Военният министър Аню Ангелов се обяви във вторник за преминаване на разузнаването на подчинение на към изпълнителната власт. Той уточни, че прави коментара си в лично качество и това не представя вижданията на цялото правителство. В момента военното разузнаване е на прякото подчинение на Министерството на отбрана, а Националната разузнавателна служба (НРС) е под шапката на президентството.

В средата на май кабинетът "Борисов" трябва да представи стратегията за национална сигурност. Очаква се документът да предложи НРС и Национална служба "Охрана" да влязат в обща Национална агенция "Разузнаване", чийто ръководител да бъде предлаган от премиера. Ангелов обаче изключи възможността тази трансформация да бъде разписана в закон преди края на мандата на Георги Първанов.

От неговите думи стана ясно, че в момента военното и цивилното разузнаване работят със спорна ефективност. Военният министър разкри, че информацията, която предоставят двете служби, съдържа едни и същи данни.

"Информацията много често се припокрива. Това от една страна е хубаво, защото означава, че работят заедно. Има обаче известно противоборство и основно за това кой първи ще представи доклада си пред правителството", добави Ангелов.

Пред аудоторията на антикорупционния форум в София, организиран от Европейския център за изследвания по въпросите на сигурността "Джордж Маршъл", той изнесе някои незаконни практики в ръководеното от него ведомство.

Ангелов се спря на корупцията при изпращане на военнослужещи на мисии в чужбина. "Връзкарството" в този сегмент от българската отбранителна политика отдавна е тема на обществени дискусии, но Ангелов стана първият министър, който проговори официално за това.

В отговор на въпрос на Mediapool той заяви, че се водят няколко разследвания срещу командири на батальони, които са искали пари от своите подчинени, за да ги изпратят в Ирак или Афганистан.

"Информацията ни е основно от военни, които са се върнали от мисия и са по-отворени да говорят по темата", каза Ангелов, като допълни, че става дума за искане на сравнително "дребни суми".

След конференцията пред медии военният министър съобщи още, че заради липсата на средства в бюджета България може да откаже част от доставките по многомилионните сделки с "Юрокоптер" и "Аления Аеронавтика" за хеликоптери и товарни самолети "Спартан".

"Нямаме предвидени средства за плащания по тези сделки. Ще опитаме различни варианти за разсрочване на задълженията или за отказване на част от хеликоптерите. В момента съм между чука и наковалнята", заяви Ангелов. България вече е превела 60% от дължимата сума под формата на банкова гаранция по сделката за доставката на хеликоптерите. През миналата година вноската от 36 млн. лева не бе платена и от "Юрокоптер" са изтеглили гаранция. Ако и през 2010 година не бъде платено дължимото, има реален шанс България да загуби средствата.

Военното министерство дължи още 20 милиона лева за доставката на третия самолет "Спартан". Няма пари и за договорените резервни части за купената от Белгия фрегата.

Досега по сделката, подписана през 2006 година, България е получила два самолета "Спартан" от италианската компания “Аления Аеронавтика”. Договорът е за пет машини на обща стойност 91 млн. евро. Единият от доставените самолети обаче е повреден.

Българското военно министерство купи и 18 хеликоптера - 12 "Кугър" за военновъздушните сили и 6 вертолета "Пантер" - за 358 млн. евро. Голяма част от машините вече са доставени в България.