Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък. Ако не сте успели да ги боядисате днес, това може да се направи и на Велика събота, преди празника Възкресение Христово.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.

Това яйце се оставя настрана от другите и с него се подменя миналогодишното, което през цялото време е било в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ и на другия ден.

Как ще боядиса останалите яйца, е въпрос, който зависи от  вкуса на всяка домакиня.



 

От древни времена много култури асоциират яйцето с  Вселената.

Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.

Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.

След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.

Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за козунаците - сладки обредни хлябове, които символизират тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто.

Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася  и в цяла Европа.

В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.

Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 г.