Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
08.01.2011 12:16 -
Тракийски град изскочи край Чирпан

През последните години непрекъснато се говори как да се усвояват европейските пари. Това е особено важно за археологията, която през следващите години до голяма степен ще разчита на тези средства. Много добър пример е един проект, реализиран през 2009-2010 г. в землището на с. Братя Даскалови, Чирпанско, под ръководството на моята добра приятелка и състудентка доц. д-р Милена Тонкова от НАИМ-БАН. Ето че по нейна покана аз бързам натам, за да видя наистина впечатляващите резултати от разкопките.
Проектът носи интригуващото наименование "Археологически проучвания в трако-римски династичен сентър в района на Чирпанските възвишения". Много се радвам, че първи помощник на Милена е моят дългогодишен заместник на Перперикон, специалистът по римска археология д-р Здравко Димитров. Главна цел на проекта е да се проучат многобройните селища и надгробни могили от времето на траките, I хил. пр.Хр., както и отделни паметници от римската епоха. В процеса на работа в землището на с. Братя Даскалови са изследвани Момина могила с монументална гробница, Малката могила, Читашката и Каракочовата могила. В процес на разкриване е и пета надгробна могила, т.нар. Селска могила. Проучени са и различни сектори от многослойното селище от късната новокаменна епоха и от I хил. пр.Хр. при извора Халка Бунар, при с. Горно Белево. Завърши разкопаването на две сгради от късноримската епоха, които се намират на север от с. Черна гора (римската пътна станция Циле). Така в резултат на проекта са събрани нови и важни данни за миналото на този край. Един от най-значимите резултати е археологическото проучване на монументалната тракийска куполна гробница в Момина могила, разположена на висок хълм край с. Братя Даскалови. Тя е била вандалски ограбена от иманяри през 2008 г. При нея се откри любопитен факт. Гробницата вероятно е останала незавършена от древните строители, но в нея все пак е било извършено богато погребение. В майсторски изградената от квадрови блокове куполна камера и в преддверието (дромос) бяха открити част от изящна ажурна златна диадема, нишки от златотъкани дрехи или покров, фрагменти от гръцки амфори, както и детайл от бронзов погребален венец с позлата от началото на III век пр.Хр. Екипът се натъква и на кости на възрастен индивид, на бебе и кон. Всичко това кара Милена Тонкова да смята, че гробницата е била предназначена за тракийски владетел. Вероятно той е управлявал земите, разположени непосредствено на юг от столицата на одриския цар Севт III (330-300 г.пр.Хр.) Севтополис.
В намиращата се в съседство на същия хълм Малка могила е открит некропол от раннобронзовата епоха (от началото на III хил. пр.Хр.). Той представлява гробен комплекс с останки от погребения на два възрастни индивида и две деца в една яма. Около тях на различни нива са разположени шест скелета на деца и символичен каменен кръг. Тези интересни наблюдения тепърва ще бъдат интерпретирани от археолозите.
Сред най-впечатляващите надгробни паметници от античната епоха е т.нар. Читашка могила. В самото начало в насипа на могилата учените откриват 30 вторично вкопани християнски гробове от средновековието, датиращи в ХI-ХII в. В три от тях те намират много накити -стъклени, бронзови и железни гривни, над 1500 дребни разноцветни мъниста от огърлици и метални украшения за коса. Тези находки не изненадват, защото древните тракийски могили често са били използвани за гробища от средновековните хора.
Основното издигане на могилата е било изпълнено през римската епоха, III в.сл.Хр. Зад впечатляващото ограждане, т.нар. крепида, в центъра на могилния насип е било създадено каменно съоръжение с пирамидална форма. Същински гроб обаче липсва. Очертава се хипотезата, че цялата Читашка могила е представлявала символичен гроб (кенотаф) на местен тракийски аристократ от римската епоха.
Каракочовата могила се оказва най-богатият на находки гробен комплекс. Тук е било извършено погребение с изгаряне (кремация). Роднините на покойника поставили костите му в богато орнаментиран кратеровиден съд. Около него се откриват части от хвърлени в кладата погребални дарове - огърлица от сребърни мъниста, фибули, части от оръжия и съдове. Забележителни са поставените две съкровища от сребърни тетрадрахми и републикански денари и техни имитации от I в.пр.Хр.
От изключително значение са и резултатите от проучването на обекта при обилния карстов извор Халка Бунар при с. Горно Белево. Както се каза, там са съществували селища от няколко епохи от късния неолит и чак до I хил. пр.Хр. Върху северната тераса над извора се откриват глинобитни къщи, пещи за керамика и жертвени ями. Те се отнасят към разцвета на тракийското селище през ранноелинистическата епоха (края на IV в.-нач. на III в. пр. Хр.). Селището при Халка Бунар е от първостепенно значение за проучването на тракийската култура в Южна Тракия наред с такива известни градове като Севтополис, Кабиле, Пистирос и Филипопол. От съществуващото преди тук неолитно селище са намерени останките от жилищна сграда с десетки глинени съдове и каменни оръдия на труда, различни идоли и богато украсени култови масички.
Северно от с. Черна гора по време на реализация на проекта са проучени две големи стопански сгради с пропаднали, но добре запазени покриви. Всяка от тях е с площ над 270 кв. м. Те са части от известната в историческите извори римска пътната станция Циле. Тя се намирала на римския военен път Via Diagonalis, свързвал някога Европа с Азия. Въз основа на извадените досега над 250 монети сградите се датират в III-IV в.
Дори в дъждовните есенни дни екипът на Милена Тонкова продължава проучването и на Селската могила. В нея вече са открити над 165 християнски гроба от късното средновековие. Сред даровете изпъкват многобройни накити - пръстени, обеци, висулки, апликации. Насипът за могилата е бил взет от намиращо се наблизо селище от късния неолит. Затова в пръстта се намират фрагменти от богато украсени праисторически съдове и над 20 антропоморфни идола. Откритите шест цели съда от римската епоха са вероятно останки от ритуални действия, съпътствали основното погребение, с което е свързано натрупването на могилата.
Проф. дин
Николай Овчаров
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-01-08&article=353196
Проектът носи интригуващото наименование "Археологически проучвания в трако-римски династичен сентър в района на Чирпанските възвишения". Много се радвам, че първи помощник на Милена е моят дългогодишен заместник на Перперикон, специалистът по римска археология д-р Здравко Димитров. Главна цел на проекта е да се проучат многобройните селища и надгробни могили от времето на траките, I хил. пр.Хр., както и отделни паметници от римската епоха. В процеса на работа в землището на с. Братя Даскалови са изследвани Момина могила с монументална гробница, Малката могила, Читашката и Каракочовата могила. В процес на разкриване е и пета надгробна могила, т.нар. Селска могила. Проучени са и различни сектори от многослойното селище от късната новокаменна епоха и от I хил. пр.Хр. при извора Халка Бунар, при с. Горно Белево. Завърши разкопаването на две сгради от късноримската епоха, които се намират на север от с. Черна гора (римската пътна станция Циле). Така в резултат на проекта са събрани нови и важни данни за миналото на този край. Един от най-значимите резултати е археологическото проучване на монументалната тракийска куполна гробница в Момина могила, разположена на висок хълм край с. Братя Даскалови. Тя е била вандалски ограбена от иманяри през 2008 г. При нея се откри любопитен факт. Гробницата вероятно е останала незавършена от древните строители, но в нея все пак е било извършено богато погребение. В майсторски изградената от квадрови блокове куполна камера и в преддверието (дромос) бяха открити част от изящна ажурна златна диадема, нишки от златотъкани дрехи или покров, фрагменти от гръцки амфори, както и детайл от бронзов погребален венец с позлата от началото на III век пр.Хр. Екипът се натъква и на кости на възрастен индивид, на бебе и кон. Всичко това кара Милена Тонкова да смята, че гробницата е била предназначена за тракийски владетел. Вероятно той е управлявал земите, разположени непосредствено на юг от столицата на одриския цар Севт III (330-300 г.пр.Хр.) Севтополис.
В намиращата се в съседство на същия хълм Малка могила е открит некропол от раннобронзовата епоха (от началото на III хил. пр.Хр.). Той представлява гробен комплекс с останки от погребения на два възрастни индивида и две деца в една яма. Около тях на различни нива са разположени шест скелета на деца и символичен каменен кръг. Тези интересни наблюдения тепърва ще бъдат интерпретирани от археолозите.
Сред най-впечатляващите надгробни паметници от античната епоха е т.нар. Читашка могила. В самото начало в насипа на могилата учените откриват 30 вторично вкопани християнски гробове от средновековието, датиращи в ХI-ХII в. В три от тях те намират много накити -стъклени, бронзови и железни гривни, над 1500 дребни разноцветни мъниста от огърлици и метални украшения за коса. Тези находки не изненадват, защото древните тракийски могили често са били използвани за гробища от средновековните хора.
Основното издигане на могилата е било изпълнено през римската епоха, III в.сл.Хр. Зад впечатляващото ограждане, т.нар. крепида, в центъра на могилния насип е било създадено каменно съоръжение с пирамидална форма. Същински гроб обаче липсва. Очертава се хипотезата, че цялата Читашка могила е представлявала символичен гроб (кенотаф) на местен тракийски аристократ от римската епоха.
Каракочовата могила се оказва най-богатият на находки гробен комплекс. Тук е било извършено погребение с изгаряне (кремация). Роднините на покойника поставили костите му в богато орнаментиран кратеровиден съд. Около него се откриват части от хвърлени в кладата погребални дарове - огърлица от сребърни мъниста, фибули, части от оръжия и съдове. Забележителни са поставените две съкровища от сребърни тетрадрахми и републикански денари и техни имитации от I в.пр.Хр.
От изключително значение са и резултатите от проучването на обекта при обилния карстов извор Халка Бунар при с. Горно Белево. Както се каза, там са съществували селища от няколко епохи от късния неолит и чак до I хил. пр.Хр. Върху северната тераса над извора се откриват глинобитни къщи, пещи за керамика и жертвени ями. Те се отнасят към разцвета на тракийското селище през ранноелинистическата епоха (края на IV в.-нач. на III в. пр. Хр.). Селището при Халка Бунар е от първостепенно значение за проучването на тракийската култура в Южна Тракия наред с такива известни градове като Севтополис, Кабиле, Пистирос и Филипопол. От съществуващото преди тук неолитно селище са намерени останките от жилищна сграда с десетки глинени съдове и каменни оръдия на труда, различни идоли и богато украсени култови масички.
Северно от с. Черна гора по време на реализация на проекта са проучени две големи стопански сгради с пропаднали, но добре запазени покриви. Всяка от тях е с площ над 270 кв. м. Те са части от известната в историческите извори римска пътната станция Циле. Тя се намирала на римския военен път Via Diagonalis, свързвал някога Европа с Азия. Въз основа на извадените досега над 250 монети сградите се датират в III-IV в.
Дори в дъждовните есенни дни екипът на Милена Тонкова продължава проучването и на Селската могила. В нея вече са открити над 165 християнски гроба от късното средновековие. Сред даровете изпъкват многобройни накити - пръстени, обеци, висулки, апликации. Насипът за могилата е бил взет от намиращо се наблизо селище от късния неолит. Затова в пръстта се намират фрагменти от богато украсени праисторически съдове и над 20 антропоморфни идола. Откритите шест цели съда от римската епоха са вероятно останки от ритуални действия, съпътствали основното погребение, с което е свързано натрупването на могилата.
Проф. дин
Николай Овчаров
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-01-08&article=353196
Вълнообразно
Потенциал на геофизичните методи в архео...
Първо археологическо проучване с георада...
ПРОУЧВАНЕ НА ОМУРТАГОВАТА МОГИЛА С ГЕОФИ...
Първо археологическо проучване с георада...
ПРОУЧВАНЕ НА ОМУРТАГОВАТА МОГИЛА С ГЕОФИ...
Следващ постинг
Предишен постинг