Интервю с медийния експерт и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов




- Нарекохте книгата си „Какъвто трябваше да бъда” жълта, защо?

- Защото тя се рови в частния живот и при това в собствения ми. И даже си мисля, че в нея има една рецепта за добър жълт вестник, който хем съхранява ценностите по начина, по който се говори за тях, хем не прекрачва границите. В крайна сметка, човек е най-добрият жълт репортер на себе си.

- А най-жълтата ви история?

- Е! По-скоро, целият дух е такъв - говоря за темите в традиционната жълта медия: детството, страховете, маниите, любовите, отношението към сексуалния живот...

- Говорите философски за тези неща, но защо не вдигнете „завеската” и да ни разкажете за вашите мании, примерно?

- Ами..., примерно, животът ми в едно германско семейство, в което живях като малък: Те се грижеха за мен, когато родителите ми бяха на работа. Мъжът в това семейство имаше тази странност от време на време, когато няма никой друг в къщи, да ми прожектира филмчета с „Кан-кан”, може би и за да дразни жена си, защото тя абсолютно му забраняваше този „екранен разврат” и то пред невръстна аудитория. Като го хванеше, започваше един много пищен скандал на немски. И може би това в „тайнсво” се е запечатало до ден днешен отношението ми към киното като към нещо много любопитно, и същевременно много забранено.

- А страховете ви? Детските ви страхове продължават ли, кои са?

- В детството си даже не можех да спя сам, въобще! Сега по-мога.Но, сега само мога да стоя сам във физическия смисъл.В един по-общ култерен и емоционален смисъл - не! Но, генералният ми страх, така да кажа, е да не се разминеш с хората, от които имаш нужда да бъдат около теб. Аз не съм самотен тип. Смятам, че човек в контакт с другия - се оглежда в очите му.

- Това ли е причината да не „изпуснете” Галя? Сватбата ви с нея преди четири години стана едно много шумно медийно събитие?

- Вижте, тази връза /понеже дойде много късно, или сравнително късно, хайде така да кажем, вече имах един брак/ беше нещо много разтърсващо. Случи ми се, както се казва, на много разработен терен. В смисъл, че вече са изградени много стериотипи, има много контакти...И тогава има едно очакване към теб, в което любовта винаги, някак си, успява да изненада. А хората дори да изпитат известна съпротива.

- А вас изненада ли ви любовта?

- Да, аз се изненадах от себе си. Не мислех, че на тази възраст по този искрен и дълбок начин ще мога да изживея такова чувство. Но, се и зарадвах. Щастлива изненада беше това за мен.

- Дано всичко това да продължава и да няма край!

- Да! Това е много важно, което казвате: ”Да няма край!”. Защото, когато човек прави такива промени в живота си във връзка с любовта, много е важно да е сигурен, че ще е щастлив; защото щастието е морална категория. Ако не можеш да го удържиш, нямаш право да извършваш тези промени в живота си.
 
- Какви други, бих казала, неочаквани промени, сте се опитвали да правите с живота си през годините?

- Като студент направих опит да се занимавам с търговия. В ония години имаше новогодишни базари. Вдигаха се шатри. Даваха и сергии под наем. Взехме една такава в навечерието на една Нова година с още двама мои приятели. Продавахме на открито кебапчета, вино, какво ли не....Но, идваха при нас и много други приятели, студенти. Ядяха, пиеха и трудно плащаха. Плащането винаги ми е било проблем, особено „висящите плащания”. Изпитвал съм го на гърба си. Тежка работа беше. Студ. Мръсотия. По 12 часа навън на студа. И всяка вечер търкаляхме металните бурета с вино в двора на Районното управление на МВР-то, което не беше много близко, а зад Съдебната палата. Криехме ги там, защото вечерта някой можеше да ги източи. След 40 дена направиха ревизия. И вместо да спечелим - трябваше да плащаме и ...трябваше да се „преселим” на 20 метра в Съдебната палата. Но... размина ни се, защото от „Обществено хранене” ни признаха, че сме работили при ниски хигиенни условия и част от храната са я изяли гризачите. Това беше моят първи и последен опит да се занимавам с някакъв вид търговия.

- Да направим един „рязък преход”, г-н Лозанов от личния ви живот към обществения: Избраха ви наскоро за председател на Съвета за електронни медии, честито!...

- Благодаря! Аз все започвах в СЕМ, но се променеше законът и пак започвах отначало. Така че нямам изкаран един цял мандат.

- Какви промени в закона се очакват и сега?
- Първо трябва да има генерална промяна и да се напише цялостен нов закон. Това имат като ангажимент управляващите, което трябва да се случи не днес и утре, а в едно обозримо бъдеще. Заради кризата държавата трябва да редуцира състава на Съвета за електронни медии. Той е от девет души и е твърде голям, според мене. Предстоят големи задачи, свързани и с цифровизацията на телевизията, за което сроковете са много малки.

- Обявихте, почти веднага след избирането ви за председател на СЕМ, че предстои едно евентуално сливане на Българското национално радио и Българската национална телевизия?...

- Не съм оповестил такова нещо, а казах, че това, ако стане -не като Комитета за радио и телевизия, както беше при комунизма, а по-скоро по модела на Би Би Си - аз нямам съпротива. Това е идея, която много отдавна се върти и аз в някакъв план я подкрепих. Комитетът за радио и телевизия какво беше? Двете медии си стоят, а накрая правиш една трета шапка отгоре. И това е с администрацията. Аз си представям обратното: Че администрацията ще бъде един много малък мениджърски борд, който ще се занимава главно с икономиката на медиите. А от там нататък ще имат изключитена самостоятелност и творческите професии ще бъдат напред. Това е друга логика.

- Мислите ли, че наистина е удачно?

- За обществени медии наистина е удачно! Още повече, че това е и начин те най-после да започнат промяна на модела, защото така или иначе, през тези двайсет години не се говори за обществени медии, а до голяма степен продължаваме да ги мислим като държавни; като реминисценция на медиите, които бяха по времето на соц-а.

- Това, вероятно, ще доведе до съкращения?

- Но, по един или друг начин това трябва да стане с обществените медии, защото те така са неконкуретно способни. В другите национални медии същият продукт, или сходен продукт се прави от доста по-малко хора.

- Очаквате ли бунт?

- „Бунт” е силно казано, но недоволство наистина ще има. Има винаги инерции. Освен това, хората се плашат от факта, че промените накрая не се превръщат в това, което е обявено. Така че трябва доста голямо доверие, в това число и политическо доверие.

- В този момент на криза хората, особено в интернет форумите, яко критикуват Блъгарската национална телевиция: Коментира се и скорошното увеличение в БНТ на всички шефски заплати с 400 лева отгоре, а това излиза от джоба на данъкоплатеца..Коментират се и много ”безумни” харчове за редица предавания, корупцията по етажите на телевизията, в която тлъстите поръчки са за определени фирми и т.н., мнението ви на медиен експерт?

- Първо - от скоро съм в регулатора и второ, това не е работа на регулатора, а на Сметната палата. Тя трябва да влезе и да направи своите ревизии. И това ще стане неминуемо във връзка със завъшването на мандатите. Всичко зависи от това, колко строго ще бъдат направени тези одити. Но те са необходими и от гледна точка на законовите разпоредби, и от гледна точка на целесъборазност. Това е силата на Съдебната палата. Друг е въпросът доколко има яснота и методика.

- Продължава ли да има цензура в медиите, г-н Лозанов?

- Цензурата се е превърнала в нещо друго – в конформизъм. Има много медии и много журналисти, които много внимават какви последствия ще имат текстовете им персонално за личността им.

- Слугинаж?

- И слугинаж. Има и слугински медии, разбира се, и слугински типове поведение. Но, конформизмът е новата цензура, защото няма сега както имаше едно време, списъци от ЦК на БКП със забранени теми и забранени лица. Лошото при конформизма е, че е цензура, която се сраства с теб самия и не знаеш, че е цензура. Не познаваш собствените си граници, с които се съобразяваш.

- По-скоро не авторът, а някой друг над него решава...

- Вижте, конформизмът е свързан не само с изпълнителите, но и със собствениците на издания. И много е важно собствениците да бъдат на светло, също тъй както и тези, които правят медиите. А това е голям проблем. Като правна видимост всичко е ясно. Дори в съда можеш да видиш коя медия на кого е. Но не винаги зад тези лица са наистина собствениците, а са просто едни, как да кажа, едни... правни видимости.
 
- Това ли е причината у нас да няма голяма разследваща журналистика?

- Не е вярно, че нямаме голяма разследваща журналистика, но имаме много слаб обществен ефект от разследванията. Имам приятели от чужбина, които казват, че ако дори половината от това, което го пише в нашите вестници, ги пише в техните, непрестанно ще падат правителства. А тука – тишина, нищо не се случва. И силата на новите управляващи е, че те като че ли искат най-после да има реален ефект от това, което се знае в обществото. Има много казани неща, но въпросът е какво следва? Медиите са един паралелен свят, втори. Истинските вини и проблеми са в този първи свят на нещата, а не в света на образите и думите. Медиите имат слабо влияние върху този първи свят. А причината е и в самите медии: В това, че няма настойчивост, няма досатъчен журналистически натиск - какво става, какво става?! Често и в тъй наречената жълта преса се появяват важни разкрития. Вестник „ШОУ” е сред тези, които успяха да придвижат така наречената жълта преса към по-важното говорене, към сериозните въпроси. Понякога там излизат по-сериозните теми, отколокото в традиционната праса. Но проблемът е това да личи. Да можеш отново и отново да поставиш въпроса, да си аргументиран, да го проследиш до край. /БЛИЦ