Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
09.01.2011 09:36 -
Българска експедиция на Антарктида заминава на 12 януари
Проф. Христо Пимпирев - председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт и ръководител на българската експедиция пред Агенция „Фокус”
Проф. Пимпирев, кога заминава за Антарктида последната група от XIX-ата българска експедиция?
Последната група от експедицията заминаваме на 12 януари с полет през Рим до Буенос Айрес и веднага след това със самолет до Патагония, откъдето ще вземем автобус, ще пресечем границата с Чили и ще отидем в Пунта Аренас, където ще закупим някои провизии и материали, които поръчаха от базата. Необходими са някои части за генераторите. Някои неща ги взимаме оттук и ги носим с нас. Там ще се свържем с бразилските полярници, тъй като ще летим с техния самолет – военен самолет „Херкулес”. Оттам на Антарктида ще преспим или на руската база, или на чилийската база и ще се качим на испанския военен кораб „Лас Палмас”, който успя да бъде ремонтиран и стои на Антарктида от края на миналата година. Този кораб ще ни вземе и ще отидем на българската полярна база. Както се вижда, логистиката е доста сложна. Използваме помощта на бразилската програма. Тази година много осезателно усетихме помощта на бразилците.
Предстои да сключите официален договор между Българската антарктическа програма и Бразилската антарктическа програма. Какви отношения се регламентират с този договор?
Планираме да сключим договор. Отношенията ни са отлични. Антарктика е една външна политика, така че е нормално страни, които имат силни антарктически програми и си помагат, взаимодействат и работят заедно в Антарктика, да имат договори на ниво външни министерства. С Уругвай имаме договор за сътрудничество в Антарктида дори на ниво парламентите на двете страни. С Испания имаме договор на ниво външни министри. Такива договори имаме с Чили, с Австралия, с Монголия, с много държави. С Бразилия имаме едно отлично сътрудничество повече от седем-осем години, така че би било много добре да се сключи такъв договор. Това е нормална практика между антарктическите държави.
Очакваме новият президент на Бразилия с български корен Дилма Русеф да посети България и подписването на договора за взаимопомощ ще бъде част от програмата й. Договорът регламентира взаимопомощ в логистиката. Вече ще бъде институционализирано, че бразилците оказват логистична помощ на нашата експедиция с техните кораби, самолети. Регламентира се съвместната работа на учени между двете държави, сътрудничество в науката.
Какви цели си поставя новата експедиция?
След четири дни заминава основната научна група. В Буенос Айрес към нас ще се присъедини една немска изследователка, която работи в Европейската комисия. Тя ще бъде на нашата база. Тя е основният научен консултант по големия проект по Седма рамкова програма на Европейската комисия. Немската изследователка ще дойде на място, за да се запознае как работи една сравнително скромна програма, каквато е българската. Към нас ще се присъединят един американски и един португалски геоморфолог. Когато ние пристигнем на базата, ще дойде и един испански учен. Основната цел е да работим по един мащабен проект за изследване на глобалното затопляне на климата на остров Ливингстън, където е българската база и на съседния остров Десепшън, където е испанската база. Това е един проект, подкрепен от Европейската комисия, в който участват и български учени. Ние предоставяме нашата логистика – те ще живеят на нашата база. С нашите лодки ще направим един полеви лагер в един съседен залив, откъдето ще се изследва отдръпването на ледниците. Ще се използва прецизна апаратура, изцяло закупена от американските и португалските колеги. През цялото време ще имаме една лодка „Зодиак” с нас. Ще спим на палатки, на полеви условия. Ще бъдем трима българи и четирима чужденци. Работим основно по този договор, тъй като тази година поради драстично орязаните ни финанси, нямаме собствен български проект, който да се финансира от България и да се изпълнява. Нашите учени участват в проекти, финансирани от ЕК, американската научна фондация. Ние имаме база, имаме учени, така че имаме какво да предложим. Аз все пак съм доволен, че въпреки всичко има експедиция и ние си оставаме антарктическа полярна нация.
От колко души се състои екипът, който заминава сега?
Сега заминаваме седем души, като в тази група има две жени българки. Едната е съвсем млада, сега завършва история. Тя има амбицията да пише книга за историята на българските полярни проучвания. Другата жена в групата е геоложка. В момента в базата имаме още една дама, която също е геоложка. В средата на месеца от базата си тръгват шестима души, които бяха първите, които направиха пъртините в снега, успяха да пуснат единия генератор. Остават само пет души и ние осем – ще станем 13 и заедно с чуждестранните учени ще бъдем 15 души на българската база.
Как българите на Антарктида посрещнаха Нова година?
Има си е една традиция, тъй като часовата разлика с България е 5 часа – когато в България е полунощ, там е 19.00 часа. Тогава независимо какво е времето се качваме на хълм над базата, наречен „Крумов камък”. Носим си шампанско и когато стане 00.00 часа го отваряме и символично се прегръщаме с близките, приятелите, роднините в България. Когато се отваря шампанското в България, ние го отваряме на хълма над базата, като разбира се слънцето е високо над хоризонта, тъй като в момента там са „белите нощи” и почти не залязва. Като стане полунощ - антарктическата Нова година при нас, си отваряме нашето шампанско. Преди това към 9-10 часа вечерта сме направили нещо за хапване, малко греяна ракийка, както си му е реда и в 12 часа се обаждаме по радиостанциите на нашите съседи – на испанците, на бразилците и се поздравяваме.
Споменахте, че преди да тръгнете, ще купите от България някои провизии, храна. Има ли някои специфични неща, които си поръчват колегите ви на Антарктида?
Преди всичко това е българското бяло сирене, защото то не може да се купи от Южна Америка и някои подправки, които са свършили, които са чисто български. Основните неща като месо, плодове, зеленчуци се купуват от Южна Америка. Там даже са по-евтини, така че няма смисъл да се носят от България.
Какви са метеорологичните условия в момента на Антарктида?
В момента там е разгара на лятото. Температурите не са много ниски – минус 4-5 градуса. Но често има бури, снеговалежи, силни ветрове. Температурите не са ниски, но влажността е висока, което усилва усещането за студ. Но сме свикнали, няма проблем.
Колко месеца ще продължи експедицията?
В началото на март зазимяваме базата и се прибираме всички в България. Трябва да я оставим в перфектно състояние, за да може живот и здраве през ноември тази година да я отворим за новия антарктически сезон. През ноември ще бъде юбилейната XX-та експедиция, надяваме се при добри условия и малко по-голяма подкрепа от държавните органи.
Проф. Пимпирев, кога заминава за Антарктида последната група от XIX-ата българска експедиция?
Последната група от експедицията заминаваме на 12 януари с полет през Рим до Буенос Айрес и веднага след това със самолет до Патагония, откъдето ще вземем автобус, ще пресечем границата с Чили и ще отидем в Пунта Аренас, където ще закупим някои провизии и материали, които поръчаха от базата. Необходими са някои части за генераторите. Някои неща ги взимаме оттук и ги носим с нас. Там ще се свържем с бразилските полярници, тъй като ще летим с техния самолет – военен самолет „Херкулес”. Оттам на Антарктида ще преспим или на руската база, или на чилийската база и ще се качим на испанския военен кораб „Лас Палмас”, който успя да бъде ремонтиран и стои на Антарктида от края на миналата година. Този кораб ще ни вземе и ще отидем на българската полярна база. Както се вижда, логистиката е доста сложна. Използваме помощта на бразилската програма. Тази година много осезателно усетихме помощта на бразилците.
Предстои да сключите официален договор между Българската антарктическа програма и Бразилската антарктическа програма. Какви отношения се регламентират с този договор?
Планираме да сключим договор. Отношенията ни са отлични. Антарктика е една външна политика, така че е нормално страни, които имат силни антарктически програми и си помагат, взаимодействат и работят заедно в Антарктика, да имат договори на ниво външни министерства. С Уругвай имаме договор за сътрудничество в Антарктида дори на ниво парламентите на двете страни. С Испания имаме договор на ниво външни министри. Такива договори имаме с Чили, с Австралия, с Монголия, с много държави. С Бразилия имаме едно отлично сътрудничество повече от седем-осем години, така че би било много добре да се сключи такъв договор. Това е нормална практика между антарктическите държави.
Очакваме новият президент на Бразилия с български корен Дилма Русеф да посети България и подписването на договора за взаимопомощ ще бъде част от програмата й. Договорът регламентира взаимопомощ в логистиката. Вече ще бъде институционализирано, че бразилците оказват логистична помощ на нашата експедиция с техните кораби, самолети. Регламентира се съвместната работа на учени между двете държави, сътрудничество в науката.
Какви цели си поставя новата експедиция?
След четири дни заминава основната научна група. В Буенос Айрес към нас ще се присъедини една немска изследователка, която работи в Европейската комисия. Тя ще бъде на нашата база. Тя е основният научен консултант по големия проект по Седма рамкова програма на Европейската комисия. Немската изследователка ще дойде на място, за да се запознае как работи една сравнително скромна програма, каквато е българската. Към нас ще се присъединят един американски и един португалски геоморфолог. Когато ние пристигнем на базата, ще дойде и един испански учен. Основната цел е да работим по един мащабен проект за изследване на глобалното затопляне на климата на остров Ливингстън, където е българската база и на съседния остров Десепшън, където е испанската база. Това е един проект, подкрепен от Европейската комисия, в който участват и български учени. Ние предоставяме нашата логистика – те ще живеят на нашата база. С нашите лодки ще направим един полеви лагер в един съседен залив, откъдето ще се изследва отдръпването на ледниците. Ще се използва прецизна апаратура, изцяло закупена от американските и португалските колеги. През цялото време ще имаме една лодка „Зодиак” с нас. Ще спим на палатки, на полеви условия. Ще бъдем трима българи и четирима чужденци. Работим основно по този договор, тъй като тази година поради драстично орязаните ни финанси, нямаме собствен български проект, който да се финансира от България и да се изпълнява. Нашите учени участват в проекти, финансирани от ЕК, американската научна фондация. Ние имаме база, имаме учени, така че имаме какво да предложим. Аз все пак съм доволен, че въпреки всичко има експедиция и ние си оставаме антарктическа полярна нация.
От колко души се състои екипът, който заминава сега?
Сега заминаваме седем души, като в тази група има две жени българки. Едната е съвсем млада, сега завършва история. Тя има амбицията да пише книга за историята на българските полярни проучвания. Другата жена в групата е геоложка. В момента в базата имаме още една дама, която също е геоложка. В средата на месеца от базата си тръгват шестима души, които бяха първите, които направиха пъртините в снега, успяха да пуснат единия генератор. Остават само пет души и ние осем – ще станем 13 и заедно с чуждестранните учени ще бъдем 15 души на българската база.
Как българите на Антарктида посрещнаха Нова година?
Има си е една традиция, тъй като часовата разлика с България е 5 часа – когато в България е полунощ, там е 19.00 часа. Тогава независимо какво е времето се качваме на хълм над базата, наречен „Крумов камък”. Носим си шампанско и когато стане 00.00 часа го отваряме и символично се прегръщаме с близките, приятелите, роднините в България. Когато се отваря шампанското в България, ние го отваряме на хълма над базата, като разбира се слънцето е високо над хоризонта, тъй като в момента там са „белите нощи” и почти не залязва. Като стане полунощ - антарктическата Нова година при нас, си отваряме нашето шампанско. Преди това към 9-10 часа вечерта сме направили нещо за хапване, малко греяна ракийка, както си му е реда и в 12 часа се обаждаме по радиостанциите на нашите съседи – на испанците, на бразилците и се поздравяваме.
Споменахте, че преди да тръгнете, ще купите от България някои провизии, храна. Има ли някои специфични неща, които си поръчват колегите ви на Антарктида?
Преди всичко това е българското бяло сирене, защото то не може да се купи от Южна Америка и някои подправки, които са свършили, които са чисто български. Основните неща като месо, плодове, зеленчуци се купуват от Южна Америка. Там даже са по-евтини, така че няма смисъл да се носят от България.
Какви са метеорологичните условия в момента на Антарктида?
В момента там е разгара на лятото. Температурите не са много ниски – минус 4-5 градуса. Но често има бури, снеговалежи, силни ветрове. Температурите не са ниски, но влажността е висока, което усилва усещането за студ. Но сме свикнали, няма проблем.
Колко месеца ще продължи експедицията?
В началото на март зазимяваме базата и се прибираме всички в България. Трябва да я оставим в перфектно състояние, за да може живот и здраве през ноември тази година да я отворим за новия антарктически сезон. През ноември ще бъде юбилейната XX-та експедиция, надяваме се при добри условия и малко по-голяма подкрепа от държавните органи.
Българските антарктици стигнаха базата н...
Проф. Пимпирев: Антарктида е моделът на ...
Покана към всички!
Проф. Пимпирев: Антарктида е моделът на ...
Покана към всички!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари