Последните четири години във властта повлияха негативно на БСП и на отношението към нея, заявява президентът Георги Първанов.

В голямо интервю за в. "Труд" той посочва, че така, както годините на управление 1994, 1995 и 1996 изхабиха БСП и трябваше много време, за да се възстанови и самата партия, и доверието към нея, така е станало и сега.

- Все повече се налага усещането, г-н президент, че кризата обхваща всички сектори в икономиката. Смятате ли, че правителството има механизми, с които да минимализира удара върху икономиката?

- Дошло е времето да се направи разумен прочит на изпълнението на антикризисните мерки на правителството от есента на 2009-а. Да се актуализират, да се потърсят нови стимули за бизнеса и ефективни решения за справяне с една от най- големите заплахи пред нас като общество - стремителното нарастване на безработицата. Нещо, върху което акцентирах по време на икономическата дискусия за визията за България до 2020 г. Нашите екипи ще продължат работа и на европейско ниво, в публични дискусии ние ще коментираме конкретни решения, които се надяваме да станат позиция и на правителството, и на основните институции в държавата.

- Докато научните екипи мъдрят предложения за бъдещето, действията на финансовия министър Дянков са подложени на остра критика. От различни страни вече се иска оставката му. Смятате ли, че трябва да говорите с премиера за това?

- Не. Ще запазя своя принцип за ненамеса в кадровата политика на министър-председателя и на другите институции като цяло. Но аз бях един от първите критици, аз започнах полемиката с финансовия министър. В нея няма нищо лично. Имаме съществени различия по политиката. Не споделям икономическия подход на министър Дянков и съм се обосновал още през м. септември. Достатъчно е да се видят реалните резултати от тази политика в икономиката.

- В много икономисти и безнесмени вече се долавя страх от бъдещето, а социалните протести сякаш чукат на вратата. Имате ли притеснения за стабилността на страната?

- По време на срещата ми в понеделник с лидерите на двата синдиката те обърнаха внимание на нарастващото социално напрежение. Не като потенциал за протест, а като реална заплаха, която трябва да бъде прекратена именно чрез промени в антикризисната програма. Да, в обществото има напрежение, това може да доведе до радикализация на политическото пространство. Най-важното за мен е запазване на политическата стабилност - това е ключово условие за изхода от кризата. При една нестабилна политическа ситуация знаем как могат да ескалират и икономическите, и социалните процеси. Затова се стремя да стимулирам, понякога дори и да подавам на правителството готови експертизи, както и работещи идеи, които биха подпомогнали техните усилия за изхода от кризата. А пък за конкретните решения отговорността си е на премиера и на министрите.

- Одобрявате ли начина, по който се прави здравната реформа?

- Здравната реформа няма алтернатива. Преструктурирането на системата трябва да се проведе и да доведе до по-високо качество на здравното обслужване. Начинът, по който започва да се прави обаче,няма да даде добри резултати. Вече го има негативният психологически ефект, който не е за подценяване. Реформата трябваше да започне отдолу нагоре, да се обясни на хората какво предстои за всяка отделна болница: къде ще има спешна помощ, къде ще се запазят отделни звена, на каква елементарна медицинска помощ може да разчитат хората. Това не се направи. Да се смята, че здравето е стока, не е държавна политика.

- В понеделник наложихте вето върху два закона. И странно - премиерът се съгласи тутакси с Вашите доводи. Дори го извикахте да му ги кажете лично, което не си спомням да сте правили друг път. Цената на тази сговорчивост каква е?

- Досега съм налагал вето на 20 закона. В 9 от случаите парламентарното мнозинство е приемало моите аргументи. И винаги съм водил предварителни разговори с лидера на мнозинството, независимо че не са били афиширани. Сегашният министър-председател също бе информиран достатъчно рано за моята позиция, за нашите различия с онова, което тече като законодателен процес. Макар че формално аз нямам право да се намесвам в хода на този процес. Така че срещата ни с премиера в понеделник не е инцидентна, а логично следствие от диалога, който водим. И трябва да се разбере веднъж завинаги - ветото не е инструмент на конфликт между институциите, а средство за подобряване качеството на законите.

И съм доволен, че и министър-председателят, надявам се и мнозинството, което той представлява, гледат точно така на моите действия. Аз не търся конфликт. За мен е много по-лесно и по-изгодно от гледна точка на пиара да изляза публично и да потърся сблъсъка. Но за хората, които чакат тези закони, по-важното е да има реален ефект от тях, а не един или друг от нас да събере червените точки.

- Смятате ли, че ограничените правомощия на държавния глава в Закона за отбраната визираха Вас и че Борисов се съгласи на промените, които искате, заради евентуалното му кандидатиране за президент?

- Не мисля, че имаме реални основания за подобна хипотеза. Дал съм си дума да запазя правомощията на държавния глава от мига, когато поех този пост през 2002-ра, до мига, в който ще го напусна. И ще се боря за тях, независимо кой ще ме наследи.

- С удовлетворение ли приехте оставката на Румяна Желева като външен министър. Докато тя водеше дипломацията ни влезе в такъв конфликт с Вас, че се стигна до дебат да ви искат импийчмънт.

- Защо да съм удовлетворен? Цялата история около Желева създаде условия за национален срам. Говоря не само за представянето на г-жа Желева като кандидат за еврокомисар, говоря и за кампанията, която бе разгърната в европейски мащаб срещу България и дебата, който се проведе. Веднъж завинаги трябва да е ясно - когато играем в европейската шампионска лига, сме длъжни да участваме не с отбор от “В” или от окръжна група, а да играем с най-доброто, най-качественото, което имаме, какъвто е случаят с Кристалина Георгиева. Добре е да се замислим отдалече за дължината на резервните скамейки, които имаме. Не само във вътрешнополитически план, но и от гледна точка на онова, което ни представлява в Европа.

- На дългата резервна скамейка се появи проф. Илиян Михов. И преди да е дошъл, си тръгна след яростна атака на Костов. Имате ли обяснение защо се случи това?

- Трудно ми е да преценя в детайли. Но един нов вицепремиер по икономическата тема със сигурност означаваше да се отнемат част от правомощията на министър Дянков. И това може би създаде напрежение - не само в самия Министерски съвет, но и в подкрепящите го парламентарни сили, и в други групи в обществото.

- Забелязвате ли как ГЕРБ, а и премиерът стават заложници на Костов? Като политик със сериозен опит, който добре познава Костов, на какво отдавате тази негова суперактивност?

- Аз не бих споделил тежкия извод за заложничество. Но виждаме как нарастват апетитите на ДСБ и как се разширява кадровото им присъствие в изпълнителната власт. Засега не мога да кажа, че това присъствие влияе на ГЕРБ до степен да промени линията в политиката им. Вероятно премиерът си е направил сметката докъде може да допусне подкрепящите го парламентарни формации.

- Как оценявате управленския похват на премиера - стъпка напред, две назад или две напред, една назад? Предимство или слабост?

- Тази гъвкавост може да бъде оценена позитивно. По-добре е да разбереш навреме, че си сгрешил, да оттеглиш едно или друго кадрово решение или политическо предложение, отколкото да караш на инат. Но аз имам друг принцип. За мен по-работеща е поговорката: “Три пъти мисли, един път режи.” На мен като президент ми е лесно да правя такъв извод. Динамиката на изпълнителната власт е много по-различна и там решенията се вземат с други темпове.

- Изтече ли времето на премиера за оправдание с предшествениците си?

- Възможно е все още да възникват проблеми, чиито корени са в предишното управление. Но оттук нататък отговорността за управлението е изцяло на сегашното правителство.

- Нямаме пробив в еврофондовете. Какво показва това?

- Показва погрешното разбиране, че по политически съображения в Брюксел могат да имат по-благоприятно отношение към едно или друго управление. В Брюксел оценките се дават от администрацията и за нея от значение е как работи нашата администрация. И тази администрация трябва да е стабилна, да не трепери непрекъснато за мястото си. Чиновниците трябва да са подготвени и да се разсеят всякакви съмнения за корупция не само на политическо равнище, но и сред тях. Ако това се разбере и има конкретни резултати, можем да очакваме бавно затопляне на отношенията на Брюксел към нас. Но засега революционни промени няма.

- Борисов води активна външна политика. Смятате ли, че това е пътят за изчистване на негативния имидж на България, или е само потупване по рамото, както казва опозицията?

- И това е важно да го има както за страната, така и за самия министър-председател. Той трябва да има своите лични познанства, контакти и дори приятелство с европейските лидери. Моят първи мандат мина също в подобни обиколки - посетих всички страни членки на ЕС. Важно е всеки контакт да се изстисква от гледна точка на националната полза. Виждам у Борисов подобен стремеж. Надявам се той да се материализира.

- Оценката Ви за визитата му в Турция?

- Много важен е подписаният документ между “Булгаргаз” и турската “Боташ”, по който ние отдавна работим и който действително може да създаде добри допълнителни възможности за диверсификация на снабдяването на България и региона с природен газ. Изпитах особено удовлетворение от това, че ДСБ и лично г-н Костов са приветствали тези резултати, които бяха подготвени назад във времето.

- А формулировката “Без партии посредници” в отношенията между двете страни, удар срещу ДПС във външнополитически план ли е?

- Във всичките мои срещи с турските държавници те никога не са поставяли въпроса за партии посредници.

- Вашата активност във вътрешнополитически план накара мнозина да си помислят - да не би да се готвите за варианта Путин-Медведев? Да влезете в изпълнителната власт, ако след две години Борисов се кандидатира за президент и Ви предложи да оглавите правителството?

- Благодаря! На мен нееднократно са ми предлагали да оглавя правителства и винаги съм отказвал. Не мога да си представя, че някой би приел, дори при подобно разместване, да бъде премиер на чуждо мнозинство. Това в демократичната практика не е работещо.

- Тогава да си дойдем на злободневието. Божидар Димитров Ви видя след края на мандата Ви като автор на книги, а пък Бриго Аспарухов обяви, че ще правите партия. Кой от двамата е прав?

- Аз с удоволствие бих писал книги, което едва ли ще попречи на другите ми ангажименти. Сигурно ще се занимавам с политика, след като изляза от президентската институция. Не мога да кажа в каква форма. И не смятам да коментирам този въпрос, защото, както се вижда, всичко онова, което правя като президент, се оценява през призмата на бъдещи мои намерения. Още преди 5-6 години се говореше, че ще правя партия или че ще се върна да оглавя БСП. В България трябва да се разбере, че политиката не са само избори и партия. Политика се прави непрекъснато, всичко е политика. Аз съм доказал, че не ми трябва партия и избори, за да правя добра политика.

- Заявихте в “Шоуто на Слави”, че мислите за национално движение, което пак говори за овладяване на властови лостове. Иначе защо ще го правите?

- При всички положения в България ще има преформатиране на политическото пространство - и вляво, и вдясно. И ще го има заради това, че една част от формациите се изчерпаха в годините на прехода, изхабиха се. А пък след края на кризата ще се родят други модерни политически идеи, които вероятно ще бъдат въплътени и в съответните политически проекти. Ще се появи нова мрежа от граждански структури, чийто глас, надявам се, да се чуе по-отчетливо в обществото, когато става дума за конкретните реални проблеми.

- Понякога съм си мислила, че Вашата активност в областта на енергетиката е с дългосрочна цел, че може да го играете като Шрьодер?

- Хората, които сега са в управлението, са имали възможност да се убедят, че аз нямам никакъв личен интерес в енергийния сектор. Но ще продължа с влиянието и контактите, които имам там, да подпомагам усилията на който и да е министър или правителство. Защото това е отрасъл №1 за България. Той ни носи не само енергийна сигурност, той ни дава стимули за икономиката и решения в социалната сфера.

- Значи сте решили - оставате в политиката?

- Да, ще остана в политиката. Как ще го направя, това е друг въпрос.

- БСП вече изхабена ли е като партия?

- Така, както годините на управление 1994, 1995, 1996 изхабиха БСП и трябваше много време, за да се възстанови и самата партия, и доверието към нея, така и последните четири години във властта повлияха негативно на кондицията на партията и на отношението към нея. Сега пред БСП стои въпросът за по-ясната й идентификация, за укрепването на цялата й структура. Стои въпросът за нова коалиционна политика, след като лявото практически се стопи след годините на подем до 2001 г. На дневен ред продължават да стоят и кадровите въпроси.

- Датата 4 февруари 1997-а продължава да събира противоречиви оценки дори в левицата. Трябва ли да минат 50 години, за да оценим случилото се? Има ли нещо все още неизвестно?

- Бих препоръчал да се публикуват стенограмите от заседанията на ИБ на ВС на БСП по това време, дори и от заседанието на ПГ. Там може да се види реално оценката, която дават някои в БСП на кандидат-премиера Кольо Добрев, лека му пръст, съпротивата срещу неговата идея да се отстъпи, да се върне мандатът, заклеймяването ни в първите минути и часове, след като новината стигна до “Позитано”.

- С какви реплики Ви посрещнаха тогава съпартийците?

- Отначало с много нервно мълчание и малко остри реплики. Канонадата се отприщи малко по-късно. Въпросът е да не допуснем да се забрави онова, което се случи или по-скоро, което не се случи. Това събитие е значимо именно с предотвратяването на възможния конфликт и с това, че в една такава наистина точка на върхово напрежение, на противопоставяне, се взе разумно решение. Когато духът излезе от бутилката, се отиде към една по-трайна политика в продължение на 2-3 години, политика на диалог, на търсене на съгласие по редица въпроси. Това бе времето, което ние с тогавашния премиер Иван Костов имахме нормален диалог. По-късно отношенията се изостриха. И сега продължавам да смятам, че ние пропуснахме възможността да заложим, да развием и да утвърдим идеята за управлението чрез максимално съгласие по основните въпроси. След това нещата се объркаха и тази конфронтация трови обществения климат и сега.

- Урокът на 4 февруари?

- Не може да се оценява партийният интерес като противоречащ на националния. Винаги съм следвал тази максима.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=367188