Протести срещу промените в Закона за генно модифицираните организми, организирани от неправителствени организации, учени от областта на биотехнологичното земеделие и специалисти по храненето, ще се проведат в София и Пловдив тази неделя. 

Една трета от храната, която поглъщаме, съдържа генно модифицирани организми, алармирха специалисти в областта на здравословното хранене. Никой не предоставя на потребителите информация за съдържанието на ГМО в храните. Те носят риск както за живота и здравето на хората, така и за глобални екологични проблеми.

От 2004 година в Националната лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към столичната РИОКОЗ се провеждат изследвания за съдържанието на ГМО в различни продукти, предлагани в търговската мрежа, оповести фитопатологът проф. Стойчо Каров. Най-масово това са соя, царевица и ориз и в десетки случаи е установено трансгенно наличие многократно над допустимата норма. Като пример професорът посочи царевичния тостерен хляб „Златна Добруджа“, няколко марки шоколадови вафли, различни видове салам, колбаси, кайма и предпочитаните от децата „корнфлейкс“ и снаксове.

Спекулира се с данните за световния глад и затова е непочтено рекламирането на ГМО за решаването на този въпрос, твърдят експерти по качеството на храните. Според тях, това е комерсиален трик и съзнателна конспирация на няколко световни олигархични корпорации.

От Гилдията на главните готвачи смятат, че България трябва да остане зона, свободна от ГМО, тъй като тя е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа и е ратифицирала конвенцията на ООН за това през 1996 г. Отглеждането на ГМО в защитени територии противоречи на конвенцията и силно застрашава биоразнообразието, припомни председателят на организацията Злати Карамитев.

Затова в неделя, 31 януари, ще има протести срещу разпространението на генно модифицираните организми (ГМО) и производните от тях хранителни продукти, съобщи в Пловдив Карамитев. В София акцията ще бъде пред Народната библиотека, а в Пловдив – пред Централна поща.

Едновременно с това ще върви и подписка в хартиен вариант срещу приемането на изменение и допълнение на Закона за ГМО, който съществува у нас от 2005 година. Подписка започва и в интернет на адрес: www.ForTheNature.org



В материал със заглавие "Призракът ГМО", "Дневник" публикува следния материал:
Поне на хартия засега в България генно модифицираните растения не съществуват – никоя лаборатория няма разрешение да ги разработва, никой земеделски производител няма разрешение да ги сади и никой търговец - да ги продава. Засега. По действащия закон за ГМО никой няма право да отглежда, нито дори да поиска да отглежда или да прави опити с генно модифицирано зърно, плодове, зеленчуци, тютюн, грозде и маслодайна роза. Но това е на път да се промени. Приетите на първо четене от парламента поправки предвиждат категоричните забрани да отпаднат, което породи бурна обществена реакция. Споровете се пренесоха и на съвместните заседания на парламентарните комисии по земеделие и по екология, където тази седмица се подготвят текстовете за окончателното им приемане в пленарната зала.

Каква е целта?

Европейските изисквания
Според екоминистерството, което е вносител на законопроекта, той трябва да изглади несъответствията между българския закон и съответните европейски директиви. Европейското законодателство не допуска забраните априори и изисква всяко заявление за опити с ГМО, отглеждане или продажба да се разглежда поотделно, аргументира се министърът на околната среда Нона Караджова. България е единствената европейска страна в момента с такива забрани.

Доскоро не беше известно, че през април миналата година срещу страната е била открита наказателна процедура по този повод – от писмото на Европейската комисия до правителството, предоставено на "Дневник", става ясно, че причината е невъвеждането на директивата за лабораторното отглеждане на ГМО в българския закон.

Тя е от 1998 г. и България е трябвало да я въведе до присъединяването си към Европейския съюз, тоест до 2007 г. Отделно миналата година министерството е възложило на австрийски и германски консултанти да оценят законодателството в тази област. Една от забележките на екипа касае забраните за отглеждане на ГМО - "в общата и безусловна забрана напълно липсва научна обосновка", гласи тя.

Означава ли това, че скоро продуктите на генното инженерство ще се появят в България? Това ще зависи от решенията на екоминистерството, което отговаря за отглеждането на ГМО в природата. Едновременно с падането на забраните се променят и процедурите по разрешаване на ГМО.

Новите процедури
И трите вида дейности – лабораторни опити, отглеждане или продажба, отсега нататък ще бъдат съгласувани с Европейската комисия и останалите страни - членки на ЕС, гласят промените в закона. Съответно България ще може да дава коментари по такива заявления, постъпили в други страни. За опитите и продажбата европейските страни ще могат с мотивирани възражения да отхвърлят заявления, постъпили в България, и обратното.

При заявките за отглеждане на модифицирани култури обаче Европейската комисия и държавите могат единствено да дават коментари и препоръки. Законовата процедура по разглеждане на такова заявление трае около 120 дни и екоминистърът ще е длъжен в този срок да се произнася по искането. В закона е записано, че през това време то трябва да бъде разгледано от комисия от 15 учени към министерството и да мине обществено обсъждане, преди да бъде одобрено или отхвърлено от министъра. Отговорността за тази процедура е съсредоточена в една-единствена институция, което събужда и опасения за бъдещи злоупотреби.

В името на сигурността този режим ще бъде затегнат, обяви екоминистърът - "ще предложим всяко едно заявление да минава и през още една инстанция", каза Нона Караджова на едно от обсъжданията в парламентарните комисии. Първоначалната идея бе това да е парламентът. Според юристи обаче не може законодателният орган да се занимава с функции на изпълнителната власт, затова най-вероятно последната инстанция ще е Министерския съвет. "За да получи разрешение да отглежда ГМО, заявителят ще трябва да мине през деветте кръга на ада и заявявам, че докато аз съм министър, няма да бъде одобрено нито едно заявление", каза още Караджова в интервю пред "Дневник".

До момента в България е постъпвало само едно такова – през 2008 г. хасковска фирма е искала разрешение да отглежда модифициран памук. Научната комисия към министерството обаче го е отхвърлила заради непълноти в изискваната информация.

Презастраховане
За сметка на отпадналите забрани поправките в закона въвеждат т.нар. предпазна клауза. Едната й цел е да може да се възпрепятства отглеждането на ГМО култури, дори да са получили разрешение, ако се появят нови данни за тяхното въздействие. Другата е да запази суверенното право да страните да решават какво може да се отглежда на тяхна територия. То е свързано с дейността на Европейската агенция за безопасност на храните, която дава научни становища за въздействието и безопасността или опасността на конкретни ГМО сортове.

С предпазната клауза страните - членки на ЕС, могат да забраняват ГМО сортове, обявени за безопасни от агенцията. Точно в подобни случаи от клаузата вече са се възползвали няколко европейски страни като Австрия и Унгария, забранявайки генно модифицираната царевица, произвеждана от компанията "Монсанто".

При постъпила информация, че дадени култури могат да застрашат природата и човешкото здраве, държавата може да откаже ГМО производството, уведомявайки Еврокомисията за решението си. "ЕК от своя страна може да го отмени, както стана с Австрия и Унгария. След това обаче Съветът на министрите на околната среда може да отмени решението на ЕК и така стана и в двата случая, в крайна сметка двете страни не пуснаха ГМО", обясни Светла Николова от сдружение "Агролинк".

Екоминистерството предложи и да отпаднат забраните за садене на ГМО в съседство с ферми за биологично производство на продукти, както и за саденето им в 30-километровите буфери около защитените зони от мрежата "Натура 2000". Под натиска на екоорганизациите и биоземеделците обаче министерството обяви, че ще оттегли поправките.

"Тъй като "Натура" покрива една трета от страната, заедно с тези 30-километрови пояси около зоните на практика за 80% от територията забраната за садене на ГМО ще остане", изчисли пред "Дневник" Веселин Дробенов от "Регионален екологичен център". В четвъртък, на поредното заседание на парламентарните комисии обаче стана ясно, че буферните зона около териториите от "Натура" силно ще се намалят. Даже и пчелите, които са основният преносител на полени, прелитат максимум 6 км според еколози и 10 - според пчелари.

 

Евробарометър Досега Европейската агенция за безопасност на храните EFSA е одобрила за преработка, отглеждане, използване в храните и фуражите общо 36 генетично модифицирани растения и техните продукти. Само едно от тях е разрешено за отглеждане - царевицата МОН 810, която е с ген за устойчивост срещу царевичния стъблопробивач. В световен мащаб през 2009 г. генни култури се отглеждат върху 1.250 млрд. дка в 25 държави. Седем са европейските държави, където се отглеждат ГМО - Испания, Португалия, Германия, Чехия, Полша, Словакия и Румъния.