Съдът за правата на човека в Страсбург приключи спора между двата синода на Българската православна църква, като присъди на алтернативния синод, ръководен от митрополит Инокентий, компенсация от 50 хил. евро. Искът на хората на Инокентий беше за близо 700 млн. евро. Те настояваха да им бъде възстановена собствеността на 107 църкви. Правителството пък твърдеше, че през 1992 г. алтернативният синод незаконно е окупирал църкви, които не са негова собственост, а повечето са исторически паметници.

В началото на миналата година съдът в Страсбург излезе с решение, в което даде три месеца на държавата и синода на Инокентий да се разберат за собствеността на спорните 107 имота. Съдът още тогава постанови, че България е нарушила свободата на вероизповедание, като е определила със закон патриарх Максим за ръководител на Българската православна църква. След като до споразумение не се стигна, магистратите днес сами определиха размера на компенсациите.

С днешното си решение европейският съд решава най-спорният въпрос - за собствеността на църковните имоти. Той заявява в решението си: "Жалбоподателите не могат да имат претенции за самостоятелно право на собственост относно сградите и други активи, които са били собственост на миряните членуващи в православната църква като цяло". Затова съдът отхвърля искането за присъждане на обезщетение от 700 млн. евро за имуществени вреди на алтернативния синод.

Съдът в Страсбург е отделил специална част от решението си за това, че България трябва да промени Закона за вероизповеданията. Магистратите подчертават, че макар признаването на Българската православна църква със закон да не противоречи по принцип на Европейската конвенция за правата на човека, но въвеждането на това правило по време на дълбоко разделение е равносилно на принуда към вярващите да приемат едно ръководство срещу волята си.

Трябва да бъдат направени промени в Закона за вероизповеданията, които да гарантират, че конфликтите за ръководството на религиозните общности ще се решават само от засегнатата религиозна общност, а всички произтичащи от това граждански спорове ще се решават от съдилищата.

"Според стандарта, установен от съда, православните вярващи, които не се доверяват на синода на патриарх Максим следва да имат възможност да се регистрират отделно и да уредят имуществените отношения между двата спорещи страни допълнително по гражданско-правен ред", коментира решението председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Той заяви, че не е изненада, че алтернативният синод не е получил обезщетението за собственост върху църквите, в които са служили негови представители, тъй като всъщност те са собственост на общините.