На днешния ден Българската православна църква почита паметта на  света великомъченица Варвара. Светицата живяла по времето на император Максимиан, в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога, тя претърпяла мъченическа смърт от ръката на собствения си баща.

 Света Варвара е родена в знатно семейство, отгледана и възпитана в езически дух от баща си, тъй като рано изгубила майка си. Независимо от строгото възпитание и зоркия контрол, който бащата упражнявал над живота на Варвара, Бог намерил път към сърцето й. Варвара станала християнка, приемайки свето Кръщение. Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения.

След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи. На заплахите на управителя тя отговорила: "Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за Неговото име...! Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Варвара била убита от баща си.  Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните.

Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.

Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка".

За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.