Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2011 12:39 - Житото изнесено!
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 987 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 07.01.2011 12:41


Хамбарите ни са празни. Алчни търговци изнесоха житото, алармираха мелничари. 1,214 млн. тона пшеница са натоварени на кораби само през пристанище Варна, съобщи шефът му капитан Данаил Папазов. За да няма сътресения на пазара, продаденото зад граница жито трябва да е не повече от 490 000 тона, сочат разчетите на земеделското министерство. Според тях мелничарите разполагат с жито за още три месеца. След това ще разчитаме на внос. Някои от фурните и мелниците вече купуват скъпо жито от чужбина за над 500 лв. за тон. Това предизвиква лавина с цените не само на хляба, млякото и месото, но дори и на кожените изделия. В същото време печалбата на зърнените търговци е поне 100%. През лятото те изкупиха от стопаните житото по 200 лв., а после го продадоха поне по 400. При пазарна икономика не може да има държавен контрол. Но може би е нужна регулация, поне за пшеницата.


Спасяват хляба ни с чуждо жито

Качественото българско жито е изнесено, минаваме на хляб от украинска пшеница. Ако обаче не успеем да внесем качествено зърно от бившата съветска република, има два варианта за българския самун. Първият е цената на насъщния да продължи да се вдига заради скъп внос. Вторият - да ядем клисав хляб, замесен с брашно от фуражна пшеница, който обаче пак ще е по-скъп от сегашния. Мелничарите търсят под дърво и камък пшеница. В момента обаче се търгуват само малки количества с ниско качество, а цените са около 400 лв. за тон без ДДС, коментират преработвателите. Хубавата ни пшеница е била само около една двайста от общата реколта. Добивите са с около 77 хил. тона по-слаби от 2009 г. и възлизат на 3,9 млн. тона, сочат данните на земеделското министерство. В същото време търсенето на пшеница зад граница е голямо и цените на световните борси са около 530 - 550 лв. Засега единствено житото от Украйна може да се вземе по 192 долара за тон, което прави около 290 лв. без транспортните разходи. Мераклиите от цял свят да си купят украинско жито обаче са доста. Гладът за зърно вече е световен проблем, съобщиха от ООН.
Официални данни за износа на наше жито все още няма. Но по данни на варненското пристанище само оттам са излезли над 1,2 млн. тона, съобщи шефът му капитан Данаил Папазов. След жътвата е имало рекорден трафик по 3000 тира на ден за пристанище Варна. Две трети от тях са носили зърно за износ на корабите. Обичайният трафик през лятото е 1000-1400 тира със зърно и за контейнерния терминал. Износът на зърно през цялата 2010-а надхвърля 2 милиона тона. От общо изнесените 2,420 милиона тона зърно - 1,214 милиона тона са пшеница, останалото слънчоглед и царевица, посочи последни данни кап. Папазов. Не може да се каже дали износът не е бил от стари количества преди жътва. Експортът на родно жито е вървял за Западна Европа, Пакистан, Южна Корея, страните от Персийския залив и Източното Средиземноморие.
Според разчети на Националната служба по зърното и фуражите обаче зърненият баланс на страната може да понесе само около 490 хиляди тона износ. Пак по информация на службата страната ни вече е внесла 12 893 тона жито, което е с 650 тона повече от 2009 г. Потреблението на пшеница от новата реколта до 31 декември 2010 г. е 1 032 хил. тона. 280 хил. тона са за посев, 461 хил. тона за брашно и 291 хил. тона за фуражи. Количеството пшеница в складовете към края на годината е 1 583 хил. тона, което е с 390 хил. тона по-малко в сравнение със същия период на миналата реколтна година. Това прави разлика от 20 на сто. Пшеницата в мелниците към 31 декември 2010 г. е 318 хил. тона, което ще стигне за три месеца напред, сочат данните на земеделското министерство. Това значи, че след март ще купуваме хляб, замесен от вносно или фуражно брашно. Според земеделския министър Мирослав Найденов обаче опасност за зърнения баланс няма, а поскъпването на хляба не би трябвало да е повече от няколко процента.

Русия затвори хамбарите си

Русия забрани износа на пшеница заради ниските добиви, вследствие на масовите пожари в страната. Това отключи голямата зърнена истерия и доведе до драстичния скок на цената на житото. Допълнително рамо за поскъпването в региона даде и Турция, която обяви, че ще изкупува хиляди тонове качествено жито, за да попълни баланса си.

Няма опасност от Жан-Виденова зима

Зърнена криза или повторение на ситуацията от 1996 г. не може да има, смята Иво Бонев, шеф на регионалната федерация на хлебопроизводителите във Варна. За разлика от Жан-Виденовата зима и политиката на скандалния земеделски министър Чичибаба сега сме в общия пазар на Европейския съюз. Това означава, че всяка стока може да се придвижва свободно без държавни или административни ограничения. И ако в една от страните на ЕС има недостиг, то веднага може да се набави от другаде. Така че без хляб няма да останем. Но въпросът е какви ще са цената и качеството му. Лошото качество на родната пшеница не е само заради неблагоприятните условия, а и заради това, че българският земеделец е беден, не тори както трябва и не инвестира достатъчно средства, твърди Тонев. Според него е изнесена една трета от хубавата пшеница за хляб. Останалите количества не се продават. Собствениците ги държат в хамбарите и чакат по-добра цена. Двете най-големи мелници в страната - "Софиямел" в столицата и "Топазмел" в Карнобат, вече мелят брашно от вносна пшеница. Най-евтиното брашно от родно жито в момента е 760 лева за тон. След жътва цената беше 420 лева. Затова поскъпването на насъщния се очаква да стигне 10-15 на сто.

Чакат слаби добиви и в Аржентина

Надеждите, че цената на пшеницата ще падне, ако Аржентина и Австралия имат по-голяма и по-качествена реколта, вероятно ще пропаднат. Жътвата при тях е през януари - февруари и обикновено от нея зависи в каква посока ще тръгнат световните цени. Заради тежките метеорологични условия вероятно и техните добиви ще са слаби, както се случи в Европа, коментират световните експерти. А това ще завиши допълнително цените на пшеницата. При това положение хлябът няма как да запази цената си, смята Веселин Бакърджиев от добричката фирма "Фарин". Той добавя, че в повечето случаи готовият хляб поскъпва по-бавно от житото и този луфт в цените е за сметка на хлебопроизводителите. Зърното, което в момента е на вътрешния пазар, се търгува на цена от 370-380 лв./т без ДДС, но тази пшеница е с ниско качество, коментира Бакърджиев. Тези, които искат да произвеждат качествен продукт, неминуемо ще търсят вносна пшеница.
Скок на цените има и при слънчогледа, добави още производителят. В момента тонът струва 1000 лв., а преди година цената му беше 600 лв. Производителите, които все още не са реализирали стоката си, обаче не бързат да продават, а чакат цени от около 1100 лв. за тон.

Завърта се лавина с цените

Скъпата пшеница може да повлече като лавина цените не само на храните, но даже и на обувките. Ако скокът й не бъде овладян, ще поскъпне всичко, пряко или косвено свързано със зърното, прогнозират фермерите. Това значи, че ще плащаме повече както за хляба, така и за колбасите, кашкавала, даже за кожените дрехи и обувки. Няма как цената на житото да поскъпне, а месото и млякото да останат на старите цени, коментира председателят на Националната асоциация на животновъдите в България Господин Господинов. Заради слабите добиви на жито в черноморския басейн пшеницата се вдигна с около 60 на сто, а фуражите скочиха с 15 - 20%. Храната за животните е основен разход при отглеждането им и поскъпването й с една пета не може да не се отрази на крайната цена на суровините. Така автоматично се увеличава и себестойността на месото и млякото, обяснява Господинов. Според него друга сериозна предпоставка за поскъпването на тези суровини е и фактът, че те са дефицитни за България. Фермерите обаче са недоволни от поскъпването на месо и мляко. Според Господинов това допълнително ще влоши положението им, защото българите не могат да си позволят сирене по 15 лв. и кашкавал по 20 лв. Така фермерите ще са принудени да плащат високи цени за фуражите, но няма да могат да поискат съответната висока цена и за крайния продукт, който произвеждат. По този начин броят на фермерите в страната вероятно ще продължи да намалява, прогнозира Господинов. Според него дори изпълнените обещания на земеделското министерство за помощи за животновъдите тази година няма да успеят да облекчат положението на стопаните. Това ще рече, че и занапред ще разчитаме основно на вносни суровини за мляко и месопреработването, смятат браншовиците. Ако не внасяме месо и мляко от чужбина, не само фермерите, но и преработвателите ще трябва да фалират, коментира Господинов.

Самунът трябва да е 1,05 лв.

Пшеницата и брашното поскъпват през три дни, пазарът е полудял, заяви собственикът на една от големите фурни Ивелин Савов. "Пшеница у нас няма. Никой не продава. Това, което се предлага, са малки количества с недобро качество. В момента в Монтана предлагат пшеница на 480 лв./т без ДДС и като добавя по 50 лв. за транспорт, то тон зърно ми излиза 530 лв. За да продължим работа, ще ни се налага да внесем. В момента обмисляме откъде и на какви цени, защото вносното зърно е със стойности над 500 лв./т, има и по 550 лв./т", обясни още Савов. Той е категоричен, че досега хлябът е трябвало да бъде с цена от порядъка на 15-20 на сто по-висока и масовият самун в магазина да се продава за 1,00-1,05 лв.

Намаляват грамажа с три филии

За да не поскъпне драстично хлябът, може да се отреже от грамажа, смята шефката на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева. Никой не може да прогнозира доколко ще поскъпне житото, брашното, а оттам и хлябът, коментира тя. Ясно е обаче, че ако суровините поскъпват, няма как крайният продукт да остане на същата цена. А драстичното увеличение на цената на самуните може да се избегне, като се намали грамажът им. Това обаче не трябва да е с повече от 100 г, смята Кукушева. Според нея реално грамажът може да се намали между 50 и 80 г без това да се отрази на изхранването на едно четиричленно семейство. Защото масовият хляб, който се продава в момента, е между 700 и 800 г, а средното потребление на човек е около 200 г, като непрекъснато намалява.


Скокът при колбасите ще дойде по-късно

Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България

Когато поскъпва основната храна за животните, е нормално да се повиши и цената на всеки килограм месо. Дали и кога това ще стане обаче не мога да прогнозирам. Все още няма промяна на цените, на които купуваме суровините. В нашия бранш вълната от движението на цените на зърното идва по-късно, отколкото при хлебарите например. На Запад тези движения на цените се обсъждат всеки четвъртък между фермери, кланици и преработватели. Винаги има един толеранс на поскъпване на суровините, в който цените на продуктите не мърдат. Не мога да кажа какъв е този процент, но е сигурно, че никой не обича колебанията на цените. Когато няма резки движения нагоре или надолу, много по-лесно се правят прогнози и разчети.

Забележка: Темата за износа на житото и поскъпването на хляба е разработена от екип на в. "Стандарт"



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


1. анонимен - симов
07.01.2011 13:01
За какъв чеп ни е тази Държава,по точно нейното управление,когато не могат да се намесят и регулират пазара на жито? Как защитатава тя собствения си народ от мошенниците и разбойниците ? И нека само не разправят че не може да се намесят защото е -пазрна икономиката,т.е. свободна. Имам чувството за хаос в държавата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 11286148
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 36810
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930