Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2010 13:40 - Петър Стоянов за значението на датата 4 февруари 1997 г.
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове:
1



Интервю на Радио Пловдив с президента Петър Стоянов за значението на датата 4 февруари 1997 г.

„Зимата на нашето недоволство” – така метафорично се споменаваше романът на Джон Стайнбек точно преди 13 г. на днешната дата – паметния 4 февруари 1997 г. официално на тази дата след близо едномесечни протести срещу управлението на правителството на Жан Виденов БСП се отказаха от нов мандат.
Това се случи чрез номинирания за министър-председател Николай Добрев и от още новия по онова време председател на Висшия съвет на БСП Георги Първанов.
 
Сега от дистанцията на времето поглеждаме към събитията от 4 февруари 1997 г. със следващия ни разговор с президента на България от 1996 до 2002 г. Петър Стоянов, за да разберем доколко интерпретациите на случилото се тогава отговарят на реалността и доколко БСП има заслуга за това в този процес.

image

 

Петър Стоянов: Аз мисля, че 4 февруари е не само знакова дата, но тя е по-драматична дата отколкото обикновено хората си представят и казвам това, не за да подчертавам важността на случилото се, а защото е точно така. Ако на 4 февруари не бяхме принудили представителите на БСП да върнат мандата, изнервените хора, които бяха по улиците и бяха вече на крайния предел на силите си, те бяха повече от 3 месеца на улиците и не се знаеше каква щеше да бъде реакцията на тези хора, събитията можеха да станат неконтролируеми. Спомнете си малко по-късно такива събития се случиха в Албания, когато хората нападаха сгради и това щеше да нанесе непоправим удар на образа на България. Затова 4 февруари е изключително важна дата и това трябва да се запомни в най-новата българска история.

 

А наистина ли тогава България беше пред гражданска война?

 

П. С. – Аз съм сигурен, че хората, които си спомнят, биха могли да го нарекат и така. Ние в България сме нямали по времето на комунизма събития като Пражката пролет, като унгарското въстание. Българската съпротива беше жестоко смазана в първите години след Втората световна война, хиляди бяха избити без съд и присъда, хиляди бяха изпратени по концлагери, страхът в България беше сковаващ. Затова всичко онова, което беше събирано и по времето на комунизма, и в първите години на прехода се изля в събитията в края на 96-та и 97-ма година. За първи път хората така спонтанно изразяваха своето отношение не просто и не само към управлението на БСП и правителството на премиера Виденов, но изобщо към поведението на Българската комунистическа партия преди 89-та и на нейната наследница след 89-та, това е без всякакво съмнение. На всичко отгоре представителите на БСП отново заявяваха, че Конституцията трябва да бъде спазена, че трябва да получат мандат за съставяне на правителство и много сериозно обмисляха варианта да съставят нов кабинет на мястото на виденовия. При такъв развой на ситуацията никой не можеше да гарантира, че България не ще има гражданска война.

 

Много теории чухме обаче през последните години и за това кой има заслуга да се стигне до датата 4 февруари и връщането на мандата. Какво обаче остана скрито за хората, какви договорки между политическите сили, за да се стигне до датата 4 февруари?

 

П. С. – Вижте какво, следейки новата мемоаристика, виждам как в историята един ден ще остане убеждението, че благодарение на самоотверженото, героично и национално отговорно поведение на лидерите на БСП се е стигнало до тази развръзка, защото историята се пише от тези, които имат пари и контрол върху медиите. Истината изобщо не е такава! Спомням си много добре как пред десетки журналисти съгласно Конституцията аз връчих мандата за съставяне на нов кабинет на Георги Първанов и на покойния Николай Добрев. Изрично им казах, че не желая да съставят този кабинет, за да не усложняват повече ситуацията. Това беше документирано. Те дойдоха след два или три дни при мен с една папка, в която имаше готов състав на министерския съвет. Ако аз бях взел тази папка, имах само един ход – да я внеса в Народното събрание и там, тъй като БСП имаше абсолютно мнозинство, този министерски съвет щеше да бъде гласуван, БСП щеше да състави нов кабинет и знаете какво щеше да се случи. Върнах папката категорично и насрочих за същия ден – 4 февруари – прословутия консултативен съвет за национална сигурност. Ето какво бих казал: ако наистина представителите на БСП бяха дошли с празна папка т. е. не бяха съставили кабинет щях ли аз да свиквам консултативен съвет след обеда, не, разбира се, щях да изляза на прозорците на президенството, долу беше пълно с хиляди хора и да им кажа БСП току-що върна мандата, ние победихме. Но такова нещо не се случи. Фактът, че свиках консултативен съвет, говори съвсем ясно, че БСП дойдоха с ясен кабинет и ако не бях върнал тази папка и ако не бях отказал да се състави този кабинет, кабинетът щеше да се гласува в Народното събрание.

 

Г-н Стоянов, връщаме се към една дата, знакова безспорно за България, говорим за управлението на БСП, срещу което негодуваха толкова много хора тогава. Но защо пак БСП се върна на власт и как оценявате в момента политическата ситуация в България? Знам, че сте далеч в момента от страната, но съм убедена, че следите процесите, които се случват у нас.

 

П. С. – Знаете ли, това, което ще кажа, сигурно ще прозвучи песимистично за стотиците хиляди, които са мръзнали по нашите седесарски митинги, но истината е, че БСП или нейни производни винаги ще се връщат във властта, защото посткомунистическия преход се извърши тъй, че представители на БСП да контролират огромната част от националното богатство, което значи и контрол върху медиите, което значи контрол върху общественото съзнание, така че никакви илюзии не трябва да имаме тук. Позициите, пак казвам, на БСП и на нейните производни ще продължат да бъдат силни и в бъдеще и те ще се проявяват може и в лицето на нова лява партия, може и в лицето дори на нова дясна партия, но тук става въпрос общо-взето за защитаване на един и същи сценарий, на едни и същи интереси, за съжаление. Тук става въпрос за група посветени хора, които съвършено цинично се отнасят и към своите избиратели бивши комунисти, пет пари не дават за тях, хора, които се интересуват единствено от пари, от финансово влияние, от медийно влияние, от политическо влияние. Тези хора много отдавна са забравили комунистическите идеали, и Маркс, и Енгелс, и пролетарската революция, те са циници от времето преди да падне официално комунизма. Точно на тези хора се падна да бъдат кръстници на българския капитализъм и на българската демокрация, хора, които по дефиниция са атеисти като бивши комунисти и в същото време съвършено цинични, отхвърлили изцяло своите комунистически идеали, това е всъщност и трагедията на източноевропейския посткомунистически преход. Нашият преход се прави и в политически смисъл, и в икономически смисъл от хора, които нямат морален фундамент. Това е жестоката констатация, която трябва да направим 20 г. след падането на Берлинската стена.

 

Ще ви попитам обаче отново за управлението на ГЕРБ и вашата, макар и индиректна оценка към днешна дата.

 

П. С. – Ами, знаете ли? Отвън сякаш изглежда, че ГЕРБ са се обрънали с лице към проблемите и че имат политическа воля за тяхното решаване. Разбира се, на мен не ми отива да бъда краен ласкател, защото България изобилства от такива крайни ласкатели на днешното управление, но аз бих се радвал и всеки българин сигурно би се радвал ако това управление успее да се справи с големите проблеми. Във всеки случай едно е сигурно, а известна доза критичност към управлението никак няма да му навреди. Политическото раболепие, което виждам, че демонстрират дори така моите най-близки политически приятели от Синята коалиция, според мен няма да помогне на Бойко Борисов да реши проблемите. Този феномен ми е добер познат.

 

Защо обаче според вас Синята коалиция има такава неопределена позиция може да се каже за сегашното управление на страната? От една страна им се иска да бъдат критични, от друга страна пък внимават да не настъпят пък прекалено ГЕРБ. Защо според вас?

 

П. С. – Тази позиция в много голяма степен делигитимира и СДС, и ДСБ като партии със самостоятелна физиономия и изключителния интерес на лидерите на партиите и тесния кръг хора около тях, които могат да се надяват да заемат някакви постове, както и заемат – тук-там зам.-министър, тук-там шех на агенция. Но аз мисля, че тази позиция е лишена от дългосрочна политическа перспектива и не отговаря на интересите на потенциалните, латентните седесари, които винаги са готови да тръгнат след една партия, демонстрираща повече морал, повече увереност в себе си отколкото склонност за колабориране, за коопериране в името на няколко поста.

А според вас Бойко Борисов има ли кадрови потенциал да се справи с проблемите на България, поне по това, което виждаме до този момент?

П. С. – Няма човек, който сам би могъл да се справи. Зависи, разбира се, от способността му да избира свестни, кадърни хора, да работи в екип и т. н.

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=interview



Тагове:   дата,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 11183080
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 36758
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031