"Саудитите ще трябва да изградят цяло село за арабски президенти, които остават без резиденции." Така таксиметров шофьор в сирийската столица Дамаск описва полушеговито пред канадски репортер събитията от горещата зима на арабското недоволство. През януари тунизийският президент Зин ал Абидин бен Али бе принуден от гневните си граждани да избяга в Рияд след 24 години управление.

Вдъхновени от тунизийците, египтяните вече десети ден протестират по улиците на големите градове с искане президентът Хосни Мубарак да остави веднага властта. Протестите се надигат в целия арабски свят, анализатори все по-упорито говорят за ефект на доминото. Следващият "Ден на гнева" е насрочен в

Сирия

Интернет групата за протест, която се организира в Facebook и в Twitter, опитва да организира в четвъртък и петък сирийски "Ден на гнева" по подобие на този в Египет с искане "да се сложи край на извънредното положение и корупцията в Сирия", управлявана от президента Башар Асад. Преди няколко дни самият президент заяви в интервю, че страната му е надеждно защитена от повторение на събитията в Тунис и Египет.

"В Сирия има същите трудности, но до момента режимът успява да ги контролира и сподавя", коментира пред британския "Канал 4" и Фредерик Волпи, експерт по Близкия изток и преподавател в шотландския университет "Сейнт Андрюс".

Според експерта Джошуа Ландис може да се твърди, че е вероятно ефектът на доминото да се разпростре върху най-бедните близкоизточни държави с най-силни граждански общества. "Но там, където - по подобие на Сирия - гражданското общество, т.е. организирани политически партии, профсъюзи и др. имат минимално присъствие, едва ли ще има масови демонстрации и политически проблеми", твърди в блога си SyriaComment.com директорът на Центъра за близкоизточни изследвания и професор в университета на щата Оклахома.

"При всички положения, продължава Ландис, е ясно, че новият по-популистки Близък изток ще бъде все по-малко проамерикански". Това се вижда и от протестите срещу друг ключов съюзник на САЩ в борбата срещу "Ал Кайда" - президентът на

Йемен

Управляващият страната вече 32 години Али Абдула Салех обяви вчера, че няма да се кандидатира за нов мандат и няма да издигне сина си за свой наследник на поста. Това става броени часове след като същото изявление направи по националната телевизия египетският президент Хосни Мубарак и след като в последните седмици хиляди жители на бедната арабска страна протестират по улиците с искане за промени, подобни на отстраняването на президента на Тунис от власт. Някои от тях директно настояха Салех да се оттегли от поста, а опозицията насрочи за днес "Ден на гнева" в столицата Санаа.

В страната, където близо една трета от жителите страдат от хроничен глад, работните места са оскъдни, корупцията широко разпространена, а петролните и водни ресурси на изчерпване, причина за безпокойство дават няколко фактора едновременно. Освен активното местно крило на "Ал Кайда", наричащо се "Ал Кайда на Арабския полуостров", проблем за Салех са сепаратистки настроеният Юг, който още помни времето на своята държавна самостоятелност, както и шиитите бунтовници на север.

В Йемен обаче "трябва да имате винаги предвид традиционното разделение между племената - всеки национален протест ще трябва първо да преодолее племенното разделение", обобщава Фредерик Волпи.

"Разделена по идеологически и племенни признаци е и

Либия

продължава доктор Волпи. Всяка опозиция срещу Муамар Кадафи ще трябва да преодолее тези различия. Богатата северноафриканска държава, която граничи както с Тунис, така и с Египет, започна да бърка по-дълбоко в джобовете си, за да успокои с щедри разходи социалното напрежение. Макар и с богати залежи на петрол и газ и сравнително малко население от едва 6.5 милиона души, Либия има едновременно най-висок прираст и най-голяма безработица в Северна Африка.

Кадафи изпрати противоречиви сигнали за тунизийския бунт и още не е обявил дали е готов да предприеме у дома реформите, които някои негови близки сътрудници искат. Гравитиращи около сина му Сейф ал Ислам медии говорят все по-открито по чувствителни теми като армията, липсата на конституция и прозрачно държавно управление.

По пътя на демократизацията на обществото още с възкачването си на трона върви Абдулла ІІ, крал на

Йордания

Затова в една от най-малките и бедни близкоизточни държави, която е силно зависима от чуждата помощ, протестите изглеждат далеч по-безобидни, а недоволството - канализирано срещу правителството, но не и срещу монарха. Във вторник крал Абдулла ІІ прие изненадващата оставка на досегашния премиер Самир Рифай и го замени с Маруф Бахит.

Подложен на натиска на хората заради нарастването на цените на хранителните продукти, Рифай бе обявил две седмици по-рано увеличаване на заплатите за държавните служители и военните в опит да върне спокойствието в страната. Антикризисният пакет, включващ съкращения в цените на някои видове гориво и продукти от първа необходимост като ориз и захар, стигна $225 милиона.

"Ходът на Аман е прах в очите", казва йорданецът Дергам Халаса, който е сред организаторите на скорошните протести в Карак - малко градче на стотина километра южно от столицата Аман. "Протестираме срещу политиката на правителството - високи цени и непрекъснати налози, които доведоха йорданския народ до бунт", допълва пред "Ройтерс" Тауфик ал Батуш, бивш кмет на Карак.

За разлика от естеството на проблемите в либералния и напредничав Тунис в Йордания най-важна е племенната принадлежност. Тя се поставя "дори преди държавата или обществото, в което си", казва пред "Ройтерс" Нидал Адайлех, специалист по родовите конфликти от университета "Мутах" в Карак. Тази особеност кара водещия журналист на "Ню Йорк таймс" Робърт Каплан да твърди, че "някои държави в Близкия изток (визирайки и Йордания - бел. ред.) може да поемат по сравнително безболезнения път на демократизация по подобие на Полша и Унгария".

Това обаче изглежда малко вероятно за друга страна от региона, в която ислямът не е единствената религия, а арабите, макар и управляващи, са малцинство.

Судан

който най-вероятно още на 6 юли ще остане без южната си част, практически готова да обяви независимост, се разкъсва от етнически, религиозни и социални конфликти. За разлика от Тунис и Египет обаче президентът на страната Омар Хасан Башир, макар и единственият държавен глава, издирван от Международния криминален съд, се радва на популярност сред мнозина свои сънародници.

Въпреки това и тук опозицията заля в последните седмици Facebook с послания като "просто няма място за тези хора" с искане Башир да напусне веднага властта. Недоволството се подклажда и от тежкото икономическо състояние на 40-милионната страна, но протестиращите изглеждат твърде слаби, лишени от потенциал, а и без лидер, за да предложат алтернатива на режима в Хартум.