На 28 май 2009 г. телевизионен екип от Пловдив - моя милост и оператор, часове след катастрофата на Бакаджика бяхме в Ямбол. Когато пристигнахме, градът беше застинал в ужас. Дворът на местната болница беше пълен с близки на хората, които отишли да празнуват Спасовден (б.а. - тогава християнският празник бе на тази дата) и да се повеселят на Националния събор на Тракийските дружества. Имаше роднини от цялата страна. Мъж беше дошъл от Варна, защото нямал информация за състоянието на жена си. Млади жени питаха медицинските сестри за майките и бабите си. ... Никога няма да забравя как млад баща обикаляше от група на група и през сълзи редеше: "Няма го, момчето ми го няма! Какво ще правя сега?!". Оказа се, че неговият син е най-малкият загинал - само на 14 години. ... Картината на мъката на тези хора е неописуема.

В болницате се бяха струпали десетки журналисти, за да получат и предадат на аудиторията чрез медиите си актуална информация за загиналите и ранените. Това не е топматериалът в професионалния път на един журналист. Такива събития могат да изкарат извън релси  най-коравосърдечния репортер. Видях потресени от гледката новинари с дългогодишен опит. Самата аз в онзи момент действах като робот, но видяното ме преследваше седмици наред...

Дали заради големия брой загинали или защото беше предизборно време, в Ямбол дойдоха президентът, премиерът, министърът на здравеопазването, местни депутати... На фона на трагедията тези височайши посещения изглеждаха нелепо. Но какво пък са могли да направят държавниците - да си стоят в хладината на офисите си, както когато година по-рано в нощния влак София-Кардам живи изгоряха 8 души? Този път поне показаха някаква съпричастност с болката на близките на загиналите и ранените.

Равносметката година по-късно? По пътищата на България продължават да се движат автобуси-убийци. Но не това е важното, защото когато ти е писано да загинеш в катастрофа, няма да се удавиш! Потресаващо е, че се окървавява всеки голям християнски празник, все едно някой прави човешки жертвоприношения, все едно Господ е отвърнал поглед от България и иска българите за изчезнат. Сега в душата ми се зароди плаха надежда, че лошата карма може би е свършила - след трагедията на Бакаджика не е имало масова смърт. Дано!

Но не това е важното ".
Аз спирам до тук, защото важното е не как ти е писано да умреш, а защо по чужда воля и чужда безотговорност и безгрижие трябва да въобще да умираш ?
Важното е ЗАЩО продължават по пътищата да се движат "пътуващи ковчези" .....?

Акцентът на изречението е друг

но Господ помага само на тези, които не се уповават единствено на неговото милосърдие и човеколюбие.