Герой на рубриката "Строител на капитализма" на вестник "Капитал" тази седмица е пловдивският бизнесмен Георги Гергов. Ето какво пише седмичникът: 

Пловдивският бизнесмен Георги Гергов пак стана жертва: държавата почти насила го накарала да организира участието на страната на експото в Шанхай и после му спряла половината пари. Той не остана длъжен и отказа да каже за какво точно са похарчени отпуснатите 1.3 млн. лв.





Още по-сдържателна откъм коментари е статията със заглавие "Мисия "Шанхай". История за един панаирен павилион, фототапет и кебапчета".



**********************



Българският павилион отвън и отвътре. Снимки: Ройтерс


Миналата седмица под ослепителния блясък на тонове фойерверки и с куп впечатляващи архитектурни творения в Шанхай започна най-скъпият световен панаир в историята - Експо 2010. Историята, която ще ви разкажем, се случва там - на 8300 км от България. Тя обаче няма нищо общо с Шанхай и е типично българска.

В нея има по много от всичко родно и познато - мистериозни конкурси, липсващи пари, безкрайни спорове, кебапчета и бира-скара и държава, на която не й пука. Резултатът е жалък. И щеше да е смешен, ако беше следващият епизод на нашумелия български филм  "Мисия Лондон". Но не е! Всичко е реално и комичното е на гърба на всички нас. И е обидно.

Тайният създател на националния щанд

Всичко започва на 4 август 2006 г. Тогава Министерският съвет решава представянето на България на Световното експо да не става чрез обществена поръчка и публичен конкурс, а да бъде поето изцяло от Международния пловдивски панаир. Това е решение, взето по инерция - панаирът ръководи такива участия още от средата на 90-те години (когато все още е 100% държавен). От него се очаква да избере проект за павилион, строител и да организира цялото представяне на страната, включително и националния й ден. Тази мащабна задача се допълва от ново предизвикателство. Като най-скъпото и бляскаво до този момент, шанхайското изложение е особено ценно и защото отваря широка врата към най-бързо растящия и може би най-любознателен пазар в света - китайския. Затова е хубаво българското участие да е на ниво.

Ако питате министерството на икономиката, чийто министър би следвало да ръководи процеса, оттам ще ви отговорят (както казаха и на "Капитал"), че панаирът е трябвало първо да организира конкурс за идеен проект. И според изпълнителния директор на панаира Богомил Бонев, такъв е организиран - от 10 декември 2008 г. до 12 януари 2009 г. Освен необичайното време - около Коледа, мястото за обявяване на конкурса също е доста странно - само и единствено в кратка бележка на сайта на панаира. Който видял - видял. Изненадите обаче не свършват дотук.

Оказа се, че спечелилата фирма, която е измислила националния щанд, също е тайна. На официалния сайт пише, че "концепцията и архитектурните планове бяха разработени от екип на панаира", а запознати предположиха неофициално, че зад проекта стои служителят на Пловдивския панаир арх. Тодор Василиев, който спечели конкурса за щанд на експото в Сарагоса през 2008 г. Телефонът на Василиев беше изключен, когато "Капитал" го потърси, а Богомил Бонев изненадващо отказа да предостави името на победителя, заради "войната, която се води" срещу българския павилион. Той обаче категорично отрече победителят да има "каквато и да е връзка с панаира" и повтори, че единствената цел била да се "спестят средства на държавата". Идейният проект според него е бил на стойност около 180 хил. лева. Бонев заяви, че дружеството е подало информация за конкурса и победителя в министерството, откъдето са одобрили и двете.

В писмо до вестника от министерството съобщиха, че в предоставените им отчети няма данни за това. Неофициално пък разказаха, че имат сведения за разход от 400 хил. лева за проектирането - повече от десет пъти над пазарните цени. Това са само първите от многото фрапантни противоречия, които изпълнителят и възложителят имат в този смайващ разказ.

Пари няма, действайте

Когато е решавало на кого да възложи поръчката, правителството е решило и колко да отпусне - 4.6 млн. лева. До тази сума се е стигнало, след като от панаира сами са сметнали колко ще има струва тя.

Опитът от предишните подобни изложения показва, че бюджетът е винаги сходен. На предишното - в Япония - 3.8 млн. лв. От тях едва около 30% са били за самия щанд - проект и изграждане. Това прави малко над 1 млн. лв. за проекта и изграждането. Всичко друго е разходи по екипа, хотели, делегации, културни прояви, концерти... Източник на вестника съобщи, че и този път съотношението е било подобно.

Превъртаме три години напред и се озоваваме в разгара на най-сериозната икономическа криза за България от десетилетие насам. Миналия ноември от министерството привикват представителите на панаира и им съобщават, че разходите се намаляват наполовина и ще трябва да се справят с 1.3 млн. лева, които вече са получили от държавата и 650 хил. долара, които са договорили като помощ от китайските организатори.

Тук стигаме до поредния странен епизод по пътя към Шанхай. Панаирът отказва да се съобрази с новата финансова рамка под предлога, че е невъзможно проектът да бъде коригиран на този етап. В следващите няколко месеца двете страни, очевидно, не комуникират добре помежду си. Първо министерството иска да му бъдат предоставени всички отчетни документи за харченето на парите, а миналата седмица, точно преди откриването на световното изложение, Богомил Бонев и председателят на борда на директорите Георги Гергов пращат открито писмо, в което говорят за "защита на интересите на страната" и настояват да получат още средства за по-нататъшното опериране на щанда.

В писмото от министерството до "Капитал" се казва, че "на 29 април бе получен отчет от панаира, който съдържа описание на извършените разходи и обяснителна записка за предстоящи плащания. Към писмото обаче не са приложени документи – договори, фактури и т.н." Така, въпреки че едната страна е без пари, а другата - без документи, българският павилион все пак отваря на големия ден - 30 април.

Споделеното наследство: фототапети и асмалък

Не е ясно дали министерството на икономиката или който и да е извън панаира е видял крайния резултат предварително. Дори след откриването на "Капитал" му отне известно време, докато намери качествени снимки от прословутия павилион (Ройтерс бяха така любезни да ни изпратят след специално запитване). Мотото на Експо 2010 е "По-добри градове, по-добър живот". В тон с него, българският проект представлява... чаршия. На сайта на панаира има галерия, снимана с любителски фотоапарат и придружена с напоителни обяснения за "експозицията, разкриваща историческото и културно богатство на страната под мотото "Споделено наследство". От оскъдната информация изобщо не става ясно как "12 културни пласта... с фрагменти от историята, архитектурата, културата, обичаите и ритуалите на страната" са побрани на 300 кв.м, на които се вижда макет на възрожденска къща, два манекена с народни носии, няколко фототапета и една асма (там някъде има и златни накити от тракийското съкровище, но те не са попаднали в галерията).

Съвсем не е ясно как в павилиона, който е в съвместна сграда с тези на Армения, Македония и Грузия, влизат по 1000 души на час, както се твърди на сайта, при положение че в далеч по-впечатляващия и самостоятелен сръбски павилион например има 10 хил. посетители за 3 дни. Открит остава въпросът и кой "споделя" с тези тълпи китайци, какво има на няколкото плазми в павилиона, на които се показва "съвременна българска архитектура" и се "експонират постери на проекти от бъдещето", тъй като самите изпълнители се оплакват, че са пратили само 4-ма души, а гидове с китайски няма, "защото няма пари". Всякакви сравнения със съседни държави впрочем е добре да бъдат избягвани, защото и турският, и румънският и дори павилионът на Босна и Херцеговина са далеч по-впечатляващи от българското творение. С толкова пари - толкова, е извинението на Пловдивския панаир. "Капитал" има малко по-различна гледна точка и тя се крие в предисторията към нашия разказ.

Има ли смисъл, ако няма значение

Участието на събития като световното изложение е сложна задача. От него няма как да се очакват бързи и категорични резултати - повечето държави са там, за да създават или поддържат репутация и да привличат инвестиции и туристи - все постепенни процеси. Ето защо няма как да се пресметне изцяло ползата от такова събитие - дали има смисъл да си там, ако си просто "дърво в гората". Както вече пояснихме, Шанхай е по-различен, защото е вратата към изгряващата сила Китай - следователно има смисъл да си там. Затова и много от павилионите са решили да се борят за внимание - хъсът и креативността са очевидни, а там където трябва - подпомогнати от китайците.

В отговор на въпрос на "Капитал" от сръбския комитет например обясниха, че са взели решението за самостоятелен павилион, защото китайските домакини са им направили 50% отстъпка от наема, което е изравнило цената с тази в съвместен павилион, а и има вероятност сградата да бъде оставена за постоянно като собственост на сръбската държава. Общата сума за сръбското участие е 1.5 млн. евро.

На този фон проблемите на България изпъкват като асмата от фототапета - на българската държава явно не и е ясно нито защо участва на това изложение, нито какво точно иска да покаже на света, а още по-малко, как. Нито в шизофреничното отношение на МИ, нито в пламенната защита на проекта от Пловдивския панаир "Капитал" не успя да открие следите от дискусия по тези въпроси.

Първоначалният бюджет е бил по-голям от сръбския, но въпреки това е предвиден за безличен съвместен павилион, който всъщност е щанд. МИ е трябвало да види и обсъди идейните проекти, но очевидно не е сметнало това за нужно и е оставило изпълнителя да се разпорежда с парите и имиджа на страната. Пловдивският панаир нито вече е държавен, нито дори когато е бил, е имало съществени причини да създава сам български павилион - начинание отвъд възможностите на което и да е дружество. Жалък щанд като този е всъщност идеална илюстрация на една държава, на която не й пука дори как и защо харчи пари за предполагаемото си бъдеще.

Вместо епилог

Такава история не би била напълно завършена без достоен край. А той вече се задава на хоризонта. Твърдо решен да не променя първоначалните си планове за харчене, Пловдивският панаир има в момента 19 хил. лева в сметката за изложението. "Ако до 14 май държавата не вземе решение за някакво участие, ние отзоваваме нашите екипи и затваряме щанда", заяви Богомил Бонев. Той дори заяви, че ще го демонтират вероятно защото наемът не може да се плаща. Не е особено ясно откъде министерството на икономиката ще вземе исканите средства, дори да има желанието да го направи.

Изложението в Шанхай продължава 6 месеца, денят на България е на 14 юни. Ако не успяхме да привлечем внимание с павилиона си, с бързото му махане със сигурност ще успеем. А единственият представител на България на експото ще остане един частен ресторант, наречен "Българска роза". Създателите му от "Експоцентър" ООД са успели да го отворят с позволение от организаторите (и с писмо от министър Трайчо Трайков, казват заядливо от Пловдивския панаир) и продават, разбира се, кебапчета. Както подчертава Бонев, по 10 лева парчето


 Павилионът на Сърбия

За сравнение: Сърбия
Общият бюджет, отделен за участието на Сърбия на Експо 2010 в Шанхай, е 1.5 млн. евро. Белград също е получил 650 000 долара финансова помощ от Китай, като са успели да договорят и 50% отстъпка за наема на павилиона.
Идейните решения за павилиона и за подреждането на изложбата вътре са избрани след обявени конкурси. Този за архитектура беше публикуван през 2008 г. и бяха получени 31 проекта. Като победител е избран "В града", на архитектите Наталия Миодрагович и Дарко Ковачевич. Другият конкурс за интериорно решение и за подреждането на изложбата е обявен през 2009 г., а победител в него е фирма "Мегатон", която е ангажирала творческия екип NigO, който преди време организира тържествената церемония за откриването на Универсиадата в Белград. Въпросната фирма е изработила мултимедийната изложба в сръбския павилион, а решенията е вземала творческа комисия, в която са били включени известни сръбски специалисти в различни области.
Решението да имат самостоятелен павилион са взели, тъй като след 50% отстъпка, която са получили, наемът няма да им излезе много повече, отколкото ако си споделят павилион с други участници.