Започна Страстната седмица - последната седмица от живота на Христос, белязана от тежките страдания, чрез които Божият син ще изкупи греха на човеците, ще победи смъртта и ще отвори пътя към вечния живот.

След като възкресил в събота мъртвия от четири дни Лазар и влязъл, възседнал бял осел, в Ерусалим, където го посрещнали тържествено с палмови клонки като Месия, Иисус доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си участ.

Всеки ден от тази последна седмица на Великия пост се нарича "велик" и "свят", като се извършват специални служби в храма.

Страстната седмица е най-дългата в християнския календар, наситена с покъртителни преживявания.

Великопостните служби през делничните дни са характерни с покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие.

През първите три дни Църквата припомня последното пребиваване на Господ в Ерусалим.

На Велики понеделник евангелистите разказват как Христос влязъл в Ерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Божият син прекатурил сергиите им, а тях изгонил, за да напомни, че храмът е дом за молитва.

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления. Спасителят ни дава пример как да благотворим - да даваме не от излишъка си, а като бедната вдовица да отделим от малкото и най-скъпото си.

Говорейки за приближаващите дни на борба и изпитания, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били готови за идването на Господа, и напомня "да бодърстваме и да не униваме", а да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених.

На Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Тя успяла да влезе в дома, гдето бил Той, за да засвидетелствува почитта си, а в бързината счупила съда, за да разлее по-лесно мирото.

Някои от апостолите възроптали, че би било по-добре мирото да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. Христос обаче казал да не я смущават, защото нуждаещи се има винаги, а Той няма да е още дълго с апостолите.

Тогава Иуда отишъл при иудейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.

На Велики четвъртък е възпоменанието за Тайната вечеря, на която е установено тайнството на причастието. Божият син, като дал новата заповед за любов към ближните, разкрил на апостолите, че ще бъде предаден.

Всички били в недоумение кой ще стори това. Иуда станал и излязъл, но помислили, че отива да прави покупки, понеже бил ковчежник.

След вечерята Христос и апостолите отишли в Гетсиманската градина, дето Той се молил с кръв на челото до идването на предателя.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат т. нар. Дванадесет евангелия - 12 откъса от Новия завет, разказващи за Христовите страдания.

На този ден свещениците изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Божия син към Голгота. По време на маслосвета всеки мирянин се помазва с елей за здраве.

На Велики петък православните съпреживяват великите страдания на Спасителя, приел да бъде съден, бичуван, оплют, показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.

Разпнат между двама разбойника, един от които се разкаял в последния си миг, Христос издъхва, за да може със смъртта Си да победи смъртта.

На Велика събота се припомня погребението на Спасителя и слизането Му в ада. Йосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат Понтийски, снели тялото от кръста и го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина.

При полагането присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи, и Пресвета Богородица. Иудеите запечатали гроба и поставили стража.

Велика тайна! "Да замълчи човешкото създание!" - се пее в църквата вместо Херувимската песен на този ден. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.

Според Новия завет събитията, свързани с последните дни от живота на Исус Христос и неговото Възкресение, са станали в дните около еврейския празник Песах (Пасха). Затова от самото начало честването на Великден е свързано с него.

Песах е главният старозаветен празник (от арамейски език, буквално означава "преход"). Установен от Моисей по времето на Изхода от Египет в памет на това събитие. Празнува се при първото пролетно новолуние.

Поради връзката с лунния календар, Песах е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с еврейския Песах, а в неделните дни около него, винаги след деня на пролетното равноденствие.

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква - според Григорианския.

Протестантите честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток с православните.