Излезе "Американската Православна Църква на българите" на историка Г. Генов.

"Американската Православна Църква на българите" се нарича новоизлязлата тритомната монография, която описва историята на 50 ‒те черковните общини в Америка, свещениците и всички спомагателни институции, които се развиват около тях (черковни домове, училища, хорове, драмсъстави и пр.). Официалната й премиера е на 24-ти ноември (сряда) от 12 ч. в София прес.

Авторът ‒ историкът Георги Генов ‒ педантично описва всяка една черква, онова, което тя е създала, отдавайки значимо място на изявените народни будители, изградили се около тях (“тръстиите”, както се наричат те в Торонто и в цяла Америка).

Авторът не пропуска да отбележи и обществено-политическия живот, който кипи около черквите и особено последователно проследява ролята на македонската емиграция и създадените от нея Македонски Патриотически организации. Д-р Генов доказва, че почти навсякъде черквите са създадени от македонските българи, с две изключения – тези в гр.Толидо (превърнал се в седалище на Българския диоцез към Американската Православна Църква ) и в гр.Батъл криг, където преобладават българите от “горна България”, което ще рече – от останалите в днешна България области.

Изключително важен е фактът, че българските свещеници служат и като дипломатическо “оръжие” в ръцете на българското Външно министерство и в началото хора като отец Теофилакт (несъмнено най-известната личност сред тях) получават нструкции дори от Министерство на отбраната... Авторът не е пропуснал да отбележи и многозначителния факт, че именно нашето американско духовенство е вдъхновител на постоянна борба срещу сръбската и гръцката пропаганда, която е протягала ръце към българските черкви като бастион на нацията. Тази борба се водипостоянно в тясно взаимодействие с Македонските Патриотически Органицации (МПО), които осъществяват връзка с американската политическа класа и изготвят заедно със свещениците стотици меморандуми, оплаквания и петиции, както до ръководните фактори в Америка, Канада и Австралия, така и до международни организации като ООН, Лигата за правата на човека; до Великите сили и пр.. Множество от тези документи се съставят първоначално главно на организираните по инициатива на свещениците конгреси и конференции; по-късно: от съвместни конгреси на цялата емиграция, а след създаването на МПО (1922 г.) форуми с участието на нейни лидери и на Българската Църковна Мисия,прерастнала в Епархия.
http://www.frognews.bg/news_29041/Balgarski_popove_bili_diplomatichesko_orajie__v_SASHT/

Книгата е интересна не само за всеки български емигрант, но и за всички американски православни, които към днешна дата са над 6 милиона и половина (т.е. колкото и в самата България ).