясни, че примерите на левицата за въведена квота за национална продукция в някои европейски страни, важат само за националните им телевизии.

От Синята коалиция не подкрепиха подквотата за българска продукция с аргумента, че тя потиска свободата на пазара и принципа за конкуренция. Трябва да има свобода на избора на телевизионните доставчици и ако българските продуценти са талантливи и предлагат качествени продукции, то процентът на българските предавания ще е повече от исканите 25, каза Асен Агов.





http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/28/849146_polovinata_ot_programnoto_vreme_na_televiziite_shte/

Европейската продукция в телевизионните програми трябва да обхваща половината (50 на сто) от годишно програмно време, когато това е практически възможно, информира БТА. Най-малко 12 на сто от тази квота обаче задължително трябва да бъде предназначена за европейски произведения от независими продуценти, прие парламентът при второто четене на измененията в Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/.

С тази промяна депутатите се отказаха от спорната 25-процентна квота за европейски продукции, която беше приета при първото гласуване на законопроекта на Министерския съвет.

При дебата на първо и второ четене за обема на европейските продукции се оказа, че левицата предлага промени, които се доближават повече до законопроекта, внесен от правителството. От ГЕРБ и Синята коалиция защитаваха понижаването на прага на 12 процента. В 12-процентния праг, който парламентът одобри на второ четене, не влизат новините, спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, както и повторенията на европейските предавания. Квотата няма да важи за местните телевизионни оператори.

Депутатите отхвърлиха предложението на левицата в квотата от 50 процента да влиза задължителен 25-процентен дял за оригинално произведена българска продукция.

Около десет държави в ЕС имат задължителен дял за оригинални национални програми, заяви Стефан Данаилов, който заедно с Петър Корумбашев правят поправката. От левицата защитиха предложението си, като посочиха, че това ще стимулира българското производство, което защитава националната идентичност.

Ние не сме "против" българските продукции, но в законопроекта не може да има думи като "български", което е дискриминационно, каза Искра Фидосова - съпредседател на ПГ на ГЕРБ. Тя обясни, че примерите на левицата за въведена квота за национална продукция в някои европейски страни, важи само за националните им телевизии.

От Синята коалиция не подкрепиха подквотата за българска продукция с аргумента, че тя потиска свободата на пазара и принципа за конкуренция. Трябва да има свобода на избора на телевизионните доставчици и ако българските продуценти са талантливи и предлагат качествени продукции, то процентът на българските предавания ще е повече от исканите 25, каза Асен Агов.





http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/28/849234_otpadna_zabranata_zanimavashti_se_s_reklamna_deinost/

По предложение на председателката на Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения Даниела Петрова (ГЕРБ ), гласувано на второ четене днес и в пленарната зала, отпаднаха два текста от чл. 105 в Закона за радио и телевизия, свързани със забраната юридически и физически лица, занимаващи се с рекламна дейност, да кандидатстват за лиценз за радио и телевизионни оператори.

Става въпрос за т. 7 от ал. 4, според който "юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност както и физически лица - еднолични търговци, с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност", както и за цялата ал. 7  - че "Ограничението по ал. 4, т. 7 не се прилага, в случай че юридическото лице или негови акционери са публични дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа".

През 1998 г., когато за първи път беше приет закона, това ограничение бе въведено, за да ограничи собствениците на рекламни агенции да придобиват собственост в медии, защото тогава законодателя бе предвидил, че това може да изкриви пазара на тв реклама.

Вносителят на поправката за отпадането му  Даниела Петрова обясни, че целта е да не се затрудняват големите мултинационални компании, които така или иначе са добросъвестни. "Трябва да се даде възможност да не се ограничават тези играчи при старта на цифровизацията, защото очакваме имено те да са основните участници в тоци процес", обясни Петрова пред "Дневник". По думите й досега текстът е бил лесно заобиколяем и на практика е спирал само добросъвестните компании, които не са се опитвали да търсят вратички в закона. Не може да се говори, че поправката е в услуга на конкретна компания, заяви тя в отговор на въпрос. 




 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=161238&srcpos=10

Съществуващата 12 години в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) забрана за съвместяване на рекламна и медийна дейност от едно и също лице отпадна в сряда с гласуването на второ четене промени в закона.

Поправката не бе предвидена във внесения от Министерския съвет законопроект, а инициативата дойде в парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии от нейната председателка Даниела Петрова от ГЕРБ.

Забраната бе въведена навремето с аргумента, че ако на собствениците на рекламни агенции бъде позволено да притежават и медии, това би открило възможности за манипулиране на рекламния пазар.

Според вносителката на идеята за промяна обаче така или иначе забраната и досега е била лесно заобикаляна. Даниела Петрова отрича инициативата й да е в полза на конкретни лица, като например един от най-големите играчи на рекламния пазар Красимир Гергов, който официално се води "консултант" на електронни медии като бТВ, Pro.bg и BBT.

Според Петрова промяната е наложителна за развитието на пазара с оглед на цифровизацията, в която за всички трябва да има равноправни условия за участие.

Половината програма европейска, но ако е възможно

Европейската продукция в телевизионните програми трябва да обхваща половината (50 на сто) от годишно програмно време, записаха още депутатите в ремонтирания ЗРТ. Те обаче оставиха "вратичка" в закона, като към изискването за 50-процентната европейска квота добавиха уговорката "когато това е практически възможно".

По силата на приетите законови поправки най-малко 12 на сто от европейската квота задължително трябва да бъде предназначена за европейски произведения от независими продуценти. В тези 12 процента не влизат новините, спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, както и повторенията на европейските предавания.

Квотата освен това няма да важи за местните телевизионни оператори.

Депутатите отхвърлиха предложението на левицата в квотата от 50 процента да влиза задължителен 25-процентен дял за оригинално произведена българска продукция. Въвеждането на подквота не третира равнопоставено продукциите от европейските страни, заяви Гинче Караминова от ГЕРБ.

Около десет държави в ЕС имат задължителен дял за оригинални национални програми, заяви Стефан Данаилов. Той заедно с Петър Корумбашев бе внесител на поправката, която според левицата би стимулирала българското производство, а оттам - и националната идентичност.

Ние не сме "против" българските продукции, но в законопроекта не може да има думи като "български", което е дискриминационно, каза Искра Фидосова - съпредседател на ПГ на ГЕРБ. Тя обясни, че примерите на левицата за въведена квота за национална продукция в някои европейски страни, важи само за националните им телевизии.

От Синята коалиция не подкрепиха подквотата за българска продукция с аргумента, че тя потиска свободата на пазара и принципа за конкуренция. Трябва да има свобода на избора на телевизионните доставчици и ако българските продуценти са талантливи и предлагат качествени продукции, то процентът на българските предавания ще е повече от исканите 25, каза Асен Агов.

Парламентът прие и по-големи санкции за доставчиците на медийните. Така например, ако наруши условията на лицензията, операторът може да понесе максимална глоба от 7000 лева. Сега максимумът на тази санкция е 5000 лева. При разпространение на програми без уредени авторски права СЕМ може да наложи глоба от 7000 до 30 000 лева.

По четири програми в национален и регионален обхват ще разпространяват БНТ и БНР чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово разпръскване, предвижда още законът.

Друга поправка предвижда Съветът за електронни медии (СЕМ) да отчита дейността си два пъти в годината, а не веднъж годишно, както беше досега. Заседанията на СЕМ освен това вече ще трябва да бъдат публични, като изключения ще бъдат обсъждания на защитена от закона информация.

Измененията въвеждат и нова форма на търговски съобщения - продуктовото позициониране, което се състои във включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане. Този вид реклама се разрешава за филми и сериали, в спортни и забавни продукции и се забранява в новини, религиозни и детски предавания. Специално ограничение е въведено за обществените доставчици като БНТ, на които продуктово позициониране е позволено само във филмите и сериалите.