Правителството одобри в сряда доклад на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов за "традиционния характер на българска спиртна напитка "гроздова ракия".

В правителственото решение е възложено на министъра на финансите Симеон Дянков "да предприеме необходимите действия пред институциите на Европейския съюз за допълнение на член 23 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета "с цел България да прилага намалена ставка на акциза, по-ниска от минималната, по отношение на продуктите, които представляват винена дестилатна спиртна напитка - гроздова ракия".

В мотивите към решението се отбелязва, че ако бъде призната за чисто българска напитка, гроздовата ще се облага с половин акцизна ставка, което "ще понижи и крайната цена на продукта и ще има положителен икономически ефект".
 

Според доклада, представен пред кабинета, "спецификата на гроздовата ракия като традиционна българска спиртна напитка се дължи на вида на дестилационните апарати (дестилационни казани с периодично действие, дестилационни инсталация с непрекъснато фракционно действие) и на технологията на дестилирането - специфичните органолептични характеристики на напитката се постигат чрез комбинацията на дестилация, ректификация и дефлегмация; температурата, при която протичат процесите и особено органолептичния контрол, който се извършва по време на дестилационния процес и който определя оптималния момент на отделяне на дестилата".

Борбата за признаването на гроздовата за чисто българска напитка трябва да се превърна в национална кауза, обяви министър Найденов след края на правителственото заседание. Той предупреди, че процесът на признаване е дълъг и труден, защото това е трябвало да се случи поне през 2006 година преди влизането ни в ЕС.

"Трябва да убедим ЕС, че гроздовата ракия е традиционна напитка, и докладът, който е задълбочен и обширен, доказва това, коментира още министърът. Той добави, че ако инициативата успее, акцизът на ракията ще падне наполовина, което означавало, че литърът ще струва с около два лева по-евтино.

И понеже почти всички бутилирани течности масово производство по магазините носят наименованието "гроздова ракия", независимо от съдържанието, то цената им , по обещанието на Найденов, трябва да падне с някой и друг лев и да стане още по-достъпна за широкия потребител.

Министърът извади още един аргумент в полза на българския произход на гроздовата - експерти от Лозаро-винарската камара търсели и сигурно щели да намерят исторически и технологични доказателства, че българските дестилатори са били по-различни и че напитката е присъствала по земите ни от векове назад.

Найденов получил и изненадващо силната подкрепа на финансовия министър Симеон Дянков, който обикновено не обича да се говори за намалени данъчни или акцизни ставки. Работата по защитата на ракията пред Брюксел ще се води основно от финансовото министерство.

"Мисля си, че по този начин ще се стимулира тази част на аграрния сектор, която се занимава с производството на грозде и да си пожелаем да се пие повече ракия от винен дестилат, а не от други дестилати", каза пред журналистите още министър Найденов.

Министърът потвърди, че е почитател на ракията, защото "все пак е министър на земеделието и храните". Той си пожела българската традиционна ракия да си я пием с шопска салата от български зеленчуци, а не от такива с пестициди.


Откъде произлиза думата ракия, според Уикипедия

Думата ракия в българския език е влязла посредством турския (ракъ, raki), а в него от арабския. Взета е от арабската "عرق [харак]", като други нейни варианти са "арака, араки, арики".

"Арак" на български означава "пот (изпотяване)" откъдето е етимологичното обяснение за думата. Тя може да се отнася или до специфичния начин на приготвяне на напитката (докато се дестилира, капе капка по капка като пот) или до това, че ракията кара консумиращия да се поти.

Алтернативна етимология: В Средна Азия е разпространено названието arak, в тюркските езици araga, в монголски arxi, бурятски и тувински araxъ, тунгусо-манчжурски arki, корейски arak, в чувашки erex – концентрат, дори в езика на айнусите с arakke се означава японското саке.

В осетински arak, arax, araxъxъ – концентрат, в согдийски rak - вино.

Ракия се смята за турцизъм в българския, но произходът на думата е явно ирански. Мнението, че произлиза от арабското araq – пот, не е особено убедително.