Христо Грозев е съсобственик на "Стевиа Комюникейшънс" заедно с двама съдружници - Карл фон Хабсбург, наследник на австроунгарската корона, и Даниел Рутз, инвестиционен банкер от Германия. У нас компанията беше в преговори за покупката на три тв канала - ТВ 7, Би Би Ти и ТВ Европа, но и трите сделки не се състояха. Притежават радиостанции и списание в Холандия.
Преди това Грозев е бил президент на радиогрупата на Metromedia с присъствие в 9 страни в Европа. После тя е погълната от Communicorp Group, където Грозев е директор по развитието. Компанията притежава у нас 7 радиостанции и една музикална тв.
"Стевиа" атакува в Брюксел решенията за раздаване на лицензи за тв честоти в България, както и тези за т. нар. мултиплекси - платформите за цифрово излъчване на тв и радиостанциите.

- Г-н Грозев, внесохте жалба в Брюксел за нередности в процедурите за мултиплекси и лицензите за ефирни честоти. На какъв етап е разглеждането й и какви нарушения касае тя?
- Подадох жалбата още в края на юни. Европейската комисия вече е изпратила предварително мнение и въпроси към правителството. Отговорите са върнати в края на септември и в момента комисията ги разглежда. Жалбата касае няколко проблема, свързани с измененията в медийното и телекомуникационното законодателство в последните дни на предишния парламент и прилагането им от Комисията за регулиране на съобщенията. Един от тях е начинът, по който бяха раздадени 101 аналогови честоти за телевизия в една бърза и неконкурсна процедура. После една от двете честоти за София беше скрита в последния момент. Друг от проблемите е това, че бе игнорирано мнението на Конституционния съд при раздаването на лицензи за т. нар. мултиплекси и не беше зачетено неговото решение, че е противоконституционно раздаване на честотите на групи от по 3 и 2. Сред засегнатите проблеми е и това, че КРС не направи пазарен анализ при даване на третия лиценз за мултиплекс. Атакувам и законовата база, с която се дава статут на задължителен цифров пренос на определени телевизии, които дори не са изброени в закона. Не е описано защо една тв получава задължителен пренос в цифрова среда. Просто се определят условия, които могат да бъдат стъкмени в последния момент. Всички тези неща според мен противоречат на европейски директиви и аз ги атакувам на тази основа.

- Какво ще се случи, ако Брюксел уважи мотивите ви? Може ли да отмени решенията на КРС?
- Ако ЕК реши да уважи жалбата ми, изпраща мотивирано писмо с препоръки към държавата кое да се промени. Възможно е и държавата да не приеме тези препоръки. Тогава съществува опция ЕК да заведе дело в Люксембург срещу България, за да я накара да изпълни препоръките. Надявам се обаче да не се стигне дотам. В подобни случаи в последните 1-2 г. всички държави, които са получавали критики, са приемали веднага мнението на Брюксел. Случаите са с Италия и Естония от 2009 г. Очаквам всичко, което съм повдигнал като проблем, да се анализира подробно, и всичко да бъде атакувано от комисията. Родните закони са създавани с кръпки, по начин, по който дори създателите вече се бъркат какво означават и как се отнасят един към друг. Представете си, когато това трябва да го гледа ЕК.

- И все пак ще се отменят ли лицензите за тв честоти и за мултиплексите?
- За мен това е най-вероятният изход. Зависи дали част от нашия закон ще бъде обявен за противоречащ на европейското право. Тогава парламентът ще трябва да го промени. Възможно е и да се реши, че законът е в хармония с европейските разпоредби, но прилагането му от КРС не е. Тогава нейните актове трябва да бъдат отменени. Разрешенията за 101-та честоти са дадени без конкурс с мотив, че било временно. Но по закон, ако една тв получи покритие на 50% от населението, както например ТВ 7 получи почти 100% на основата на временни разрешения, тя получава задължителен пренос в цифрова среда. Така че в случая КРС не приложи конкурсно начало, за да се променят условията в последния момент и да не са прозрачни. Друга причина е, че във временните лицензи, раздадени на телевизиите, е записано, че се предоставят до провеждане на конкурси. И тогава те трябва да им се отнемат. Тези две са причините, които виждам, за да се игнорира един закон. Но и по време на самата процедура условията бяха променяни. Първо се обявяват два критерия за оценка, после се решава, че единият не е важен. Единият е количество реклама за предходната година, а другият е количество инвестиции в цифрово оборудване. Изведнъж вторият критерий пада в последния момент. И се използва критерият за реклама, което е най-незаконното нещо. Европейските директиви са категорични, че не е възможно държавата да дава допълнителни възможности на предприятия с доминантни позиции. Където и да го пипнеш, това е незаконно раздаване на ресурс на подходящи кандидати.

- Затова ли е било цялото бързане?
- Конкурсите бяха проведени в рамките на 1 месец през 2009 г., последния месец на предишното управление. Решенията за раздаване на честотите бяха обявени на 26 май. Преди процедурите имаше публично обсъждане. На него много телевизии изразиха пълно несъгласие с позициите на КРС. В отговора на КРС към ЕК председателят на регулатора г-н Веселин Божков твърди, че никой не е повдигнал протест и забележка по отношение на критериите. Наглостта е, че всички тези забележки и досега са записани на таблица на сайта на КРС. Да лъжеш ЕК, е вече наглост. Надявам се правителството да не е повторило тази лъжа в отговора си към Брюксел.

- А защо "изчезва" едната честота за телевизия в София?
- Това е друго нарушение. Очевидно се оказа, че вторият кандидат, отговарящ на условията, е ТВ Европа. Явно това не е било приемливо за КРС и тази честота бе "скрита" само за един ден. На 26 май постъпва писмо от БНТ, че тя й е нужна за регионална програма. При положение че БНТ няма програмен лиценз в този момент. Има даже изричен отказ от СЕМ от 2006 г. да се даде такъв лиценз. На 26 май КРС решава да запази тази честота и информира в писмо СЕМ и БНТ, че тя ще бъде предоставена на БНТ, когато тя го получи. Така КРС иззема функциите на СЕМ. Оказва се, че регулаторът има и ясновидски способности. Защото в отговора й до ЕК дори е записана датата в бъдеще, на която ще бъде даден този лиценз. Наистина на 10 юни е издаден такъв лиценз, валиден от 1 януари 2011 г. до момента, в който тази честота е нужна за цифрово излъчване. И тук е поредният абсурд. КРС предвижда да ползва тази честота за цифрово излъчване от края на 2011 г. Така се оказва, че тя е заделена за БНТ за регионална програма за срок от 8 месеца! И КРС е отнела този ресурс от една процедура. Това е абсурд!

- И в кого остана единствената честота?
- Първата честота получи ТВ 7.

- На кого е тази телевизия?
- На Корпоративна търговска банка. Формално собственик е една английска компания, която е на една кипърска, която пък е на една английска фирма. Тя обаче е на една австрийска компания, притежавана от австрийска фондация, където няма прозрачност на капитала. Управител на фондацията е Александър Пайр, австриец, който живее в Монте Карло. Неговото име се появява в началото на десетилетието в едно решение на съда в Ню Йорк, свързано с измама и с България. Той е сред лицата, които се споменават като такива, които няма да бъдат обезщетени от действията на една публична фирма. Става въпрос за аферата "Аремис Софт" с договорите със здравната каса. Стотици инвеститори са заблудени, че България има договор за милиони. Оказва се, че такъв няма, и акционерите са измамени. След разследване на американската комисия за ценните книжа и съда, ръководството е задължено да обезщети невинните акционери. Сред замесените в измамата са Пайр и двама българи, свързани с проекта "Нева".

- А чия е Би Би Ти?
- Би Би Ти е собственост на г-жа Ирена Кръстева. Нашата история с тези две телевизии е комично-тъжна. Дойдохме в България с наивната идея да инвестираме в тв медия, която да е независима. Първият ни опит беше ТВ 7. Постигнахме договореност с г-н Павлов и в последния момент се получи оферта, която беше 10 пъти по-добра от нашата, така съм чул. И телевизията беше купена от този австрийски фонд.
После решихме да намерим нещо друго, започнахме преговори с ББТ. Тя не получи никаква честота и ние не бяхме готови да инвестираме вече. Продължихме да търсим и дори подписахме предварителен договор за половината от акциите на ТВ Европа. Но това, което препъна каруцата, беше скриването на втората честота за София. За мен стана ясно, че първо трябва да се промени начинът, по който се регулира бизнесът, преди да правим каквото и да е в България. И се оттеглихме от сделката за ТВ Европа.

- Обжалвате и лицензите за мултиплекси. Медиите доста писаха, че тези процедури са предрешени, така ли е?
- Казусът е очевиден. Лицензите са раздадени две групи - на "Тауърком" и на "Хану про". При условие, че към момента на издаването на лиценза на "Тауърком" вече имаше решение на Конституционния съд, че е противоконституционно да се дадат по 2 и 3 честотни групи в един конкурс, а в интерес на пазара е да се дадат в отделни конкурси. КРС обаче избърза да издаде тези лицензи, игнорирайки молбите на някои кандидати да се изчака решение на КС. Публикуването му беше забавено няколко седмици. То е с дата 4 май, издаването на лицензите на "Тауърком" е след тази дата. А публикуването в Държавен вестник е на 19 май и след 3 дни влиза в сила. Моята критика е, че не може нещо, което противоречи на конституцията, да се промушва "между капките". И дори ако това е станало, когато КС се произнесе, КРС е длъжно да върне и унищожи лиценза. И да го даде наново. КРС забравя да спазва конституцията. А при лиценза на "Хану про", там издаването е след решението на КС. Но КРС се защитава, че решението на КС е било само за "Тауърком". Защото в закона с последните изменения е записано следното - първите два се дават в един конкурс на едно предприятие. Вторите три се раздават в друг конкурс, но не пише на едно или повече предприятия. Следователно според КРС в КС се атакува само това, което пише в закона - думите едно и една в първата алинея. Но методиката за двата конкурса е идентична и би следвало логиката на съдиите и тук да важи. А при третия лиценз - за обществения мултиплекс, той беше даден, без да се направи никакъв предварителен анализ за това, какъв ще е ефектът, ако се даде още едно разрешително на вече доминантно предприятие на този пазар - "Хану про". Ако имаше такава проверка, вероятно това дружество нямаше да се допусне дори до конкурса. КРС е правила подобни анализи при даването на други лицензи, например за GSM. Но сега не. И така "Хану про" получи огромна пазарна концентрация. Ако проверите банковите гаранции на "Хану про", ще видите от коя банка са. И за "Тауърком" доскоро беше хипотеза, а сега е закупено от фирми, свързани със същата банка. Съвсем случайно станах свидетел на разговор по темата за мултиплексите няколко дни преди решението на Конституционния съд. На съседна маса бяха реалните сегашни собственици на "Тауърком" и тогавашните временни собственици. Чух, че те са абсолютно информирани за бъдещото решение на КС и действат съответно. И аз не търся мотиви, защото те са очевидни. Но аз това не го твърдя в сигнала до ЕК. Аз искам тя да се произнесе по законността на документите и на прилагането на самия закон.

- Може ли да се отнемат лицензите за мултиплексите?
- Ами те са дадени противоконституционно. Има изрично решение на КС. И всеки съдия ще заключи, че ако решението важи за първия конкурс, се отнася и за втория. И по същите причини, произнесени от КС, то противоречи и на европейското законодателство. А прилагането му трябва да доведе до унищожаването със задна дата на тези документи. Не мога да кажа дали ще бъдат отменени, но ако безкомпромисно се следва европейското право, то ЕК би трябвало да изиска отмяната на тези конкурси.

- Кога се очаква ЕК да се произнесе по казуса?
- Те действат изключително бързо, когато става дума за съмнения за държавна помощ. Знам, че го разглеждат сериозно. Очаквам до месец крайно решение на Брюксел.

- По-добре ли работи КРС в новия си състав?
- КРС не може да работи, при положение че председателят има функции, които са много над тези на редови член. Той практически контролира процедурите по конкурси до момента на гласуване. Членовете на КРС могат да бъдат по-смели и да искат по-голямо участие. Когато Божков е обвиняван, той цитира колегиалното си участие в приемането на решения. В същото време, ако се види начинът, по който се приемат решения, става ясно, че той има пълен контрол.

- Планирате ли да купите друга българска телевизия?
- Харесвам ТВ Европа. А и идеите ни за една независима телевизия не са изпълнени и тази ниша още стои. Чакам с нетърпение решението на ЕК и когато то дойде, за да изчисти голяма част от натрупаните корупционни безсмислици от последните 24 месеца, сериозно ще се замислим да влезем на пазара. Или като се върнем на преговорите за ТВ Европа, или в една новосъздадена телевизия.
 
- А радио?
- От колегиални чувства не искам да се конкурирам с бившите колеги, с които съм работил почти 20 г. Но имам интерес към пазар, който е различен от техния, например публицистично или новинарско радио. Това е нещо, което разглеждаме и ще бъде следваща стъпка.
http://www.standartnews.com/interviews/details/id/804/