На 10 април 2010 г. край Смоленск се разби самолет Ту-154 на полския президент. Никой от пътуващите на борда не оцеля, включително самият президент на Република Полша Лех Качински, неговата съпруга Мария Качинска, видни държавници и политици. Полската делегация летеше в Смоленска област на път за мемориала в Катин, за да почете паметта на хилядите си съотечественици, загинали преди 70 години. 13 април в Полша е ден за възпоменание на жертвите в Катин.

Президентският самолет излетя от Варшава в събота сутринта. Той трябваше да се приземи на летище „Северно” до Смоленск.  По-късно стана ясно, че 500 метра са делели Ту-154 от пистата, където е трябвало да се приземи. Първите данни за катастрофата постъпиха около 11.30 часа московско време. Спасителите от Министерство на извънредните ситуации на Русия фактически веднага са се отзовали на мястото на катастрофата, а хората, които е трябвало да посрещнат делегацията са били там и по-рано. Веднага руските и полските чиновници заявиха: няма оцелели при авиокатастрофата.

Първоначално имаше противоречиви данни за броя на хората, които са били на борда на президентския самолет. Медиите съобщаваха, позовавайки се на неофициална информация, че броят на загиналите може да надхвърли 130 души, но в крайна сметка по последни данни загиналите са 97. (б.ред.- Последните данни от неделя показват, че точният брой на загиналите е 96, тъй като в последния момент жена, която е била в списъка на пътуващите, не се е качила на борда)

Президентският Ту-154 е бил използван от 1990 г. и образно казано е бил на служба 20 години. До Лех Качински с този самолет са летели президентите Войчех Ярузелски, Лех Валенса и Александър Квашневски, съобщи ИТАР-ТАСС. Според полските медии президентският авиопарк е в лошо състояние. През септември 2009 г. от строя излязоха наведнъж два самолета Ту-154 и държавният глава беше принуден да лети до Ню Йорк с полет на редовните линии, отбелязва РИА „Новости”.

Въпреки това, разбилият се край Смоленск самолет, през декември 2009 г. претърпя основен ремонт в Русия, в самарския завод „Авиакор.” Неговият генерален директор Алексей Гусев заяви в ефира на канал “Россия 24″, че състоянието на механиката и автоматиката не може да бъде причина за катастрофата.

Лошото време и пилотска грешка са основните версии за трагедията. Всички държавни служби, които се занимават с разследването на аварията, твърдят, че приземяването на Ту-154 е било извършено при намалена видимост в следствие на гъста мъгла. Точно преди кацането на самолета на Качински на летище „Северно” там е трябвал да се приземи самолет Ил-76, в който са били сътрудници на Федералната служба за сигурност на Русия, съобщава „Газета Виборча”. Самолетът на ФСС два пъти е предприемал опити да се приземи в Смоленск, но в края на краищата се е върнал обратно във Внуково. (б.ред.- летище до Москва)

Имайки предвид лошото време, на екипажа на президентския самолет е било предложено да кацне в Минск или в Москва. Въпреки това е било прието друго решение – да се следва първоначалният маршрут. Самолетът е пробвал да кацне четири пъти. Според ИТАР-ТАСС, която се позовава на полската телевизия, при последния си опит самолетът се е спуснал на височина от около 2,5 метра над земята, въпреки гъстата мъгла. След това пилотът се е опитал отново да вдигне самолета, но скоростта вече било намалена и затова самолетът се е забил в дърво и се е разбил. Според една от версиите, е възможно докато самолетът е кръжал над пистата да му е свършило горивото. Самолетът се е отклонил от пистата не само на височина, но и на ширина с около 150 метра, разказа руският министър на извънредните ситуации Сергей Шойгу. Той обаче не уточни каква е причината за това.

Руските власти веднага обещаха да помогнат максимално за разследването на причините за катастрофата. Президентът на Русия Дмитрий Медведев разпореди да бъде създадена специална разследваща комисия, която беше оглавена от премиера Владимир Путин. На мястото на катастрофата веднага бяха изпратени ръководителите на министерствата на извънредните ситуации, на вътрешните работи и на транспорта. Руснаците обещаха на полската страна максимална помощ и съдействие. С разследването, което ще бъде направено в Полша ще се заеме главният военен прокурор полковник Кристофер Парулски.

Паметта на жертвите в Катин е свещена за поляците, затова в състава на държавната делегация, която пътуваше за Смоленска област, освен президентът и първата дама, влизаха много държавници, политици, представители на църквата, видни общественици. Сред загиналите са Ричард Качоровски – последният президент на Полша в изгнание, президентът на полската Национална банка Славомир Скржипек, шефът на президентската канцелария, Петер Нуровски – президент на олимпийския комитет, вице-спикерите на парламента, депутати от Сейма и Сената. В Смоленск загинаха и шефът на Генералния щаб, както и висшият генералитет на страната. Там намериха смъртта си и представители на организациите, които се занимават с изучаване на трагическата полска история през ХХ век.

След гибелта на държавния глава изпълняващ длъжността президент стана председателят на Сейма Бронислав Коморовски. Мандатът на Качински изтичаше тази година, изборите трябваше да се състоят през есента. Сега обаче ще се наложи да бъдат свикани предсрочни президентски избори. Те трябва да се състоят не по-късно от 20 юни.

Ръководителите на много страни по света, започвайки в Русия, изказаха съболезнования на полския народ, а също така изразиха и личната си скръб от случилото се. На мястото на трагедията заминаха премиерите на Русия и Полша Владимир Путин и Доналд Туск. Въпреки всичко никакви думи, дори и най-искрените, няма да помогнат в тази ситуация на милионите поляци да се справят с шока.

В страната бе обявен едноседмичен траур, хората се събират пред президентския дворец, за да почетат загиналите. В Краков звучи камбаната „Сигизмунд”, която бие само в изключителни случаи.

Паметта на загиналите бе почетена и в село Китин, в Смоленска област. Това място се асоциира със скръб по целия свят. На 10 април 2010 година скръбта стана двойна.



Списък на пътниците на президентския самолет Ту-154:

1. Лех Качински – президент на Полша
2. Мария Качинска – съпруга на президента

Членове на официалната делегация:
3. Ричард Качоровски - последният президент на Полша в изгнание до 1989 г
4. Кшищоф Путра - вице-спикер на Сейма
5. Йержи Шмайджински - вице-спикер на Сейма
6. Кристина Бохенек - вице-спикер на Сената
7. Владислав Стасяк – началник на канцеларията на президента
8. Александър Шчигло - началник на Бюрото за безопасност на нацията 7. 9. Павел Випих – държавен секретар в канцеларията на президента
10. Мариуш Хандзлик- заместник държавен секретар в канцеларията на президента
11. Анджей Кремер – заместник министър на външните работи
12. Станислав Коморовски – заместник на държавния секретар по отбраната
13. Томаш Мерта – заместник държавен секретар на Министерството на културата
14. Ген. Франчишек Гонгор - началник на Генералния щаб на Полската Армия
15. Анджей Пжевожник - генерален секретар на Съвета за съхранение на националната памет “Борба и Мъченичество”
16. Мацей Плажински - шеф на партия “Обединена Полша”
17. Мариуш Казана, директор на Дипломатическия протокол към МВнР
18. Януш Кохановски - омбудсман
19. Славомир Скржипек - президент на Полската национална банка
20. Януш Куртика - председател на Института за национална памет
21. Януш Крупски - директор на Обществото на ветераните и репресираните от комунизма
22. Петер Нуровски – президент на Олимпийския комитет

Представители на полския парламент:
23. Лешек Дептула - депутат
24. Гжегож Долняк - депутат
25. Гражина Генсицка - депутат
26. Пржемислав Госевски - депутат
27. Себастиян Карпинюк - депутат
28. Изабела Яруга – Новацка, депутат
29. Збигнев Васерсан - депутат
30. Александра Натали-Швят- депутат
31. Аркадиуш Рибицки - депутат
32. Йоланта Шиманек-Дереш - депутат
33. Веслав Вода - депутат
34. Едуард Войтас- депутат
35. Янина Фетлинска - сенатор
36. Станислав Заяц - сенатор

Религиозни ръководители:
37. Тадеуш Плоски - епископ, генерал-майор
38. Мирон Ходаковски – православен архиепископ
39. Адам Пилх – Евангелска полска църква
40. Ян Осински – свещеник, подполковник
41. Бронислав Гостомски – свещеник
42. Роман Инжейчик – свещеник
43. Юзеф Йонец – свещеник
44. Здислав Крол - свещеник

Представители на полската армия:
45. Ген. Бронислав Квятковски - командващ Силите за спецоперации
46. Ген. Анджей Бласик - командващ Военновъздушните сили на Полската армия
47. Ген. Тадеуш Бук - командващ Сухопътните войски
48. Ген. Войцех Потасински - командващ Силите за специални операции
49. Вице-адмирал Анджей Карвета - командващ Военноморските сили
50. Ген. Казимирж Гиларски - командващ Варшавския военен гарнизон

Представители на обществото “Катински семейства”, на обществени и политически организации:
51. Тадеуш Лютоборски
52. Стефан Меляк
53. Станислав Микке
54. Бронислава Оравец-Лофлер
55. Катаржина Пискорска
56. Анджей Сарюш-Скапски
57. Войцех Северин
58. Лешек Солски
59. Тереза Валевска-Пшиялковска
60. Габриела Зих
61. Ева Банковска
62. Анна Мария Боровска
63. Бартош Боровски
64. Едуард Духновски
65. Зенона Мамонтович-Лоек
66. Йоанна Агацка-Индецка
67. Чеслав Цивински
68. Подполковник Збигнев Денбски
69. Катаржина Дорачинска
70. Александър Федорович
71. Дариуш Янковски
72. Бригаден генерал Станислав Коморницки
73. Януш Крупски
74. Войцех Любински
75. Барбара Маминска
76. Яниана Натусевич-Мирер
77. Свещенник Ришард Румянек
78. Изабела Томашевска
79. Анна Валентинович
80. Януш Закженски

Сътрудниците на Националното бюро за охрана:
81. Ярослав Флорчак
82. Артур Француз
83. Павел Янечек
84. Павел Краевски
85. Петър Носек
86. Яцек Суровка
87. Марек Улерик
88. Дариуш Михаловски

Списъкът е взет от сайта на Министерство на извънредните ситуации на Русия

Да има повече свободолюбиви хора,тогава няма да върлуват малоумници и сатрапи.

В навечерието на
24 май – ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА
и откриването на комплекс „Свети Николско училище”

сдружение „Свищов-минало, настояще, бъдеще”
о б я в я в а

ученически конкурс за есе
на следните теми:

1. Учителят Христаки Павлович и неговото „Свети Николско училище”
2. „Свищовското училище е главно
сос наука оно е славно” (Йордан Хаджиконстантинов-Джинот)
3. „А ти, малко градче Свищов… пръскай от тебе във всички
околни градове светлината на просветата!” (Антон Цанков)
4 .„На книга да учат, добро да сполучат”(Иван Вазов)
5. Моето училище-вчера, днес, утре

В конкурса могат да участват ученици от 8 до 12 клас. Задължително условие е есето да е авторско, да е написано на български език в Word формат, до 4 стандартни номерирани страници, в шрифт Times New Roman 12, двустранно изравнен. Есето трябва да включва информация за историята на образователното дело в Свищов, първите училища, дарители, учители и техните ученици.
На първата страница, без да бъде номерирана, участниците трябва да посочат избраната от тях тема, както и следните лични данни –трите си имена, училище, клас и класен ръководител, телефон за връзка и e-mail.
Есетата трябва да бъдат представени най-късно до 14 май 2010 г. на адрес град Свищов, ул. град Свищов, „Цар Освободител №3”, стоматологичен кабинет на д-р Иван Динков-председател на сдружението или на e-mail st.nikolsko.school.complex@gmail.com
Имената на наградените автори ще бъдат обявени на 21 май (петък) от 17.30 ч. в комплекс „Свети Николско училище”, намиращо се на ул.” Тодор Хрулев” №2


Настоящият проект се реализира благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма “Общностно развитие и гражданско участие” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.