Ролята на телевизията и интернет в революциите в арабския свят
Кристия Фрийланд, международен редактор на "Ройтерс"

Нарекоха въстанията, залели Близкия изток, "Facebook революции". По-точното определение за начина, по който те бяха организирани обаче, може би е ефектът Groupon. Можем да направим такова сравнение, защото сателитните телевизии и интернет повлияха протестите в арабския свят по същия начин, по който платформата Groupon позволи организирането на групи потребители в мрежата с цел постигане на по-големи отстъпки при онлайн пазаруване.

"Става въпрос за съгласуване, координиране на надеждите на хората", казва Дарън Асимоглу, професор по икономика в Масачузетския технологичен университет (MIT). Заедно с Матю Джексън от университета "Станфорд" в Калифорния, той работи върху доклад за ефекта от използването на социалните мрежи при организирането на колективни действия.

"Протестите срещу авторитарните режими са отлична илюстрация на този проблем", коментира Асимоглу. "За да бъдат сигурни противниците на един диктатор, че от противопоставянето им има смисъл, те трябва да са убедени, че идеите им са популярни и споделени от достатъчен брой хора. Те трябва да знаят дали други хора са съгласни с мнението им и дали са готови да действат", твърди той. Според Асимоглу това, което спира протестите на потиснатите от даден режим, е именно страхът да не се окажат част от неуспешен протест. "За тези, които живеят в условията на подобен режими, е изключително опасно, ако участват в протести срещу него, но той не се промени", коментира Асимоглу.

Според професора от MIT именно това превръща публичните протести срещу един потиснически режим в класически проблем на колективното действие. "Ако всички, които искат смяна на режима, излязат на улицата като група, те имат шанс да постигнат общата си цел", смята Асимоглу. И обратно  – ако протестиращите се окажат твърде малко, те ще се провалят и ще бъдат наказани. Дори ако промяната е желана от преобладаващото мнозинство, за нея е разумно да се говори на глас само ако всички от това мнозинство са готови да направят същото."

След като протестите се разпростряха от Тунис до Египет, в Бахрейн, Либия и други части на Близкия изток силата на телевизията, по-специално на "Ал Джазира" и интернет, за разпространение на информация и практическа помощ при организирането на демонстрации, стана ясно различима.

Взети заедно, телевизията, Facebook и Twitter могат да се окажат още по-мощни като средство за решаването на проблема с колективните действия, като дават на протестиращите увереност, че идеите им са широко споделени.

Именно този технологичен потенциал за преодоляване на проблемите с общи действия на потребителите вече беше използван на практика от платформата Groupon. Тя е базирана именно на технологията на колективното действие. Предлагането на по-голяма отстъпка в търговията на дребно си струва само ако бъде използвано за привличането на допълнителни клиенти. Само така търговецът на дребно може да компенсира по-ниските цени, на които продава с по-високи оброти.

Groupon решава точно този проблем, като позволява продажбите с отстъпки да се случат само при набирането на достатъчен брой клиенти. Тази техника е особено успешна и защото след осигуряването на необходимия брой купувачи за постигането на определена отстъпка тяхната група се "заключва", за да не може повече никой да се оттегли от нея.

Проблемът сега е, че участниците в политически акции все още не са изобретили система, равностойна на Groupon, която да гарантира физическото участие в даден протест на всички онези, които са се идентифицирали като споделящи каузата му. Така дори когато всички заедно гледаме отразяването на единн протест по телевизията и изразяваме подкрепата си за него онлайн, нямаме никаква гаранция, че съседите ни ще поемат физическия риск да излязат на улицата.

Така или иначе обаче, комбинацията от сателитни тв канали и социални мрежи повлия изключително силно на възможностите за организиране в движение на недоволните от даден политически режим за неговата смяна. Дигиталните технологии позволиха на всеки бързо да се ориентира в идеите, които са споделени от достатъчно много хора, така че публичното им отстояване да бъде успешно, но и безопасно.

"Тази нова сила предизвиква промени", обяснява Асимоглу. "Винаги е имало непопулярни режими, но се е считало, че добре организираното гражданско общество ще намери начин, за да даде израз на разочарованието си. Сега технологиите позволиха на разочарованите общества да дават израз на колективния си гняв още по-лесно. А след като този проблем на колективното действие е вече преодолян, актът на физическото обединяване може да бъде изключително мощен. Именно на това станахме свидетели в Египет и Тунис. Ние сме социални животни и за това изпитваме удоволствие от участието си в масови събития или концерти например", казва още Асимоглу.

Независимо от факта, че ефектът Groupon може да направи по-лесно сближаването на хората и противопоставянето им на даден непопулярен режим, за новите технологии все още може да се окаже неочаквано трудно да преодолеят т.нар. проблеми на следващия ден.

Смяна на режима е класически пример за колективно действие при достигане на критичната точка - ако има достатъчно хора, които не харесват правителството, и ако те са успеели да намерят начин за координиране на протестите си. Така, ако режимът не притежава средства или воля да отвърне на удара, свалянето на диктаторите става възможно. Установяването на нови и по-добри режими на мястото на старите обаче е много по-труден проект и той може би няма да бъде толкова лесно подпомогнат от новите технологии.

Социалните мрежи са добър начин да разберем дали нашите каузи са споделени и дори да се включим в групите за тяхната практическа реализация. Ние обаче все още не сме измислили начина как да ги използваме, за да улесним по-сложни и дългосрочни колективни проекти, които изискват преговори и поемане на сериозни задължения.

Точно това е и следващото предизвикателство пред активистите на онлайн протестите – как да използват интернет за улесняване на социалната трансформация. Засега това се оказва далеч по-сложен процес, отколкото организирането на достатъчно голяма група хора, които да излязат на улицата.