НАТО вече има официално нова стратегическа концепция за развитие, която бе приета на срещата на върха в Лисабон. Генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен я представи пред журналистите от цял свят още в първия ден на срещата, въпреки подозренията, че някои от детайлите в нея ще бъдат уточнявани до последния момент заради спорове между страните.
 
"Това е план за действие", каза Расмусен. Документът от 11 страници обаче събира в себе си всички идеи за бъдещето на НАТО, което при 28 държави членки и един голям партньор като Русия, означава често най-малкият общ знаменател. Заради това, Расмусен изглеждаше леко озадачаващо на пресконференцията, опитвайки се да даде отговор на въпроси, на които няма лесен такъв. Например, запитан директно от израелски журналист дали Иран се смята за заплаха от НАТО, Расмусен каегорично отказа да посочи Техеран като цел на бъдещата противоракетната отбрана, която партньорите ще изграждат.
 
Темата за противоракетната отбрана, която изхаби години време на разговори, присъства всъщност с едно изречение в документа, като се споменава, че ще се търси и сътрудничеството на Русия за целта. Това очевидно, е крайният резултат от един тежък компромис между Франция, Турция и Германия: първите искаха изрично споменаване на Иран и Сирия като заплахи, което Анкара не приема, а германците настояваха щитът да се обвърже с изтеглянето на ядрените оръжия от Европа. В крайна сметка, щит ще има и той ще е част от системата на НАТО, но как, къде и кога, предстои да бъде обсъждано. Също интересно ще бъде да се проследи дискусията с руската делегация, която според дипломатически източници идва доста добре подготвена по тази тема.
 
Прословутият член 5 ("нападение срещу един съюзник е нападение срещу всички") е препотвърден, като страните ще се защитават взаимно и от "нови заплахи". Този термин е останал удобно неуточнен. Ясно е само, че в него вероятно засега не влизат кибер-заплахите, защото по-нататък в документа е уточнено, че заплахите трябва да бъдат "фундаментални". Потвърждава се също и намерението да се действа при нужда извън границите на Алианса и на "стратегически разстояния", въпреки че това надали ще е толкова лесно предвид намаляващите средства, които европейските държави отделят за издръжката му, както и недоволството на обществото от афганистанската мисия. 
 
Една от каузите, зад които застана България, също е намерила място в стратегията. Става дума за политиката на отворените врати към Западните Балкани, които да се присъединят към НАТО рано или късно.
 
Любопитно е, че енергийната сигурност е спомената на няколко пъти в 11-те страници, като дори е подчертано, че "някои страни-членки ще стават все по-зависими от външни доставчици и от външни мрежи на доставка". Заключава се, че НАТО ще измисли начин да защитава "транзитни линии и региони". Тази точка потенциално крие нов конфликт с Русия и за нея неизбежно ще стане дума на съвместния съвет на 20 ноември.