Русия разглежда възможността за отказ от един от своите вай-големи енергополитически проекти в последните години – подводният газопровод “Южен поток“, пише руското издание “Комерсант“ в четвъртък. Съдбата на тръбопровода е била един от основните въпроси по време на проведени ден по-рано разговори в Кремъл между руския президент Дмитрий Медведев и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган.

Пред изданието руският вицепремиер Игор Сечин, който пряко отговаря за енергетиката, съобщил, че в момента Москва проучва вариант за поевтиняване на проекта, включително алтернативна възможност да транспортира своя газ до Европа не по тръбопровода, а под формата на втечнен газ.

По-късно министърът на енергетиката Сергей Шматко заяви, че засега не се обсъжда вариант за отказ от проекта.

“В момента “Газпром“ и правителството проучват как да намалят намалят издръжката при реализацията на “Южен поток“. Такъв вариант е да се построи завод за втечнен газ на Черно море, който да стане допълнение или алтернатива на тръбопроводния вариант“, каза Сечин. По думите му завод за втечнен газ може да бъде построен и в северната част на Русия, за да се ползва газа от находището Ямал.

Така Москва за пръв път признава, че поръчанията от премиера Владимир Путин анализ за строеж на завод за втечнен газ на брега на Черно море, може да доведе до отказ от “Южен поток“ в първоначалния му вариант, отбелязва изданието.

“Завод за втечнен газ ще е хармоничната съставка на проекта “Южен поток“, но ако се натъкнем на непреодолими препятствия при реализацията на проекта, тази съставна част може и да стане напълно алтернативен на тръбопроводния вариант“, коментира прессектерарят на руския премиер Владимир Путин – Дмитрий Песков.

Участници в руско-турската среща в сряда посочват, че търсенето на алтернатива за преноса на газ е провокирана от неотстъпчивостта на Турция, която все още не дала разрешение за прокарване на подводната тръба на газопровода през нейната икономическа морска зона.

Преминаването на подводния маршрут на “Южен поток“ през турски води бе договорено от Путин с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган още през 2009 г. Анкара обеща да издаде съответните разрешителни, а Москва от своя страна се съгласи да участва с в строежа на изгодния за Турция нефтопровод “Самсун-Джейхан“ в ущърб на собствения си проект “Бургас-Александруполис“, пише още руското издание.

Макар че турското правителство обеща да даде окончателното разрешение за “Южен поток“ още през декември 2010 г., вместо това едва през февруари “Газпром“ получи разрешение за провеждане на “геологически и сеизмологични проучвания“, но окончателното разрешение за полагане на тръбата турците обещаха да дадат на 1 ноември 2011 г. “Ведомости“ отбелязва, че по този начин Турция се опитва да изтъргува за себе си по-изгодни условия за доставка на природен газ.

Сечин твърди, че Москва не разбира причината за това забавяне. “Турските партньори ни говорят за това, че “Газпром“ не е предоставила достатъчно документи за проекта, а компанията не може да ги даде, тъй като едва сега получи разрешение за провеждане на изследователските работи“.

Според експерти, изказаните твърдения, че Москва е готова да се откаже от “Южен поток“ са опит за натиск върху турската страна. “Всички разговори за строеж на завод за втечнен газ са блъф, предназначен за турските уши. Преди се опитаха са ги убедят с курабийка, сега пуснаха в ход камшика“, коментира експертът Михаил Кротухин пред “Комерсант“. “Ако действително ще се строи такова съоръжение, то ще трябва да се изгради и терминал за регазификацията на суровината някъде в България или в Румъния“, допълва той. Според него идеята за строеж на завод за втечнен газ в Ямал е утопия - “там навигацията е възможна само два месеца в година, надали всеки газовоз ще го пускат заедно с атомен ледоразбивач“.

Шефът на компанията “Ийст Юръпиън Газ Анализис“ Михаил Корчемкин добавя, че да се пуснат танкери с газ през претоварения Босфорски пролив не е най-добрата идея.

Според него Анкара прекрасно разбира маневрите на Москва. “Да се откаже от “Южен поток“ в този или друг вид Русия не може, тъй като това ще бъде твърде силен удар по имиджа на премиера и всички онези споразумения, които се насключиха със страните от Източна Европа“, посочва той.

В първоначалния си замисъл проектът за построяване на газопровода “Южен поток“ предвижда дължината му да надхвърля 3 хил. км, а капацитетът му да е 63 млрд. куб. м гориво годишно. Той трябва да свърза руското пристанище Новоросийск с варненското и от там да се раздвои – през Гърция до южна Италия и през Сърбия и Унгария да стигне до Австрия. За всеки от сухоземните участъци “Газпром“ има подписани споразумения с държавите, през чиято територия ще минават за създаване на смесени компании с равно участие за местната експлоатация.

Подводният участък трябва да се изгради съвместно с италианската ЕНИ, а преди година като трети акционер бе привлечена френската EDF, но сегашните партньори не могат да се разберат по колко от своите дялове да дадат на новия участник в проекта.

По последни сметки на “Газпром“ общата цена на газопровода “Южен поток“ ще е 15.5 млрд. евро, от които 10 млрд. евро ще струва подводният участък.