"Свобода!" и "Оставка", скандират 600 души на Триумфалния площад в Москва в последния ден на януари. "Каква е разликата между Мубарак и нашите? Никаква. Съвсем никаква. Оставка. Оставка за всички. Писна ни", настоява опозиционният лидер Борис Немцов пред хората, събрали се въпреки минусовите температури.

Възможно ли е революционната вълна, заляла арабския свят, да достигне до две от най-големите страни - износителки на суровини и членки на ядрения клуб – Русия и Китай, пише в свой анализ агенция "Ройтерс".

Вероятно не. Поне докато цените на петрола и суровините остават високи (на което се крепи икономиката на Русия) и не спира задъханият растеж (на който пък разчита китайската икономика). И двете страни имат богата на революции история, но през 2011 г. повечето руснаци и китайци не изпитват същото разочарование и гняв, които експлодираха по площадите в арабския свят през последния месец.

Руснаците и китайците може и да са лишени от основни свободи, но повечето от тях водят значително по-добър живот отпреди десетилетие за разлика от жителите в Египет и Тунис. И Москва, и Пекин добре осъзнават, че тяхното оцеляване в голяма степен зависи от възможностите им да поддържат икономическия растеж.

Салами за свобода

Руските власти позволяват на активистите и противниците на Кремъл да провеждат демонстрации на площада всеки последен ден от месец с 31 дни – символичен жест към правото на свобода на събиранията, записано в член 31 на Конституцията на Русия.

Те обаче малко тревожат стопаните в Кремъл. Всеки, който желае да се присъедини към протестите, трябва да премине през полицейски кордони и през метални детектори, за да достигне малка изолирана територия под погледа на революционния поет Владимир Маяковски, чиято статуя наднича иззад няколко метални бариери и цветни билбордове, призоваващи родителите да се държат добре със своите деца.

Полицията заснема на филм протестите от камиони край площада, а сред минувачите и журналистите са разпръснати служители на силите за сигурност, готови да изтласкат всеки подозрителен до полициите за борба с безредиците, носещи черни каски, а някои от тях и маски.

През първата година от рецесията, когато цената на петрола се срина, а износът се сви, властта бе изправена пред реалната опасност за масови протести. През 2009 г., когато икономиката се сви със 7.8% (най-големият спад от 15 години), Москва изсипа десетки милиарди долари в градовете и заводите, където хората бяха недоволни.

Сега, когато цените на петрола отново се покачват, анализаторите смятат, че най-големият производител на петрол в света на разполага с достатъчно пари, за да удави социалното напрежение преди парламентарните избори през 2011 г. и президентските през 2012 г.

"Цена на петрола от 100 долара гарантира стабилност, тъй като осигурява допълнителни постъпления в бюджета, които правителството може да насочва към недоволни групи от обществото", смята Владимир Рижков, един от най-уважаваните опозиционни лидери в страната.

Той отбелязва, че демографската ситуация в Русия – застаряващото население, което не нараства – и жаждата за стабилност след рухването на СССР, правят още по-невъзможна революцията в страната. "Социологическите изследвания показват, че Русия не е готова за революция – повечето хора искат стабилност и твърдят, че разполагат с достатъчно средства, а режимът на Путин пък има достатъчно ресурси, за да финансира пенсии, заплати и да си осигури стабилност."

Това усещане за стабилност е ключът за успеха на Путин, откакто бившият офицер от КГБ бе назначен за президент през 1999 г. За руснаците той символизира сигурността от миналото и мнозина руснаци са готови да се разделят с някои свободи в замяна на по-стабилна рубла и сигурна работа. Проучванията показват, че в наши дни едва 8% от руснаците смятат, че нямат достатъчно пари за храна в сравнение с 25% преди десетилетие.

Китайската полиция и цензура показаха през уикенда, че комунистическата партия няма защо да се страхува от протести, вдъхновени от вълненията в Близкия изток. Полицаи разпръснаха в неделя десетки хора, които се бяха събрали в центъра на Пекин и Шанхай в отговор на призивите за "жасминова революция" (както бе кръстена промяната в Тунис), които бяха разпространени от задгранични китайски сайтове.

В отговор на призива за едновременни протести в 13 града властите задържаха известните активисти, спряха някои услуги за изпращане на съобщения, блокираха търсенето в интернет на думите "Египет", "жасмин" и "жасминова революция". Затова в неделя дръзналите да протестират се загубиха сред многобройните полицаи, чуждестранни репортери и любопитни минувачи.

В понеделник мнозина активисти останаха в ареста или връзките с тях бяха прекъснати, държавните медии пренебрегнаха новините за протестите в своите издания, а интернет връзките с информационни сайтове и търсачки бяха спорадични – ясен признак, че държавната цензура добре си върши работата.
В Китай редовно се провеждат малки бунтове, протести и стачки, наричани от правителството масови инциденти, породени от недоволството от корупцията, споровете за земя и уволненията, особено в държавните предприятия.

През 2007 г. в страната е имало над 80 000 "масови инцидента" в сравнение с 60 000 предишната година по данни на Китайската академия за социални науки (по-съвременни данни няма). През миналата година поредица от стачки в заводи в Южен Китай, голяма част собственост на японски компании, показаха, че в страната се създава ново поколение от мигриращи работници, които настояват за по-добри условия на труд и заплащане.

Но въпреки набиращото сили недоволство много малка е вероятността в близко бъдеще китайското правителство да се изправи пред революция. Безредиците в Китай не приличат на урагана, необходим за сваляне на властта, а по-скоро на пясъчна буря.

Причината е проста – за мнозина китайци животът сега е по-добър от когато и да било през последните няколкостотин години.

Политическата система в Китай е различна (държавните управници не произлизат от политически династии, а могат да остават не повече от два мандата), бързият икономически растеж от три десетилетия извади стотици милиони от бедността, безработицата е висока, но заплатите и условията на труд се подобряват, а завършващите университетите, които бяха движещата сила за промените в Египет, намират работа, макар и не добре платена.

В момента най-голямото опасение на правителството е да не би забавянето на икономическия растеж да разпали недоволство сред образованата средна класа в градовете, която досега не е била готова да рискува материалните си облаги за политическа активност.

Комунистическата партия засега показва, че добре усвоява уроците от историята и от народните вълнения в другите страни. Военните, поне във висшите ешелони, не показват разединение в подкрепата си за комунистическата партия, а държавната полиция безцеремонно потиска възникването на опозиционни лидери и движения след 1989 г., защото споменът за площад "Тянанмън" все още е жив.

"Пекин вече преживя своя "момент Тахрир" и се справи с него", коментира Рана Митер, професор по китайска история и политика в Оксфордския университет. "Този момент не е сега, а бе през 1989 г., когато комунистическата партия бе на ръба на оцеляването.

Оттогава тя умело се променя и адаптира", отбелязва Рана Митер. Разбира се, това не означава, че и изглеждащите най-стабилни режими няма да паднат, както се случи в Източна Европа през 1989 г., десетилетие по-късно в Индонезия, а съвсем неотдавна и в Египет.