Интересна информация от група Free Mountains Association във Фейсбук:

На 14.02 при спускане по източният склон на вр.Мусала /улейте към Ледено езеро/ в лавина попада нашият колега Орлин Илиев. В 14.50 снежната маса го сваля до нивото на езерото. Партньорът му в спускането Младен Данков започва търсене и до 15.20 пострадалият е локализиран и частично откопан. В разкопаването се включват и метео наблюдателите от Мусала /БЛАГОДАРИМ ВИ!/. Главата на пострадалият ена 1 метър под снега. Орлин е открит жив и изпаднал в безсъзнание, без травми. Двамата слизат без чужда помощ до Боровец.
ПИПС, СОНДА,ЛОПАТА И АДЕКВАТНО ПОВЕДЕНИЕ!!!
БРАВО МЛАДЕНЕ!!!!! ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!!!

Допълнителна информация:
Лавината е тип снежна дъска. 2 часа преди това аз се спуснах по същата линия и още 3 скиори които влязоха малко по-ниско. Орлин е влязъл по моята след но от нивото на скалите е навлязъл по-централно в склона
Откъсването става на 5-6 метра под билото и на 3-4 метра зад Орлин.
Намерен е в седнало положение със ски на краката.


А ето и разказа на самия Орлин, публикуван тук:

Здравейте, казвам се Орлин Илиев и от 10тина години съм активен планински водач. Зад гърба си имам 5-6 години доброволна работа като планински спасител и десетки групи в планината, както лятото , така и зимата със ски и снегоходки. Позволявам си да ангажирам вашето внимание с един толкова дълъг разказ, тъй като аз съм потърпевшият от падналата лавина под връх Мусала на 14.02.2010г. Със споделянето на нашия горчиво-безценен опит се надявам донякъде да осмисля направо приятелския урок, който ни даде планината!
Ситуацията
Описана е достатъчно добре от Жоро(Черен), като мога само да прибавя, че основата до която падна дъската беше жълт сняг с видимо по висока температура и скални и тревни участъци.(обстановката от преди 30-40 дни)
Моят разказ
На 14.02.2010г. заедно с моят чест спътник в планината Младен Данков предприехме едно съвсем стандартно изкачване на вр. Мусала с начало Боровец-Х.Мусала-Ледено езеро-върха. Преди нас с кабината тръгнаха Жоро Черен итрима общи познати. След хижата изкачвайки се в началото на „мъжкия” улей се засякохме с връщащата се от върха група на Жоро и обменихме впечатления за условията и тяхното ве състояло се спускане. Продължихме и на заслона бяхме около 14 ч. Имах известни съмнения, затова предложих на Младен да оставим ските на ръба и да качим и слезем върха по обувки. В крайна сметка заедно решихме да качим със ски и да спуснем по следите на предходната група(1ва грешка).
На върха бяхме около 14.30ч. и след кратки приготовления към 14.45ч. застанахмев най-лявата част на билото(поглед отгоре), там където е последния кол от ръба. Спазвайки принципа за самостоятелно спускане аз тръгнах пръв, като целта ми беше да следвам наличните следи и максимално бързо да се прибера в лаво под втория скален пояс.(2ра грешка) Въобще не стигнах до там. На 4-5 завой(15-20 м от началото) склонът пред ските ми, изцяло попадащ в полезрението ми тотално се спука и раздроби. Опитах се да избягам в ляво, но бях подпрян от тръгналият страничен склон и горната маса- тръгнах спонтанно с всичко надолу. Младен крещеше отгоре, а всичко около мен, докъдето виждах се движеше с бучащ звук към ниското.
Дори да звучи нескромно останах пределно мобилизиран изапочнах веднага движения, целящи да остана на повърхността- бутане с вътрешната страна на ръцете и на контрасила изкачване с краката. Не знам колко време е минало, но до свличането ми почти до езерото успях да остана зарит само до гърдите. Отпред за секунда видях големия снежен облак, който се вдигна над Ледено езеро...в следващия момент идващите маси ме закопаха плътно, като цялото им количество ми се стовари в гръб и ме сгъна „ембрионално”. Пред лицето ми имаше съвсем малка кухина, опитах се да мръдна- не можех да поместя дори кутрето си.
Последвалите моменти-чисто психологически - няма да описвам тук. В най-обща хронологична линия бяха: ГНЯВ „прецаках се...тъп,тъп” – МЪКА „изгубих моите хора, всичко” – ПРИМИРЕНИЕ...припаднал съм.
Следващият спомен е, че съм в някаква супер сигурна и ултра приятна среда. Не искам в никакъв случай да я напускам, обаче някой много настойчиво ме вика. Събуждайки се чувам все по отчетливо Младен, който ми крещи, че ме чакат децата и Руми, дърпа ме за презрамките на раницата и ми разтърсва раменете. Вече виждайки осъзнах, че над мене е празно, има небе! Явно адреналинът отново влезе в действие, защото започнах самият аз да помагам в откопаването. Бяха се включили и слезлите от метеорологична та станция Митко и Пламен(благодаря!).
Адреналинът явно ми стигна само за времето, когато съм се чувствал застрашен, тъй като, когато към 16ч. излязох от дупката се върнаха нормалните реакции на тялото и започнах да треперя неудържимо. Младен изрови ските ми(те бяха останали на краката ми през цялото време ), обух ги и се придвижих до помпената станция(ламаринената постройка в ляво от езерото), където Митко беше включил калорифер. Преоблякох всички мои и на Младен сухи дрехи, натъпкаха ме с шоколад и студен чай. Окопитих се психически. Физически се върнах едва към Маркуджика и началото на ски пътя. Спуснахме се до асфалта, където с Младен се прегърнахме и пуснахме по една сълза. И към София...
Моите изводи
Рискът: последните две-три зими относително стабилните и по-лесно предвидими снежни условия, както и безпрепятсвеното минаване на предишната група скиори(между които и Жоро Ч.) до голяма степен снижиха вниманието ми при личната ми преценка за ситуацията. Това доведе до решението(въпреки колебанието)да спуснем от билото, което едва не се оказа фатално. Никога в планината не вярвайте на прецеденти!
До сега смятах, че премереният риск е позитивният баланс между обективните опасности и реалните възможности те да бъдат избегнати. Сега знам, казано на по прост език, че от едната страна е Върхът,Стената,Девственият склон, а от другата си Ти с всичките ти способности и опит, но и Хората, които те чакат долу. Ако ти стиска да ги поставиш в същия риск значи или си преценил всичко, или си моментно оглупял маниак.
Екстремната ситуация:всичко което сме чували, учили или оттренирвали, в подобна свръх ситуация съчетано с адекватно поведение е от огромно значение и върши страхотна работа.
Великата екипировка:лавинен уред, сонда, лопата, каска, очила, раница и може би това, че ските останаха на краката ми ме запазиха „жив за спасяване”- това е истината!
Спасяването: никога няма да мога да проумея шанса, който имах нито неговите параметри, но всичко , което кажа за поведението на Младен ще бъде малко...Благодаря ти приятелю!
Това е. Надявам се поне малко да съм бил полезен. Не спирайте да се обучавате и тренирате само така ще изградим истински отговорно отношениесред хората ходещи в планината, а не чрез дабилните мерки, които се опитват да въведат разни профанизирани държавни институции.
Орлин Илиев


От администратора: Планината е коварна през цялата година. Понякога се случва опитни планинари да се предоверят на самонадеяността си и това да има фатални последици.