Панагюрското златно съкровище ще остане в инвентарните книги на Археологически музей - Пловдив и в него ще се привеждат пропорционално всички приходи, когато то пътува. Това заяви при откриването на обновената сграда на музея зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, цитиран от БТА .

Експозицията на Панагюрското съкровище в Пловдив стана повод за нов конфликт между кмета на града Славчо Атанасов и изпълнителната власт след спора за боклука. "Когато не е по изложби, неговото място е в Пловдив. Ако се опитат да ни го вземат, не го препоръчвам", заяви Атанасов, който през лятото беше предупредил, че води "тиха дипломация" за връщането на експонатите в града след 23-годишно прекъсване.

Чобанов обаче не отговори директно на искането на пловдивския кмет съкровището да бъде постоянно изложено в музея в Пловдив. Той подчерта, че съкровището е национална собственост, принадлежи на всички българи и ще бъде там, където най-добре ще представя своето великолепие.

Зам.-министърът предложи да се спре с ненужните спекулации относно собствеността на уникалното съкровище, тъй като по думите му това разединява и противопоставя българите. Време е да отдадем заслуженото на онези честни хора, които са го намерили през 1949 година и са го предали на държавата, каза още зам.-министърът.

Археологически музей - Пловдив, отвори врати след пълно обновяване, след като бе затворен в окаяно състояние през 1996 г. Директорът му Костадин Кисьов каза, че след ремонта, продължил 5 години, той е най-модерният музей в България. За реконструкцията му са вложени 2 900 000 лева, които са осигурени от общинския бюджет и от собствени приходи.

Музеят е създаден през 1879 година и е един от най-старите в България. Притежава една от най-богатите колекции с близо 100 000 експоната, свързани с историята на Пловдивска област и Пловдив, обясни Кисьов. Освен Панагюрското златно съкровище сред експонатите има монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII-ХVIII в., икони и картини на прочутите български художници.

Панагюрското златно съкровище е открито на 08.12.1949 година на 2 км от Панагюрище от братята Павел, Петко и Михаил Дойкови. На 28 декември същата година то е вписано в регистрите на Археологическия музей в Пловдив, преместването му в НИМ в София става по съображения за сигурност и заради лошите условия в музея Пловдив преди ремонтирането му.

Жителите на Панагюрище обаче също представиха свои претенции спрямо съкровището. В специална декларация общинските съветници от града изказаха възмущение от разгорелия се между София и Пловдив. Според тях той е нелеп най-малкото заради името на шедьовъра. Тяхното искане е поне един месец в годината съкровището да е експонирано в Панагюрище, като декларират, че имат всички условия за съхранението и опазването му.