Малко повече от година ГЕРБ е на власт. Партията има 117 депутати, както и  десетки свои кадри на ключови постове в изпълнителната власт. Усилията на журналистите обаче да се доберат до някои от тях в търсене на важна информация често удрят на камък. Те не си вдигат телефона и са неоткриваеми. Понякога пък любезно отказват коментар. Има обаче двадесетина депутати от ГЕРБ, на които най-често журналистите разчитат. Те са компетентни в сферата, за която отговарят, не се страхуват от неудобни въпроси, когато не могат да говорят, обикновено по-късно връщат обаждане.

Безспорно лидери на говоренето в ГЕРБ са председателят на партията и премиер Бойко Борисов и зам.-председателят на партията, вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов. Въпреки натоварената си програма и многото отговорности, те достойно отсрамват всички гербаджии. Обяснимо, често пред прожекторите и тв камерите застава и председателят на парламента Цецка Цачева.

Бегъл поглед върху медийните изяви на народните представители от управляващата партия показва, че не повече от 25 от тях защитават позициите на политическата сила. Юридическите остриета на ГЕРБ несъмнено са съпредседателите на парламентарната група Искра Фидосова и Тодор Димитров, както и Анастас Анастасов, който е шеф на Вътрешната комисия в НС, а наскоро бе избран за зам.-председател на парламента. Другият съпредседател на ПГ – Красимир Вълчев, също е от желаните събеседници на журналистите, макар че той доста рядко си вдига мобилния телефон. Не може да му се отрече обаче, че в парламента, когато е необходимо, защитава пламенно и аргументирано позициите на ГЕРБ.

Ветеранът Лъчезар Иванов има опит с медиите, защото вече е депутат втори мандат. Самият той обаче наскоро се замеси в няколко скандала, включително и медиен, което му коства оставките от три важни поста. Въпреки това обаче, Иванов винаги е отговарял на журналистически въпроси както по политически, така и по здравни теми.

Валентин Николов е един от най-отзивчивите депутати от ГЕРБ, който винаги компетентно коментира финансови и енергийни въпроси. Шефът на Бюджетната комисия Менда Стоянова не е от хората, които често си вдигат телефона, но пък може да бъде открита за коментар в Народното събрание.

Сред герберите, които имат стабилно медийно присъствие, са шефовете на Медийната комисия Даниела Петрова, на Регионалната комисия Любен Татарски, на Земеделската комисия Десислава Танева, Иван Петров, който е член на Комисията за ДАНС и Иван Иванов, депутат от Пазарджик. Емил Караниколов, Емил Димитров, Пламен Цеков и Пламен Нунев също са сред гербаджиите, които се отзовават за коментар по различни теми.

Делян Добрев, Десислава Атанасова, Джема Грозданова, Димитър Аврамов, Живко Тодоров, Моника Панайотова също от време на време отсрамват останалите си колеги от групата. Сред дейните в медийно отношение депутати от ГЕРБ бе и Стоян Мавродиев – шеф на Комисията по финансов надзор. В Народното събрание той бе наследен от бившата тв водеща Таня Димитрова.

Представителите на ГЕРБ в Европейския парламент също не са сред най-словоохотливите с журналистите. Единственият, който има активно присъствие в медийното пространство, е ръководителят на делегацията Андрей Ковачев. Останалите от групата – която между впрочем е най-голямата българска група в ЕП – предпочитат да стоят извън светлините на прожекторите.

Дори Мария Неделчева, която е сред най-дейните членове на ЕП, участва в редица комисии и инициативи, някои от които доста пряко касаят България, има редки изяви в пресата.

Според резултатите от проучване на общественото мнение на социологическа агенция „Джи Кънсалтинг“ на нагласите ни към европейските институции, представено в края на юли, година след изборите за депутати в Европейския парламент 31 % от анкетираните не са в състояние да посочат поне един български евродепутат. Най-голям процент от анкетираните познават Надежда Михайлова, Антония Първанова и Ивайло Калфин. Димитър Стоянов (“Атака”), който през 2008 г. е бил най-разпознаваем, сега изостава на пето място. В дъното на топ 10 се нареждат Станимир Илчев и Метин Казак.

В първата десятка обаче няма нито един представител на ГЕРБ. Данните на проучването показват, че герберите в ЕП са най-слабо известни, едва 11 % от анкетираните успяват да се сетят за поне един от тях. Парадоксално е, че дори електоратът на ГЕРБ в много по-голяма степен познава евродепутатите на БСП, Синята коалиция, НДСВ, ДПС и “Атака”, отколкото своите избраници. Само 14 % от деклариращите се като избиратели на управляващата партия познават евродепутатите, за които са дали гласа си. В същото време цели 48 % са били в състояние да назоват евродепутат социалист.

“ГЕРБ има поведение, с което прави всичко възможно видимите фигури на партията да са 2-3. ГЕРБ е политическа сила, която като че ли съзнателно е конструирана да служи за постамент на двама-трима души”, коментира пред “Всеки ден” социологът Живко Георгиев. Според него ГЕРБ съществува на публичната сцена не като нормален политически субект, а в онази си сравнително малка част, която е част от държавата.

По мнението на социолога причината, че само една малка част представителите на управляващите са познати на електората, не се дължи нито на качеството на самите личности, нито на качеството на избирателите. Ефектът е съзнателно търсен, смята Живко Георгиев. “Това е конструктивно заложено в тази политическа сила. Случайно не се получават такива ефекти”, изтъкна той. “Засега това изглежда по-скоро печеливша стратегия, но в стратегически план не особено”, допълни Георгиев.

Двамата депутати от ГЕРБ, които си вдигнаха телефоните и отговориха на “Всеки ден” дали има вътрешнопартийни директиви за работата с медиите, бяха единодушни и категорични, че такива няма – както по отношение на изказванията в парламента, така и по отношение на контактите с журналисти извън Народното събрание.

Нямаме директиви на партийно ниво, нямаме нареждания да не общуваме с медиите, всеки за себе си решава какво да бъде отношението му към медиите, изтъкна народният представител Емил Караниколов. И добави: “Напротив – ние сме партия, която е отворена към медиите и виждате, че участваме във всякакви предавания, във всякакви медии”.

На въпрос на “Всеки ден” защо, все пак, толкова малко са отзивчивите към журналистическите въпроси, Караниколов отговори така: “Моето обяснение е, че словоохотливите са хора, които идват от местното самоуправление. Те са работили досега с медиите, били са или общински съветници, или председатели на общински съвети, или са били на постове, на които са имали контакти и връзки с медиите. И за тях контактът с журналистите не представлява някаква бариера”.

Категоричен бе, че няма вътрешни правила за това кой да говори с медиите и друг народен представител от управляващото мнозинство. Емил Димитров заяви, че “приказки за ембарго върху медийни изяви на депутати от ГЕРБ не отговарят на действителността”. “Напротив, дори е имало коментари, че който може да се изказва по дадена тема, да го прави абсолютно спокойно”, изтъкна Димитров. Той призна обаче, че като във всяко семейство в парламентарната група има критики за това, че пред медиите е казано нещо, което не е трябвало да бъде казано. Но не пожела да каже нищо повече в тази посока, като единствено подчерта, че общуването на депутатите с медиите е въпрос не само на личен избор, но и на самочувствие. “Не всички колеги са били из публичното пространство, преди да дойдат в парламента”, обясни Емил Димитров, който уточни, че е на почивка, докато отговаря на въпросите на “Всеки ден” по телефона. Но не смята, че докато отдъхва, не трябва да си вдига телефона – дори на журналисти.
http://www.vsekiden.com/74525