Деветосептемврийският преврат, наричан често в България до 1990 година Деветосептемврийско народно въстание или Деветосептемврийска социалистическа революция, е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година — свалено е правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

Събитията от 9 септември 1944 година все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 година по пропагандни причини се сочи, че това е народно въстание. Оттогава до 10 ноември 1989 по настояване най-вече на Тодор Живков събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 някои автори пишат, че това е военен преврат. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.


На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.^[1] То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени.^[2] Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.

На 2 септември 1944 е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Междувремемно негови представители започват подготовка за сдаване на властта.На 4 септември 1944г.началниците на полицията в София канят предтсавители на НОВА на преговори. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5 септември 1944 обявява война на България.

На 5 септември ЦК на БРП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено „да се събори фашистката власт и се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт“.

Още на 6-7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. На 7 септември Червената армия наxлува на територията на България. По нареждане на правителството, българските войски не ѝ оказват съпротива.
 

През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна - „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел“.

На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ. В София, Пловдив, Пернишко, Шумен и Хасково са съкрушени с въоръжени средства. Като цяло армията подкрепя новото правителство, което обявява военния министър в кабинета на Муравиев генерал Иван Маринов за главнокомандващ.

Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където шумкарите превземат с много жертви артилерийските казарми след провалени преговори с командващите офицери едва на 12 септември. В отговор партизаните организират ,,кървава баня. Избити са 7 офицери, командващи 2-ри артилерийски полк начело с командира на гарнизона в града полк. Маринов.

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани. По-късно са заловени и началниците на полицията, жандармерията и някои войскови части.

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат са концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.

На 9 септември съветските войски не са в София, а все още настъпват в Североизточна България. Това става по причини от военностратегически характер — тъй като българските войски масово сътрудничат на Червената армия^{[източник?]}, командването ѝ решава да не бърза с овладяването на столицата, за да даде почивка на изтощените си войници.
 

Извършването на Деветосептемврийския преврат е последвано от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души.^[3]

Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души – министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт и дава десетки хиляди убити и ранени в действията срещу германската армия. На България не е признат статут на съвоюваща страна, но е разрешено да запази освободената през 1940 година Южна Добруджа.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82

България направи зорноволен кръгом в историческото си развитие и тръгна отново смело напред към "сияйните върхове на комунизЪма".
И ЗАТЪНА В БЛАТОТО НА РЕАЛНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ С НЕЧОВЕШКО ЛИЦЕ !