Тъмна прокоба от земните недра на парламента, където древните са погребвали своите мъртви, се изтъква като една от причините за недолюбването на депутатите от българите. Отскоро се посочва и като мотив за преместването на заседанията на Народното събрание в сградата на бившия Партиен дом. Оказва се обаче, че тъмната прокоба над мястото на законодателите произтича не толкова от гробището под него, колкото от тъмните мисли на хората в него и извън него, пише електронното издание "Всеки ден".

И доказателство за това е казаното от професор Огнян Герджиков, председател на Народното събрание от юли 2001-ва до февруари 2005-та. В качеството си на парламентарен шеф професорът проведе успешен конкурс за избор на проект за преместване на Народното събрание в сградата на Партийния дом. Но се отказа от идеята, след като и архитектът-победител в конкурса почина.

“Да стигне докрай преместването на мен ми попречи това, че когато се задвижиха нещата, по едно време до мен достигна приказката, че Герджиков иска някакви пари да усвои. И това ми подейства страшно лошо. И аз се отказах. Това беше като че ли решаващо”, отбеляза проф. Герджиков пред “Всеки ден”. Бившият парламентарен шеф предпочел да не го обвиняват, че има личен интерес, че иска да присвои “едни пари”, и се отказал да премества Народното събрание в Партийния дом.

Но пред “Всеки ден” изразява убедеността си, че преместването ще е по-добрият вариант за висшия ни законотворчески орган. “Това е разточителство две сгради да съществуват на половин километър една от друга и непрекъснато да се пътува с микробуси или по друг начин. Това създава много неудобства, подържат се две сгради излишно. Струва ми се, че действително разумното е да се направи един хубав парламент на мястото на Партийния дом”, изтъкна професорът.

Днес новото ръководство на Народното събрание изглежда напълно прегърнало идеята на Огнян Герджиков. Предстои Председателският съвет на парламента да разгледа въпроса, каза пред “Всеки ден” главният секретар Иван Славчов и уточни, че още нищо конкретно не е направено за реализиране на идеята за преместване. “Експерти и специалисти от МРРБ, от Института по геодезия, архитектура и строителство, от Съюза на архитектите ще се произнесат как трябва да стане и след това ще се реши по какъв начин ще се осъществява преместването”, отбеляза Славчов.

Той твърдо заяви, че основната цел на преместването е спестяването на средства и на време. “Получава се омагьосан кръг от постоянно движение между двете сгради, което не е най-добрият вариант за работа”, посочи главният секретар. Той уточни, че “още не е направена сметка колко пари ще се спестят и колко ще струва самото преместване”.

Иначе аз не знам какво има под Народното събрание, призна Славчов. А проф. Герджиков уточни, че докато е бил председател на парламента също упорито се е говорело, че сградата на площад “Народно събрание” е построена върху гробища.

Според историческите документи източната част на сградата на Народното събрание се намира върху римско гробище от 5-6 в. Днес отгоре е кабинетът на парламентарния шеф. Под северната част на Народното събрание се намира турското гробище, известно като „позорното гробище“. Там през 13-ти век турците са погребвали престъпниците и крадците на София. На тези сведения преди по-малко от месец режисьорът Андрей Слабаков възкликна пред “Всеки ден” така: ”Че кой строи Народно събрание върху гробище?! Трябва веднага да се махне оттам и от публичните домове, които го обграждат!”.

Понастоящем съществуват два “сурови” варианта как и къде да изглежда новото Народно събрание. И двете го “настаняват” в бившия Партиен дом. Като според едната заседателната зала трябва да се премести в тамошната зала “Света София”, бивша “Георги Кирков”. А според другата, трябва да се изгради специална зала във вътрешния двор на Партийния дом. Сегашната сграда на парламента, строена през 1884 – 1886 по проект на виенски архитект, да се използва само за тържествени заседания, както и за изложби и културни мероприятия.

Но и сградата на символа на тоталитаризма не е лишена от слова и мисли за тъмни сили. И като доказателство за тях се привеждат фактът, или фактите, че всички председатели на парламента през последните 20 години са правили неуспешни опити да преместят Народното събрание в Партийния дом. Където е бил огромният кабинет на Тодор Живков. И където, според някои, бродят червени призраци, а в знак на протест студенти са препикавали сградата още преди 1989-та. В подкрепа винаги се припомня и това, че седмици след като спечелва конкурса за преустройство на фасадата на партийния дом в стъклена защитна завеса, арх. Борис Камиларов умира.

Общественици, бивши парламентаристи и експерти не са единни в това дали да се премести Народното събрание в Партийния дом.

Депутатът от 7-то Велико народно събрание и виден кардиохирург проф. Александър Чирков не смята, че народните представители трябва да се местят от сегашната сграда на пл. “Народно събрание” в бившия Партиен дом. “Народното събрание има страхотна традиция и не е лошо да се поддържа. Бих предпочел да запазим тази структура, която е, за да знаят хората като идват и виждат нашия парламент, че там са нашите депутати”, аргументира се професорът пред “Всеки ден”.

Александър Чирков каза, че не е чувал коментари за натрупана лоша енергия в двете сгради и че това не му е влияло докато е бил депутат във ВНС. “Не знам за такова нещо, може би, защото не е доказано. Затова в живота се занимавам с една точна наука и гледам да правя по-малко грешки. Това ми е основната задача в живота – всеки ден по-малко грешки да се направят. Но това вече е метафизика и ако метафизиката все пак наистина е, че извън съществуващото съществува и нещо друго – може, но аз не знам за такова нещо,” коментира проф. Чирков.

Председателят на Съюза на българските художници проф. Ивайло Мирчев анализира както аргументите “за”, така и тези “против” евентуално преместване. Тези решения не са леки, каза художникът пред “Всеки ден” и допълни, че всичко е възможно.

“Извън рационализма има определен национален сантимент, който едва ли с лекота трябва да бъде пренебрегван. Сградата на парламента е строена специално за парламента и никога не е била нищо друго. Отпред стои девизът “Съединението прави силата”, припомни шефът на СБХ. Не че не може да се премести, допълни той.

“Би било добре например НИМ да се премести там, ако има възможност. Но не знам дали като обем е достатъчно, не мисля, че сградата на НС като обем е толкова голяма. И това е аргумент, който може да се окаже против”, разсъждава Ивайло Мирчев. Той обясни, че в европейската практика има примери за преместване, макар че те са с друга насоченост – гара “Орсе” в Париж, която се превърна в Музея “Д`Орсе”. Но това е гара, която се превръща в музей, каза с усмивка художникът.

“Разсъждавайки върху въпроса, не възразявам за преместването. По-скоро съмненията ми са в посока на този национален сантимент, на натрупаната история и дали ще бъде функционално. Това трябва да се обмисли много добре”, аргументира се председателят на СБХ.

Пренасянето има и плюсове, и минуси, смята и политическият психолог Иван Игов. Според него преместването има смисъл, ако в залата на бившия Партиен дом има повече места за външни посетители и достъпът на гражданите до заседанията на парламента стане по-лек.

Но ако е само заради удобството на депутатите да не се разхождат от кабинетите си до сегашната сграда на Народното събрание, то тогава не е много добро, смята той. Игов каза, че аргумент за преместването би трябвало да бъде повишаване на ефективността, дисциплината и възможността гражданите да контактуват по-лесно с народните представители.

Но обикновеният човек няма представа за двете сгради – че на едното място са комисиите и кабинетите на депутатите, а на друго се провеждат пленарните заседания, коментира психологът. Според него обикновеният човек няма да разбере преместването, ако няма добра разяснителна кампания.

“Наистина е по-добре да заседават там, където работят, а сградата на стария парламент да остане за тържествени заседания и за по-важни гласувания. Но моят основен аргумент е хората да имат по-лесен достъп до сградата на Народното събрание и да виждат какво правят”, обясни Иван Игов.

Според него обаче е възможно хората да си помислят, че депутатите се опитват да се скрият зад дебелите стени на Партийния дом, както по-рано са правили комунистите. “Поне за хората от моето поколение сградата на Партийния дом е натоварена с негативни емоции. Самата архитектура е направена така, че да потиска хората и да мачка човека. По-старото поколение може да бъде споходено от такива спомени – че решенията, които ни касаеха всички нас, се взимаха в един малък и затворен кръг”, анализира политическият психолог и добавя: “Сградата на Партийния дом е обременена с червени призраци и те действат потискащо. Докато сегашната сграда на парламента има къде-къде по човешки вид.”

Една дребна подробност: Турците са стъпили на Балканския полуостров през втората половина на Четиринайсети век.
Що се отнася до парламента, мисля, че мястото му е в района на Факултето. Там има много положителна енергия.

Добра идея, поздравления :)