Г-н Бояджиев, какво мислите за идеята, която отново се появи в общественото пространство за обединение на БНТ и БНР?

Аз поддържам тази идея, защото всички обществени държавни телевизии и радиа са обединени. Давам примери - ВВС, RAI. В Гърция, в Турция, в Сърбия радиото и телевизията също са обединени. Всички те са под една шапка.

Какво ще се случи с нашите обществени медии, ако това обединение се осъществи?

Това зависи от един нов закон, но той трябва да се прави от хора, които не са правили действащия сега закон.

Искате да кажете, че е необходим нов закон за радиото и телевизията?

Тези, които сега ще го правят, са хората, които направиха първия закон, а това ще бъде кошмар, тъй като те си имат свои разбирания. Практически не знаят как стоят въпросите. Има хора, които могат да го направят този нов закон. Не може да се прави от стария кръг, който беше направил умишлено закон, който е в противоречие с политиката на БНТ и БНР. Аз също смятам, че СЕМ трябва да бъде закрит, защото СЕМ се занимава досега с избор и уволнение или преизбор на генерален директор. Каква друга работа върши СЕМ?

Ако се обединят БНТ и БНР, каква ще бъде ползата от това и каква ще бъде тяхната основна задача? Според Георги Лозанов от СЕМ върху плещите на БНР и БНТ остават същинските обществени проблеми.

БНТ и БНР могат да се обединят чрез някакъв холдинг. Ако се обединят БНТ и БНР това ще бъде на първо място финансово облекчение. Ще има един надзорен съвет, примерно казвам, зависи от закона. Второ - трябва да се ликвидира редакторския състав и в основата да се сложи продуцентството, което води и до намиране на средства извън бюджета на държавата. Трябва още нещо да подчертая, че бюджета на БНТ е 60 млн., което е крайно недостатъчно за две програми. Обединението ще помогне на БНТ и БНР да отразяват истинските обществени проблеми. 90% от програмата на БНТ и на БНР е обществена програма, където съществува много малка възможност за реклами, затова получават и субсидия. За да имат по-широк простор за производство на големи програми, трябва да имат някакви проходи и сами да създадат правила, да бъдат равнопоставени обществените и частните медии в това отношение. Дори аз смятам, че в закона трябва да има клауза, че ако частните канали искат да произвеждат не „Биг брадър" и тези т.нар. „реалити шоу", а участват в обществената дейност, да имат право на допълнителни субсидии по този повод от държавата.

Т.е. според Вас, трябва да се намери начин да се увеличат средствата, с които разполагат обществените радио и телевизия и чрез външни източници?

Разбира се, че трябва, тъй като основният проблем на БНТ и БНР са частните телевизионни и радио канали, които казват, че щом БНТ и БНР получават средства от държавата нямат право на рекламно време. Това беше за две години докато частните канали, които вече не са и български, както знаете. Единствените български ефирни телевизия и радио, това са БНТ и БНР. Не може без една реална обществена държавна телевизия и обществено държавно радио. И по закон, определен от ЕК всяка държава е длъжна да има обществена телевизия. Давам още един пример - в САЩ има една телевизия, която се казва „Паблик телевижън". Тя получава субсидия 100% от държавата и 20% от частните ефирни канали, от тяхната чиста печалба. Разбирате ли?

Да. Т.е. този, който излъчва в българския ефир и е чужда компания би трябвало да си плаща на българите за разпространението си.

Същото се отнася и за кината. Изведнъж ние продадохме всичко. Продадохме БТК за 280 млн. евро, после я препродадоха за милиард и двеста, след това - трети път за два милиарда. Извинете, няма държава, която си продава БТК-то. Това го казвам, защото държавата трябва директно да плаща и наем на предавателите на БТК, а не от бюджета на БНТ, от тези 60 млн. 15 да се дават на БТК и при това качеството им да не е сигурно.

Финансирането основно от бюджета на държавата на обществените радио и телевизия, възможно ли е да ги поставя в такова положение, че да бъдат в някаква степен зависими от изпълнителната власт, която управлява в момента?

Това е въпрос от много субективен характер, но те не могат да бъдат зависими. Субективно навсякъде, особено в частните канали най-ярко проличава това, за разлика от БНТ и БНР. През последните години това виждаме. Възможно е отделни журналисти и то за това става дума, да се влияят от политиката, но по принцип не може да стане. Най-важното задължение на журналистите е да спазват Моралния кодекс на журналистиката.