България иска да продължи с износа на отработено ядрено гориво за Русия въпреки готвената европейска забрана за транспортиране на ядрени отпадъци извън страни от Европейския съюз. В момента поне 640 тона използвано гориво от АЕЦ "Козлодуй" се съхраняват в руски съоръжения.

Това става ясно от одобрената вчера от правителството нова стратегия за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г. Тя трябва да улесни държавата при управлението на гориво (което може да се рециклира) и на високоактивните материали с дълъг живот, които са непреработваеми.

"В стратегията се залага изключително много на транспортирането", коментира пред "Дневник" Деница Петрова от екосдружение "За Земята". По думите й проблем са слабите екологични регулации в страни като Русия, където материалите се съхраняват в съмнителни условия.

Освен това превозът създава допълнителни рискове за безопасността и оскъпява атомната енергия. Заради пестене на средства през последната година не са изнасяни касети с отработено гориво от "Козлодуй". На самата площадка до атомната електроцентрала са складирани 925 тона тежък метал.

Според стратегията от 1998 до 2009 г. България е изнесла в Русия 225 тона тежък метал от реакторите ВВЕР-440 (от първи до четвърти блок на "Козлодуй") и 415 тона от ВВЕР-1000 (пети и шести блок). Споразумение между Москва и София от 1997 г. предвижда преработените отпадъци да бъдат върнати, след като двете страни се договорят по методиката за изчисляване на рециклираните количества. Високоактивните отпадъци обикновено са 30-40% от първоначалния обем на горивото.

"Износът към трети страни е недопустим – той може да е по-евтино решение, но техните стандарти за сигурност са по-ниски. В някои от тях прозрачността в тази област също е проблем", коментира през ноември еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер при представянето на проект за директива за опасните отпадъци.

Зелените организации вече настояха приемането на стратегията да се отложи, докато се гласува европейското законодателство. Според Брюксел най-добрият вариант за справяне с отпадъците е дълбокото им погребване. На практика обаче в света няма действаща площадка за складиране на високоактивните отпадъци под земята. Това предизвика екоорганизацията "Грийнпийс" да поиска вредните материали да се пазят в приземни хранилища, докато се разработи изпитан метод за погребване.

Очаква се до 2013 г. държавата да изработи програма за високоактивните отпадъци, пише още в стратегията. Не е ясно как ще се финансират изследванията за подходящи терени за погребване. От икономическото министерство не изключват варианта ядрените отпадъци да се изпращат в евентуалните международни хранилища в Европа, но отричат да са водени преговори България да приеме такова хранилище на своя територия.

Според документа до 2012 г. ще бъде изградено т.нар. сухо хранилище за отработено гориво в "Козлодуй", което може да съхранява ядрените касети до половин век. До 2015 г. ще заработи и националното хранилище за средно- и нискоактивни отпадъци. То вероятно ще е близо до козлодуйското село Хърлец.

Правителството прие стратегията без екологична оценка. Според решение на министър Нона Караджова от 3 декември такава в случая не е необходима, защото споменатите ядрени инсталации в документа вече са в процедура по оценяване (ОВОС). Министерството на здравеопазването също не е възразило срещу черновата, се казва в решението на Караджова.

Какво предвижда стратегията 2011 – 2012 г. - Хранилището за сухо съхранение започва да приема отработено гориво от малките реактори на "Козлодуй". Зам.-министърът на икономиката Марий Косев се ангажира то да бъде разширено и за касети от хилядамегаватовите пети и шести блок. 2013 г. - Представяне на Национална програма за високоактивните отпадъци, която вероятно ще заложи на дълбокото геоложко погребване или връщане в държавата снабдител 2015 г. - Започва работа Националното хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци 1400 заети в управлението на ядрените отпадъци Държавата ще води "активна политика за обществена приемливост" на радиоактивните отпадъци чрез информационни кампании, материали и събития