Атаките на сайтове, които проведоха привърженици на WikiLeaks, показват, че кибервойната през ХХІ в. се превръща много повече в занимание за любители и анархисти, отколкото мнозина са предвиждали. Засега като че ли в битката се хвърлят повече "партизански отряди", отколкото армии на правителства или големи компании.

Докато все повече страни отделиха през последните години допълнително внимание и ресурси за киберсигурността, по-голямата част от дебата бе фокусирана върху заплахата от военни групировки като "Ал Кайда" или обикновени държави, въвлечени в международен конфликт.

Но опитите да се запуши устата на WikiLeaks след изтичането на едва 1000 от около 250 000 грами на Държавния департамент на САЩ, изглежда, породиха съвсем различен феномен - нещо като народен бунт в редиците на стотици или хиляди технологично грамотни активисти.

"Първата сериозна инфовойна започна", написа миналата седмица до последователите си в "Туитър" бившият текстописец на "Грейтфул дед" и основател на фондацията "Електронна граница" Джон Пери Барлоу, цитиран в обширен репортаж на "Ройтерс"."WikiLeaks е бойното поле. Ние сме войниците."

Някои от най-войнствено настроените в интернет приеха думите му насериозно. Група, наричаща се колектив "Анонимeн", постави цитата в началото на уебстраница, озаглавена "Операция мъст за Асандж", която се отнася до подкрепа на създателя на "Уикилийкс" Джулиън Асандж.

"Анонимен", изглежда, използва сайта за споделяне на кратки съобщения "Туитър", за да координира атаките над сайтове на компании, за които групата смята, че се опитват да задушат финансово WikiLeaks. Сред целите са MasterCard, Visa и швейцарската Swiss bank. Всички те са блокирали плащания към WikiLeaks, несъмнено под натиск от САЩ.

Шведските прокурори, които стоят зад ареста на Асандж в Лондон по искане за екстрадирането му и разпит по обвинения в сексуален тормоз, също бяха ударени.

Това, изглежда, изненадва дори Барлоу, чиято "декларация за независимост на киберпространството" се разпространяваше лавинообразно от симпатизантите на "Анонимен" в Twitter. Той казва, че е противник на т.нар. атаки за блокиране на услуги (DDoS), целящи да затворят сайтове, защото гледа на тях като на "антисвободна реч".

"Подкрепям свободата на волеизявление, без значение чие, така че съм против DDoS атаките, без значение коя е тяхната мишена", заяви той в имейл до "Ройтерс". "Те са отровният газ на киберпространството... И като казвам това, предполагам, че атаките ще продължат, докато Асандж бъде освободен."

Повечето атаки за блокиране на услуги (DDoS) използват ботнет мрежа (от англ. botnet - мрежа от заразени компютри на неподозиращи потребители, която се използва дистанционно от тези, които са заразили машините), за да претоварят с трафик уебсайтове.

Експертите по киберсигурност обаче твърдят, че атаките от сряда насам са различни. Нападателите са използвали собствените си компютри, като предварително са си свалили съответния софтуер от "Анонимен".
Към сряда вечерта това приложение е изтеглено около 6000 пъти.

"Цялата тази случка причинява ефекта на лавината", казва Ноа Бар Йосиф, завеждащ стратегията по сигурността в Imperva. "Колкото повече внимание получава, толкова повече хора се включват в ботнет мрежата, за да извършат DDoS атаки."

Самият сайт WikiLeaks се оплака, че е бил подложен на подобни кибератаки малко преди да пусне документите миналата седмица. Макар сайтът да обвини САЩ и други правителства, някои казват, че зад тези атаки може да стоят трети лица.

Руски държавни представители отдавна твърдят, че кибератаките срещу Естония през 2007 г. и Грузия по време на войната с Русия от 2008 г. са дело на независими "хакери патриоти", а не на самото правителство.

"Мисля, че се оформя интересна тенденция, която можем да наречем "Синдром на Томас Бекет" - хакери решават да действат по начин, който те смятат, че е от полза за страната, без да са специално инструктирани от висша инстанция", казва Никълъс Гвоздеф, професор по национална сигурност във Военноморския колеж на САЩ.

Бекет е Кентърбърийски архиепископ от ХІІ в., убит от четирима рицари, вероятно изтълкували оплакванията на крал Хенри ІІ по негов адрес като заповед архиепископът да бъде убит.

Хактивистите ще усилят атаките Хакeрите активисти ще усилят кибератаките във "войната на данни", за да защитят свободата в интернет и за да отвърнат на опитите да се блокира сайтът WikiLeaks, съобщи вчера представител на една от групите, участващи в кибернападенията. Предполага се, че едно от поредните нападения е било срещу сайта на правителството в Стокхолм, който спря за няколко часа през нощта срещу четвъртък. "Кампанията не е приключила, става все по-силна. Все повече хора се присъединяват", каза пред радио Би Би Си представител на хактивистите с името Coldblood, който е говорил с английски акцент и се е представил като 22-годишен софтуерен инженер. Той е посочил, че обект на атаките на групата "Анонимните" са компании, които са решили по някаква причина да пречат на WikiLeaks, като Amazon, MasterCard, Visa and PayPal. "Ройтерс" отбелязва, че "анонимните" използват сайта за кратки съобщения Twitter, за да координират своите атаки. Основателят на WikiLeaks Джулиан Асандж бе арестуван на 7 декември във Великобритания по заповед за арест, издадена в Швеция.

Ред е на Гуантанамо Следващият удар на WikiLeaks вероятно ще бъдат разкрития за базата Гуантанамо, прогнозира агенция "Ройтерс". Очаква се сайтът да разкрие доклади на американското правителство за терористи от затвора в базата в Куба, които са били освободени, въпреки че разузнавателната информация е показвала, че са опасни. Подобни разкрития вероятно ще притеснят администрацията на Барак Обама, която полага усилия да премахне затвора "Лагер справедливост" в Гуантанамо, като освободи държаните там чужденци или ги премести на другаде. Източник на "Ройтерс" твърди, че основателят на сайта WikiLeaks разполага с досиета за всички затворници, минали през базата. Медиите обаче, които имат договореност с WikiLeaks първи да разкриват публикациите на сайта, засега не разполагат с досиета за Гуантанамо. Военноморската база приютява затворници от войната срещу тероризма, понеже е с особен статут, намира се извън територията на САЩ и е под юрисдикцията на военната прокуратура. Част от правилата на военното разузнаване позволяват извличането с насилие на информация, която ще спаси живота на американски военни.

Не са нещо ново , в случая шумът поради използването на медиите в "бойните действия" дигна повечко шум. Атаките с 'отказ от услуга' не са новост съвсем наскоро бе атакувана електрическа централа което има много по малък отзив и би могло да има много по трагични последствия.