Черешова задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. След Възнесението на Господ входът на царството небесно-раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра.

Днес службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида. Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: „Бог да прости мъртвите души”. Задушницата се нарича в България "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

За една календарна година обикновено задушниците са 4 - съботата преди Месни заговезни, съботата след Спасовден, съботата преди Димитровден и в съботата Архангеловден.